Ползващият се с доверие министър на отбраната е единственият човек, участвал във всички правителства от разпадането на Съветския съюз. Той може да бъде следващият президент.
На рождения ден на Владимир Путин през октомври неговият министър на отбраната Сергей Шойгу му донесе подарък: поредната сводка за военната кампания на Русия в Сирия. Тя включваше информация, че крилати ракети, изстреляни от Каспийско море, са поразили цели на разстояние почти 1500 км. "Знаем колко са сложни такива операции", отвърна одобрително Путин. Същата вечер двамата празнуваха, като играха хокей на лед с техния аматьорски клуб. Путин вкара седем гола в мача, а Шойгу отбеляза още един. Техният отбор спечели с лекота.
Откакто Шойгу оглави министерството на отбраната в края на 2012 г., неговото партньорство с Путин процъфтява не само върху леда. Руските въоръжени сили се явяват основен инструмент на външната политика на Путин. Русия упражнява сила с новооткрита ефективност в Крим и Източна Украйна, по периферията на въздушното пространство на НАТО, а сега в Сирия. Под ръководството на Шойгу руските въоръжени сили "показват способности, организация и логистични умения, които не сме виждали преди", казва Ивлин Фаркас, която доскоро беше най-висшият служител на Пентагона по руските въпроси.
Шойгу обаче е много повече от поредният министър на отбраната на Русия. Той е на 60 години - с три години по-млад от Путин - и е най-дълго служилият член на руското правителство; той участва в него още от 1990 г., преди разпадането на Съветския съюз, когато Путин все още беше неизвестен служител в кметството на Санкт Петербург. Той си създаде име в министерството на извънредните ситуации (МЧС) - военизирана спасителна служба с широк обхват, която самият той изгради и оглавяваше почти 22 години. Той трупа власт и популярност, като умело маневрира във византийската бюрокрация на Русия, без да си създава някакви забележими врагове. "Няма друг като него в управляващата класа", казва анализаторът Евгений Минченко, който изучава руския елит. "Това е напълно безпрецедентен случай".
Русия е страна на извънредните ситуации - от суши и горски пожари до потъване на подводници, бомбени взривове в жилищни блокове и заложнически драми в училища. Най-новата добавка е катастрофата на чартърен самолет над Синайския полуостров, вероятно в резултат на тероризъм. Затова едва ли е изненадващо, че министърът на извънредните ситуации се превръща в една от най-добре познатите фигури в руската политика. Въпреки че не е част от най-близкото обкръжение на Путин от бивши служители на КГБ от Санкт Петербург, Шойгу е вътрешен човек, който се ползва с доверие. Минченко, който издава широко тиражиран годишен доклад, наречен "Политбюро 2.0", поставя Шойгу на второ място по влияние сред приближените на Путин - пред него е единствено началникът на президентската канцелария Сергей Иванов. Когато се вземат големи решения като тези за операциите в Украйна или Сирия, участието на Шойгу е задължително. Неговото съчетание от вярност, компетентност и популярност също така го прави един от малцината възможни наследници на Путин.
В хаоса на 90-те години Шойгу станал вдъхваща доверие фигура. Освен че се справял с пожари и природни бедствия, той служел като посредник в конфликти - от Южна Осетия до Таджикистан и Чечения. През 1999 г., когато Елцин се готвел да предаде управлението на Путин, неговият екип възложил на Шойгу да оглави нова политическа партия, наречена "Единство", която по-късно се трансформирала в "Единна Русия" - сегашната управляваща партия. Елцин определил Шойгу като "нашата най-голяма звезда".
Когато Путин поел властта, неговите стратези трябвало да очертаят образа на неоформения нов лидер пред обществеността. Бившият съветник на Кремъл Глеб Павловский казва, че администрацията "съзнателно изградила" образа на Путин отчасти въз основа на този на Шойгу: "Предполагаше се, че Путин също е спасител." Шойгу, който никога не е искал да влиза в партийната политика, мъдро се отказал да бъде в центъра на вниманието. Той разбирал, "че не можеш да носиш две дини под една мишница", както се изразява Павловский.
Вместо това Шойгу печелил благоразположение. През 2000 г. той подарил на Путин черен лабрадор, Кони, който станал любимото куче на президента. Придружавал Путин при неговите приключенски пътувания, където той се изявявал като мъжкар, гол до кръста. Проявявал патриотизъм, като ходел на почивка в руските гори, а не по френските плажове. Двамата имали общ интерес към историята; Шойгу станал президент на Руското географско общество - съживена от епохата на царизма организация, служеща като клуб на руския елит.
Офицер и джентълмен
След като предишният министър на отбраната Анатолий Сердюков изпадна в немилост, Путин постави въоръжените сили в ръцете на Шойгу. Сердюков извърши доста необходими реформи, но отблъсна висшите офицери. Шойгу до голяма степен запазва промените, като в същото време възстановява бойния дух. "При Шойгу армията започна да вярва в себе си", казва редакторът на седмичното издание за отбрана "Военно-промишлен куриер" Михаил Ходаренок. Шойгу се съсредоточава върху боеготовността - и връзките с обществеността. Той увеличава ученията и внезапните проверки, казва експертът по руската армия Дмитрий Горенбург от Харвардския университет. Взетите в началото решения - като нареждането войниците да ползват чорапи вместо старомодните парчета плат за увиване на краката (партенки) - помогнаха да се възстанови репутацията на армията, осмивана през постсъветската епоха.
В началото неговото прагматично мислене помогна и за отношенията със Запада. Шойгу непринудено наричаше тогавашния министър на отбраната Чък Хейгъл с неговото малко име. "За много руски служители от областта на сигурността е присъщо да издигат бариери, а той, изглежда, обичаше да ги разбива", казва бившият помощник-министър на отбраната на САЩ Дерек Шолей. Украинската криза сложи край на тази фамилиарност. Когато Путин реши да завземе Крим, Шойгу изпрати своя заместник Олег Белавенцев да надзирава нахлуването. (Сега Белавенцев е президентски пратеник в Крим.) Опитът на Шойгу като ръководител на действия за справяне с кризи му беше от голяма полза. "Операцията в Крим показа една нова руска армия", казва Минченко. "А Шойгу стана символ на тази армия."
На 9 май по време на честванията за 70-ата годишнина от победата на Съветския съюз над нацистка Германия руските телевизионни камери се фокусираха върху черна открита лимузина, която докара Шойгу на Червения площад. Облечен в пълна военна униформа, той се прекръсти, докато минаваше под стените на Кремъл. Крайно необичайният жест, изглежда, имаше за цел да разсее всякакви въпроси за християнската вяра на полутувеца, полуруснака. Вниманието, което беше отделено на Шойгу, се превърна в тема за нови спекулации: дали той е определен за по-висша длъжност?
Решителна извънредна ситуация
Въпросът какво ще стане след Путин тревожи политическата система в Русия. Хватката на президента върху властта се основава отчасти на представата за "безалтернативност" - липса на други възможности. Ако се появи истински номер две, това ще бъде "началото на игра, от която (Путин) се страхува, защото не може да я контролира", твърди Павловский.
Но ако съществува кратък списък с кандидати, Шойгу вероятно е в него. Той продължава да бъде политикът, който се ползва с най-голямо доверие и популярност в Русия, като не броим Путин. Той избягва скандалите и е смятан за сравнително чист. (Борецът против корупцията Алексей Навални го обвинява, че си е построил шикозен дом, наподобяващ пагода, на стойност 18 милиона долара - представители на Шойгу отхвърлят тези обвинения.) Шойгу отдавна отрича да има политически амбиции. Това обаче може да бъде в негова полза. "Той очевидно не се стреми отчаяно да се покатери по хлъзгавата стълба", твърди изследователят на Русия в Нюйоркския университет Марк Галеоти, "което може да означава, че тъкмо той в крайна сметка ще се озове на върха й". Когато настъпи решителната извънредна ситуация, е много вероятно руснаците да се обърнат към своя главен спасител.
Източник: БТА
