9 ноември: Джак Изкормвача убива последната си известна жертва

1494 г. династията Медичи стават владетели на Флоренция. От семейството на Медичите има трима римски папи, както и няколко членове на кралското семейство на Франция - Катерина и Мария Медичи са кралици на Франция през 16-17 в.

Фамилия Медичи произлиза от област, намираща се на около 30 км северно от Флоренция. През 12 в. Медичите се преселват в града, а през 13 в. вече участват в неговия политически и икономически живот. Първият споменат член на фамилията е Бонаджунта Медичи, който влиза в състава на градския съвет през 1216 г.

След 1433 г. недоволството на гражданите на Флоренция прогонва управляващата дотогава фамилия Албици. Следващите 60 години управлението на Флоренция е съсредоточено в ръцете на Медичите. Мотото на династията е „Кралят властва над народа, но бог властва над всички”.

Родът на Медичите превръща Флоренция в един от световните културни центрове на Ренесанса. Там са създадени голям брой произведения на изкуството. Медичите покровителстват художници и архитекти. Те са щедри меценати и разточителни консуматори на изкуството.

По разпореждане на Козимо I Медичи е построен дворецът Уфици, първоначално като седалище на флорентинските магистрати. По-късно фамилия Медичи го превръща в галерия и го отваря за посетители. Днес галерия Уфици е един от най-прочутите световни музеи на изкуствата.

През 18 в. последната представителка на рода Ана Мария Луиза Медичи подарява тези богатства на град Флоренция.

1520 г. екзекутирани са шведски благородници и видни граждани по заповед на датския крал Кристиан ІІ. Трагичният епизод в историята на страната е известен като „Стокхолмска кървава баня”.

До жестоката развръзка се стига след като е арестуван и лишен от сан влиятелният архиепископ Густав Троле. Той плетял интриги в полза на Дания. А в жаждата си за мъст той успял да уговори Кристиан ІІ, крал на Норвегия и Дания, да нахлуе в Швеция. Кристиан успял да удържи победа над шведския крал Стуре и заел престола му.

Гражданите на Стокхолм прекратили съпротивата в замяна на всеобща амнистия, която им обещал новият владетел Кристиан ІІ - вече крал на обединената държава Дания, Норвегия и Швеция. Обаче кралят, пак по внушения на Густав Троле, нарушил обещанието си.

С постановление на църковен съд по фалшифицирано обвинение в ерес са екзекутирани около сто знатни дворяни и видни граждани на Стокхолм.

Кристиан ІІ не се задоволил с това клане и продължил настървено да преследва поддръжници на Стуре, което довело отначало до мощно въстание в провинция Даларна, а после обхванало и други райони на страната.

Въстанието е оглавено от Густав Ваза, който след свалянето на Кристиан става крал на Швеция и основател на династията Ваза (Васа).

1799 г. Наполеон Бонапарт извършва държавен преврат, който слага край на правителството на Директорията и поема цялата власт във Франция. Превратът е от особено значение, защото издига Наполеон Бонапарт на власт и прави възможни Наполеоновите войни.

На сутринта на 9 ноември членове на Консула на старейшините, симпатизиращи към преврата, предупреждават колегите си за конспирация на якобинците и ги убеждават да се оттеглят в шато на запад от Париж. Генерал Бонапарт е назначен с охраната на двата Консула. По-късно същата сутрин Сийес и Рожи Дюко се оттеглят от поста си на директори. Талейран убеждава Барас да направи същото.

Оттеглянето на трима от петимата директори не позволявало кворум и практически отменило Директорията, но двамата якобински директори, Гойе и Молин, отказали да напуснат. Гойе е вкаран в затвора, а Молин избягал. Двата Консула все още не били заплашени и продължили да провеждат срещи. До другия ден обаче депутатите осъзнали, че се разигравал държавен преврат, а не били пазени от якобинска конспирация. След тяхното непокорство, Наполеон нахлува в покоите им с малка армия гренадири и ги разпръсва, слагайки край на Директорията.

1888 г. Джак Изкормвача убива последната си известна жертва. Мери Джейн Кели е намерена в Източен Лондон с прерязано гърло и без вътрешни органи.

Джак Изкормвача е псевдоним на сериен убиец с неустановена самоличност, действал в района на Уайтчапъл и други близки на него бедни райони на Лондон. Прякорът му идва от писмо, известно като „Скъпи шефе”, изпратено в Централната новинарска агенция и твърдящо, че е от самия убиец, подписано „Джак Изкормвача”.

След като писмото е публикувано, името добива популярност. Но повечето експерти считат, че писмото е фалшификация и написано от журналисти, за да поддържат интереса към тези случаи.

И макар да не е първият сериен убиец, той е първият, който получава такава медийна популярност. Неговите жертви са проститутки, повечето на средна възраст, гърлото им е прерязано и вътрешностите извадени. Общият брой и имената на всички жертви на Джак Изкормвача са много спорни и предмет на дебати, като варират между 4 и 15.

Единадесет отделни убийства в периода от 3 април 1888 г. до 13 февруари 1891 г. са включени в разследването на Лондонската полиция.

Мненията варират в зависимост от това дали тези убийства трябва да бъдат свързани с един и същ виновник, но пет от тях се считат знакови: Мери Ан Никълс, Ани Чапман, Елизабет Страйд, Катрин Едоус и Мери Джейн Кели.

1906 г. Теодор Рузвелт осъществява първото посещение на президент на САЩ зад граница, като извършва инспекция на строителството на Панамския канал. Той бил 25-ият вицепрезидент на САЩ (1901 г.) и 26-ият президент на САЩ, като встъпва в длъжност след покушението срещу Уилям Маккинли. Панамският канал е завършен 1914 г. и революционизира световната търговия и пътувания.

През 1903 г. Рузвелт насърчава политическите кръгове в Панама да формират нация и да обявят независимост от Колумбия. Причината за подкрепата е отказът на колумбийските власти да приемат американското предложение за построяване на канал. Новата панамска държава продава зоната на канала на САЩ за 10 млн. долара и постепенно увеличаваща се годишна сума за плащане. Рузвелт счита, че преминаването през Панамския провлак е решаващо за защитата на американските интереси и за създаването на силна флота.

Енергията, емоцията, уменията и неподправеното удоволствие, които Рузвелт е влагал в президентството са изключителни. През живота си е бил автор, законотворец, войник, ловец на едър дивеч, дипломат, природозащитник, морски ентусиаст, поддръжник на мира и реформатор с прогресивни идеи. Заради своите многобройни достижения, заради решаващата роля, която му е отредила съдбата той често е сочен за един от най-великите американски президенти.

1918 г. кайзер Вилхелм II абдикира и Германия е провъзгласена за република. Той е син на германския император (кайзер) Фридрих III от династията Хоенцолерн, негов предшественик на трона, който управлява само 99 дни, внук на британската кралица Виктория по майчина линия и е роднина на мнозина европейски монарси и принцове. Фридрих Вилхелм Виктор Алберт Пруски е последният германски кайзер и крал на Прусия, управлявал Германската империя от 15 юни 1888 г.

В началото на 20 в. Вилхелм започва да се концентрира върху реалната си цел - създаване на германски флот, който да съперничи на британския и да позволи на Германия да се обяви за световна сила. Вилхелм II ентусиазирано покровителства науката и изкуството, както и общественото образование и социалното благополучие.

През 1914 г. подкрепя Австро-Унгария в Юлската криза, довела до Първата световна война. Ролята на Вилхелм по време на войната обаче стремглаво намалява. Висшето командване продължава със своята стратегия дори когато става ясно, че Планът Шлифен се е провалил. До 1916 г. империята де факто се е превърнала във военна диктатура по контрола на фелдмаршал Паул фон Хинденбург и генерал Ерих Лудендорф.

Подкрепата за кайзера рухва напълно през октомври-ноември 1918 г. в армията, в цивилното правителство и в германското обществено мнение, като президентът на САЩ Удроу Уилсън пояснява, че кайзерът не може вече да участва в преговори за мир.

Към края на 1918 г. Вилхелм е в щабквартирата на Имперската армия в Спа, Белгия, когато го изненадват въстанията в Берлин и други центрове. Бунтът в редиците на любимия му Кайзеров имперски флот дълбоко го шокира. След избухването на Ноемврийската революция, Вилхелм не може да реши дали да абдикира или не. До този момент той е уверен, че дори да бъде задължен да оваканти германския трон, все още ще може да задържи пруския.

Нереалността на това вярване е разкрита, когато абдикацията на Вилхелм като германски император и крал на Прусия е обявена внезапно от канцлера принц Макс Баденски на 9 ноември 1918 г. Самият принц Макс е принуден да подаде оставка същия ден, когато става ясно, че само Фридрих Еберт, лидер на Социалдемократическата партия, може ефективно да оказва контрол.

Вилхелм се съгласява с абдикацията едва когато заменилият Лудендорф генерал Вилхелм Грьонер го е информирал, че офицери и войници ще се върнат в добър ред под командването на Паул фон Хинденбург, но със сигурност няма да се бият за трона на Вилхелм на вътрешния фронт. На 10 ноември Вилхелм Хоенцолерн като частно лице прекосява границата с влак и заминава в изгнание в Нидерландия, която е останала неутрална през цялата война.

Някогашният император се заселва първо в Амеронген, където на 28 ноември формално обявява абдикацията си. Впоследствие купува селска къща в община Доорн на 16 август 1919 г. и се премества на 15 май 1920 г. Това е неговият дом за остатъка от живота му. От тази резиденция Вилхелм освобождава офицерите и прислужниците си от клетвата си за вярност към него, но самият той никога не изоставя титлите си и се надява някога да се върне в Германия.

1921 г. Алберт Айнщайн е награден с Нобелова награда за физика за работата си по фотоелектричния ефект.

В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 г. формулира и общата теория на относителността.

Той продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 г. той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.

Любопитен факт е, че призът на Айнщайн за постижения в областта на физиката е дискутирана години преди да стане реалност. В резултат от Първата световна война, победена Германия е завладяна от хиперинфлация. Правителството печата повече пари, за да плаща военни репарации, в резултат на което марката пада рязко спрямо другите валути. Живеейки в Берлин, Айнщайн естествено е засегнат от кризата.

Той се развежда с първата си съпруга през 1919 г. Като част от споразумение Айнщайн обещава евентуалните приходи от евентуална нобелова награда за тяхната издръжка. Така със задълбочаването на проблема с хиперинфлацията, той все повече се нуждаел от парите.

По това време Айнщайн има цяло десетилетие с нобелови награди зад гърба си. И все пак заради надигащите се критики, комисията решава работата му върху относителността за недоказана. През 1919 г. това се променя.

Известният астрофизик от Кеймбридж Артър Едингтън използва пълното слънчево затъмнение, за да измери промяната в позицията на звездите близки до Слънцето. Отклонението било точно толкова голямо, колкото предрича Айнщайн в своята теория за относителността през 1915 г. Наградата трябва да е за него, но комитетът отново го пренебрегва.

Антисемитизмът е във възход в Германия. Евреите са изкупителна жертва на германското поражение в Първата световната война. Едновременно евреин и пацифист, Айнщайн очевидно е под заплаха. Сложността на теорията му също не помогнала. За негови опоненти като Ернст Герке и Филип Ленард било лесно да хвърлят съмнение върху математическите му лабиринти.

Ситуацията става критична през 1921 г., когато парализираният от нерешителност Нобелов комитет решава, че е по-добре изобщо да не връчи награда, отколкото да я даде за относителността. Същите аргументи остават и следващата година, докато най-сетне не се стига до компромис. По предложение на Крал Вилхелм Озеен, Айнщайн получава разсрочено приза от 1921 г., но не за относителността. Тя му е връчена за обяснението на фотоелектричния ефект, явление, при което електроните се отделят от ламарина само при определена светлина. Трудът му е публикуван през далечната 1905 г.

Тогава се твърди, че тази работа, която въвежда концепцията за фотоните, е имала по-голямо въздействие, отколкото трудовете му за относителността. Нобеловият комитет аргументира решението си с обяснението, че Айнщайн е отличен за „заслуги в областта на теоретичната физика и най-вече за откриването на закона за фотоелектричния ефект”.

На пръв поглед признанието за заслуги към теоретичната физика може да се разглежда като намигване от страна на Нобеловия комитет, че признава теорията за относителността. Има обаче една уговорка, а именно че наградата ще включва „теорията за относителността и гравитационните теории, едва след като те бъдат доказани в бъдеще”.

Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети. Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като социализма и международните отношения. През 1999 г. американското списание „Тайм” го провъзгласява за „Личност на столетието”, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена.

1953 г. Камбоджа придобива независимост от Франция и става конституционна монархия под управлението на крал Нородом Сианук.

В началото на 18 в. империята престава да съществува, а през 1864 г. става протекторат на Франция. През 1887 г. заедно с Виетнам и Лаос, Камбоджа е включена в Индокитайския съюз (колония на Франция). На 24 април 1941 г. Нородом Сианук става крал на Камбоджа.

Под негово ръководство през 1953 г. Камбоджа получава независимост от Франция. Само две десетилетия по-късно обаче Сианук подкрепя червените кхмери, които в безпрецедентен по мащаба си терор унищожават една пета от камбоджанското население. По-късно, след освобождението на страната от властта на червените кхмери, кралят е разглеждан като обединител на Камбоджа.

„Крал” Сианук остава влиятелна фигура в Камбоджа чак до смъртта си през октомври 2012 г. Погребението му се състои едва на 4 февруари 2013 г., дотогава тялото му е балсамирано, за да позволи тримесечно поклонение пред тленните му останки.

1985 г. Гари Каспаров става най-младият световен шампион по шахмат, след като побеждава Анатолий Карпов. В шахмата Каспаров е известен с интуитивна и невероятна визия на дъската, както и с промяна на стратегията в средата на партията.

Гари научава играта шахмат от баща си. Бил нарочен за музикант, тъй като семейството се славело с музикална традиция - потомци на известни композитори, но Ким Вайнщайн твърдо заявил, че синът му няма музикален слух, а има аналитична памет, затова трябва да се занимава с шахмат. Ранните му успехи на шахматната дъска му дават възможност да попадне на 10-годишна възраст в школата на трикратния световен шампион Михаил Ботвиник, който е смятан за най-добрия съветски шахматист за времето си.

През 1976 г. на 12-годишна възраст Каспаров става най-младият състезател, печелил младежкото първенство по шах на СССР, провело се в Тбилиси, година по-късно повтаря успеха си в Рига.

През 1984 г. Каспаров играе първия си мач за световната титла по шахмат срещу световния шампион - легендарния съветски шахматист Анатоли Карпов. Според регламента се играе до 6 победи без ограничение броя на партиите. И двамата играят брилянтно. Карпов повежда след 9-та партия с 5 победи, но Каспаров успява да удържи натиска на световния шампион в 17 поредни ремита, а после печели 3 победи в 32-та, 47-та и 48-та партия. Ремитата не се зачитат и след рекорден 5-месечен маратон от 48 партии мачът е прекратен без да е спечелен от никого по решение на ФИДЕ поради изтощение на играчите.

През следващата 1985 г. от 3 септември се играе нов мач в Москва, този път по старите правила с 24 партии. На 9 ноември Каспаров побеждава с 13:11 и печели титлата. На 22 години и 210 дни Гари Каспаров става най-младият световен шампион по шахмат за всички времена.

Каспаров защитава титлата си успешно срещу Карпов в три равностойни мача-реванш от по 24 партии с минимална преднина - през 1986 г. в Лондон и Ленинград, който печели с 12,5:11,5 (5 победи, 15 равенства и 4 загуби); 1987 г. в Севиля, който завършва с равенство 12:12 (4 победи, 16 равенства и 4 загуби) и 1990 г. в Лион, който печели с 12,5 : 11,5.

1989 г. контролираната от комунистите Източна Германия отваря контролно-пропускателни пунктове в Берлинската стена и позволява на гражданите свободно да преминават в Западна Германия. Любопитен факт е, че проведено през септември 2004 г.социологическо изследване, направено по поръчка на списание „Щерн”, показва, че всеки пети германец иска Берлинската стена да бъде възстановена.

Стената, издигната на 13 август 1961 г. от правителството на ГДР, става един от най-известните символи на Студената война. Напълно построена тя се състояла от 45 000 бетонни блокове 3,6 на 1,5 м, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това броят на бежанците от ГДР във ФРГ в периода 1949-1961 г. е 2,7 млн. души.

На 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.

1990 г. Мери Робинсън става първата жена-президент на Ирландия. След оспорвана борба тя е избрана с преднина от 87 557 гласа.

Ще представлявам една нова Ирландия - отворена, толерантна, отхвърляща разделението, обещава тя при встъпването си в длъжност през ноември 1990 г. И действително по време на президентството на Мери Робинсън старите национални комплекси започват да изчезват. Тя е първият президент на Ирландската република, стъпил в Бъкингамския дворец, с което бившите колонизатори негласно я признаха за първия държавен глава на страната си в постколониалната епоха.

2000 г. открит е Албиорикс - естествен спътник на Сатурн. Спътникът е най-големият представител на Галската група от неправилни спътници.

Открит е от екип астрономи, ръководен от Матю Холман. Дадено му е предварителното означение S/2000 S 11. Използва се още означението Сатурн 26. Спътникът носи името на герой от келтската митология, известен още като Тутатис.