5 ноември: Аятоллах Хомейни обявява САЩ за „Великия сатана”

1414 г. открит е Констанцкият събор на Римокатолическата църква, който слага край на Папската схизма. XVI-ият Вселенски събор се състоял в град Констанц, Свещена Римска империя, по настояване на император Сигизмунд Люксембургски и продължава до април 1418 г.

Съборът в Констанц възстановява единството на католическата църква. Съборните отци приемат отрицанието от папското достойнство на папите Григорий XII и Йоан XXIII (антипапа), последния от които избягва тайно от Констанц. Бенедикт XII (антипапа) откзва да се отрече, и е низложен и отлъчен от църквата. В резултат от провелия се по време на събора нов избор за папа е избран Мартин V.

В продължение на четири години са обсъдени и решени много църковни и доктринални въпроси, като са осъдени „реформаторските възгледи” на Джон Уиклиф и Ян Хус. Съборът приема две важни за църквата решения. Първото е, че съборът притежава върховната вселенска власт (дадена му от Христос) да решава всички църковни въпроси, като неговите постановления са задължителни за всички, включително и за папата. Второто е, че Вселенският събор насетне ще се събира редовно да решава възникналите спорове. Тези решения на Констанцкия събор не са потвърдени от папата.

Любопитен факт е, че от Констанцкия събор е документирано първото западно изображение на българския герб с трите лъва върху златен щит и с короната над тях, който принадлежи на „прославения император на България” Константин. Титлата „император” на българския владетел е логична, предвид на това, че Константин II Асен е единствен законен наследник на царските регалии - Иван Шишман е лишен от тях може би насилствено, а Стефан Урош V умира без да остави наследник, като царските регалии в другите две български царства (освен Видинското) символизират трите лъва върху герба.

1895 г. Джордж Селдън получава първия американски патент за автомобил. Адвокатът от Рочестър се възползва от законовите вратички и успява да получи патент №549 160 за „пътна машина”.

Благодарение на този патент Селдън, който никога не е произвел нито един автомобил, повече от десетилетие получава отчисления от всеки продаден в САЩ автомобил.

1912 г. Удроу Уилсън е избран за 28-ия президент на САЩ. Преди да заеме президентския пост Томас Удроу Уилсън е доктор по история и политически науки (от 1883 г.) в Университета „Джон Хопкинс”, професор по юриспруденция и политическа икономия в Принстънския университет (от 1890 г.).

В президентските избори през 1912 г. Демократическата партия номинира Уилсън, въпреки че се очакванията били кандидат да бъде Чамп Клрак. Скандалът между Теодор Рузвелт и Уилям Тафт разделя Републиканската партия, като се кандидатират по отделно и това дава възможност на Уилсън да спечели.

Уилсън има успех още в началото на мандата си с прилагането на обещанията си за „Нови свободи” - променя антитръстовото законодателство, ревизира митата и реформира банковата и паричната политика, при него се създава системата на Федералния резерв и Федералната комисия за търговия.

Избирателното право е един от наболелите проблеми, които Уилсън среща по време на президентството си. Преди да се обяви в подкрепа на правото на жените да гласуват, група активистки, наричащи себе си „Мълчаливите часовои” започват протести пред Белия дом като носят надписи като „Господин президент какво Вие ще направите, за да могат жените да гласуват”.

През последната година на първия си мандат Уилсън вече има впечатляваща поредица от постижения, като голяма част от програмата си заимства от тази на Теодор Рузвелт, която представя по време на предизборната си кампания от 1912 г. Уилсън подписва Закона за федералния заем, който намалява лихвата по кредитите за фермерите. Фермерите го наричат Магна харта на земеделското кредитиране. Уилсън активно настоява за приемането на Закона Кийтинг - Оуен за забрана на детския труд и за закон за създаване на система за трудови обезщетения. Приет е и Закона Адамсън, който повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници.

Отношението на Уилсън към проблемите на расата се считат за най-голямата слабост на неговото управление, мнозина го считат отговорен за започването на „най-лошият период на расизъм в американската история”. Неговата администрация, за първи път след започналия от Ейбрахам Линкълн процес на десегрегация, въвежда принципа на сегрегацията, като изискване е при постъпването на работа въз основа на фотографската снимка да се определя расата на кандидата за длъжността.

С малка преднина Уилсън взема втори мандат през 1916 г. с гласовете на предишни избиратели на Рузвелт. Той е вторият демократ, който служи два последователни мандата в Белия дом. Първият е Ендрю Джаксън, като мандата му се свързва с влизането на страната в Първата световна война.

През 1921 г. Уилсън и жена му напускат Белия дом и се оттеглят в къща във Вашингтон на Ембаси роу. Уилсън умира там на 3 февруари 1924 г.

1940 г. Франклин Рузвелт е избран за трети мандат като президент на САЩ. Франклин Делано Рузвелт, 32-ят президент, има най-дългия мандат и е единственият президент, избиран повече от два пъти на тази длъжност. Той е един от най-популярните американски президенти, води страната и нацията при преодоляването на Голямата депресия и през Втората световна война.

Изключителната популярност на Рузвелт в най-многобройния щат го прави очевиден кандидат за номинация на Демократическата партия. Очаква се, че Хувър ще загуби изборите през 1932 г. Ал Смит също иска номинацията. Но партийните лидери са убедени, че Смит, който е католик, е неподходящ и карат Рузвелт да обяви своята кандидатура. Отначало делегатите на конгреса в Чикаго са в безизходица, но след като Уилям Рандолф Хърст, стар враг на Смит, прехвърля подкрепата си от Джон Нанси Гарнър към Рузвелт, той е номиниран при четвъртото гласуване.

Президентската кампания за изборите през 1932 г. се провежда под сянката на Голямата депресия. Мнението на всички е, че Хувър не прави нищо за да се справи с кризата. По време на кампанията Рузвелт се зарича: „Обещавам ви, обещавам и на себе си, че хората на Америка ще имат нов курс”, като този лозунг става емблематичен за неговата кампания, а по-късно се превръща и в законодателна програма.

След изборите за Конгрес през 1934 г., които дават на демократите голямо мнозинство в двете камари, Новият курс получава силен тласък, който е подпомогнат и от образуваните „мозъчни тръстове” на млади икономисти и социални изследователи, събирани в Белия дом. Общата идея на тези мерки е да възстанови доверието и оптимизма и да позволи страната да поеме по дългия път на възстановяването от депресията.

За изборите от 1936 г. Рузвелт провежда своята кампания въз основа на програмата си за Новия курс. Срещу него се кандидатира губернаторът на Канзас Алфред Лъндън, който приема голяма част от Новия курс, но се противопоставя на „враждебността” към бизнеса и прекалено големите разходи.

На изборите за Конгрес през 1938 г. републиканците за първи път след 1932 г., имат успехи и печелят места и в двете камари, като по този начин ограничават възможността на Рузвелт да прокарва закони, каквито той иска. Засилват се слуховете, че Рузвелт ще се пенсионира през 1940 г. До момента никой президент не се е кандидатирал за трети мандат като по този начин се спазва прецедента на Джордж Вашингтон (това се случва преди да бъде приета 22-та поправка през 1951 г., която „ограничава президентската служба до два мандата”).

Но през 1940 г. международната ситуация става все по заплашителна и Рузвелт решава, че само той може да води страната през задаващата се криза. Републиканците твърдят, че това е доказателство за нарастващата арогантност на Рузвелт. Въпреки това изключителната популярност на президента му печели изборите с 55% от гласовете и 38 от общо 48 щата, като побеждава адвокатът от Индиана Уендъл Уилки. Движението на ляво в администрацията е илюстрирано от това, че за вицепрезидент е избран Хенри Уолъс на мястото на консервативния демократ от Юга Джон Гарнър.

Третият мандат на Рузвелт е доминиран от Втората световна война - първо в Европа, а след това в Тихия океан.

1957 г.  откриват паметника на съветския воин „Альоша” в Пловдив. Негови автори са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков.

Паметникът е издигнат на второто по височина тепе на Пловдив - „Бунарджика”, и е в близост до паметника на Александър II и на руските войски, освободили Пловдив от османско владичество. Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет „Шпагин” с цевта надолу. Обърнат е на изток към Русия.

За прототип на „Альоша” е послужил Алексей Иванович Скурлатов, жител на селцето Налобиха в Косихинския район на Алтай, свързочник по време на Втората световна война. Участва в най-голямата танкова битка край Курск, служи в 217-а танкова бригада и 234-ти артилерийски корпус.

През 1944 г., докато Скурлатов работи по възстановяване на телефонната линия София - Пловдив, е направена снимка, използвана по-късно за изработка на фигурата на войника. Външността му олицетворява руския воин - висок, рус, със сини очи.

Любопитен факт е, че самият Алексей Скурлатов не подозира за своя гранитен двойник в България почти четвърт век до 1981 година, когато е оповестено истинското име на войника, от чийто лик скулпторите са почерпили вдъхновение. Алексей получава покана да посети Пловдив и вижда „Альоша“ за пръв път точно на своята 60-а годишнина.

1963 г. е открит металургичният комбинат „Кремиковци”. Изграждането на комбината започва в края на 1960 г., като реализация на правителствената политика на България да се промени аграрната насоченост на икономиката на страната. Идеята е да се използват залежите в находището край кв. „Кремиковци”.

Проектът е реализиран като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби. Всъщност предварителната подготовка на строителството на комбината „Кремиковци” стартира през 1956 г., когато е взето решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването е почти изцяло доставено оттам.

За нуждите на изграждането на „Кремиковци” се създават специализирани строителни и монтажни организации, а от цялата страна се набират доброволци. В изграждането на комбината участват общо 42 356 души работници, инженери и други специалисти. На площадката на ремонтно-механичния завод е изграден първият цех за метални конструкции за нуждите на изграждащите се производствени мощности. След усилено строителство, на 26 август 1963 г. влиза в действие първата коксова батерия и е произведен кремиковски кокс, който е в основата на технологичния процес.

На 11 октомври 1963 г. от Първа доменна пещ потича чугун, с което се слага началото на металния поток в комбината. Решено е официалното откриване на първите производствени мощности на комбината да стане на 5 ноември 1963 г. По това време са въведени в действие и агрегатите в топлоелектрическата централа, построена специално да захранва с нужното електричество мощностите на комбината. Поради все по-нарастващата нужда от производство на ново оборудване, влиза в действие и ремонтно-механичният завод.

1968 г. Ричард Никсън побеждава на президентските избори в САЩ. Ричард Милхауз Никсън е 37-ят президент на САЩ, както и 36-ят вицепрезидент на САЩ, служил при Дуайт Айзенхауер.

Твърди се, че Никсън трансформира поста на вицепрезидент, като го прави по-видима и стабилна платформа за президентска кандидатура. Той е единственият, който е избиран два пъти за вицепрезидент и два пъти за президент и единственият президент, подал оставка от тази длъжност. Тя е резултат от сигурния импийчмънт, свързан с аферата „Уотъргейт”.

Никсън е известен със своята външна политика особено спрямо Съветския съюз и Китай както и с това, че слага край на Виетнамската война. Националната му политика се характеризира с консервативна риторика и либерални действия, особено в областта на опазване на околната среда.

Като президент Никсън въвежда контрол над заплатите и цените, индексира социалните осигуровки с инфлацията. Поддържа въвеждането на контрол над продажбата на оръжия и премахва последните останки от златния стандарт. Създава Агенцията за защита на околната среда, Администрацията за трудова и здравна безопасност, засилва се прилагането на квоти за малцинствата на федерално ниво.

1979 г. аятоллах Хомейни обявява САЩ за „Великия сатана”. С него той охарактеризира американския империализъм и външна политика, съдействаща за разрастването на корупцията в целия свят, според иранския духовен лидер.

Иранско-американските отношения имат своя предистория от началото на 20 в. Англо-руското съглашение от 1907 г. слага временно край на „голямата игра” и Русия и Великобритания си поделят Персия на сфери на влияние помежду си. Това действие, както и събитията предхождащи избухването на Първата световна война, карат Персия да търси пътя за постигнето на независимост. Това води до избухването на Персийската конституционна революция.

По времето на Втората световна война, американските съюзници - СССР и Великобритания, окупират Иран в операция „Съгласие”, поради съществуващата възможност страната да се присъедини към Тристранния пакт. В разгара на Студената война, администрацията на американския президент Дуайт Айзенхауер одобрява съвместна англо-американската операция за сваляне избрания ирански министър-председател Мохамед Мосадък, под предлог, че изявените ирански националистически стремежи могат да доведат евентуално до комунистически преврат в страната.

Външнополитическата операция „Аякс” довежда на власт в страната проамерикански сили, осигуряващи с помощта на ЦРУ и МИ-5 подкрепа за американските и британски петролни интереси в района на Персийския залив, както и сваляне цената на петрола на международния пазар, със снемане на заплахата от предполагаема комунистическа експанзия в Иран от страна на СССР. На власт в Иран, на мястото на управляващия като министър-председател шах Мохамед Реза Пахлави, застава ръководителя на военния преврат генерал Фазлола Захеди, който става премиер на страната.

Рухолах Мусави Хомейни заминава за Турция в изгнание, като САЩ и Великобритания заявяват, че му осигуряват дипломатически имунитет за повдигнатите срещу него обвинения в извършването на престъпления, по време на организирания срещу управлението му военен преврат. От Турция Хомейни се мести в Ирак през 1965 г., оставайки в тази страна до 1978 г., която година пребивава в Париж в продължение на четири месеца.

От Франция Аятолах Хомейни се завръща в Иран, оглавявайки ислямската революция в страната през 1979 г.

1985 г. в София е открита Национална галерия за чуждестранно изкуство. Тя е открита като художествена галерия на първата международна фондация в България, която днес се нарича „Св.Св. Кирил и Методий”. На Балканския полуостров е единствена по своя характер.

Историята на нейното създаване е свързана с десетилетна събирателска и организационна дейност през 70-те и 80-те години на миналия век. Впоследствие към колекцията се добавя фондът от чуждестранно изкуство на Националната художествена галерия.

В днешния си вид, съобразен с функциите на една съвременна галерия, тя е дело на известни български архитекти, художници, изкуствоведи и оформители. На четири етажа в 19 зали с обща експозиционна площ около 3200 кв.м е показано най-ценното от фондовете на Галерията, който притежава над 10 000 музейни единици- графика, живопис, скулптура, приложни изкуства.

Като общ архитектурен силует сградата на Галерията е реконструкция на старата Държавна печатница, проектирана от виенския архитект Фридрих Шванберг, частично разрушена от бомбардировките по време на Втората световна война.

2002 г. космическият апарат „Галилео” се доближава на 160 км с естествения спътник Амалтея. Амалтея е третият най-вътрешен естествен спътник на Юпитер. Открит е на 9 септември 1892 г. от Едуард Емерсън Барнард, който използва 91-сантиметров рефракторен телескоп в обсерваторията Лик. Носи името. Името му - на нимфата от древногръцката митология Амалтея, е одобрено от международния астрономически съюз през 1975 г.

Амалтея е най-червеният обект в Слънчевата Система, по-червен дори от Марс. Червеният цвят се дължи предимно на сяра на повърхността, с произход от вулканите на Йо. На някои от планинските склонове има и ярки области с неустановен произход.

Подобно на останалите вътрешните спътници на Юпитер, Амалтея се върти синхронно спрямо Юпитер, като дългата ѝ ос сочи към планетата. Подобно на Йо, Амалтея излъчва повече топлина отколкото получава от Слънцето, вероятно поради наличието на електрически токове, породени от пресичането на линиите на магнитното поле на Юпитер.

По време на сближаването си със спътника, апаратът „Галилео” регистрира няколко светли точки в близост до орбитата на Амалтея, за които се смята, че са малки по размери скали. За тях се счита, че са или прихванати от гравитацията на Юпитер обекти, или породени вследствие на метеоритни сблъсъци.

2006 г. бившият иракски диктатор Саддам Хюсеин е осъден на смърт чрез обесване за престъпления срещу човечеството. Хюсеин е осъден по обвинението в избиване на 148 шиити в село Дуджаил през 1982 г.

Освен присъдата смърт чрез обесване, произнесена срещу него от Върховния наказателен съд, Саддам Хюсеин е осъден и на 10 години затвор за „престъпление срещу човечеството” и на още 10 години за „изселване на население”.

В същия процес съдът произнася присъдите и на още седем съратници на Саддам. Полубратът на Хюсеин Барзан ат Тикрити е осъден на смърт чрез обесване. Същата присъда получава и ръководителят на бившия Революционен съд на Ирак Ауад Хамид ал Бандер. Бившият иракски вицепрезидент Таха Ясин Рамадан получава доживотна присъда. Трима ръководители на партията БААС в шиитското селище Дуджаил по времето на Саддам са осъдени на 15 години затвор.