Работодатели и синдикати разкритикуваха допълнителните разходи за отбрана и сигурност, заложени в бюджета за догодина. Това се случи по време на заседание на Тристранката, на която беше обсъден законопроектът за държавните сметки за 2016-та.
Бизнесът поиска повече пари за образование и наука, но не само за увеличение на заплатите в сектора. Работодателските организации се обединиха около позицията срещу административното увеличение на минималната работна заплата и заложеното вдигане на осигурителните прагове. От своя страна, синдикатите поискаха увеличение на заплатите в повече сектори от планираното и разширяване на кръга от домакинства, които ще получат помощи за енергийно бедни през следващата година.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България изложиха опасения, че заложеният за догодина 2% икономически растеж няма да достигне този размер поради редица фактори, като гръцката криза и забавянето на китайската икономика.
„Към тях се добавят проблеми, свързани с драстичния скок на електроенергията за индустрията. Нещо, което статистиката още не е уловила, но ние вече го виждаме и това ще се усети още следващото тримесечие. Също така смятаме, че прекомерната административна намеса на пазара на труда с драстичния скок на минималната заплата, с административното покачване на минималните осигурителни прагове, също ще се отрази в посока забавяне на растежа, забавяне ръста на заетостта", обясни още председателят на организацията Васил Велев.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров подкрепи планираното увеличение на заплатите на социалните работници, митничарите и данъчните, и добави още две институции, които според него заслужават ръст на трудовите възнаграждения:
„Няма логика осигурителните институции да са изоставени встрани от този процес на, макар и минимално, възстановяване на доходите, предвид драматичните промени на пазара на труда и липсващите специалисти в много области. Така че за нас е възможно и за Касата и за НОИ да се намери формулата на компенсирана основа - поне с 5% да нараснат средствата за работна заплата, с които да дадем глътка въздух след 6-годишно замразяване на доходите в тези системи".
Финансовият министър Владислав Горанов пък отговори на критиките за парите за отбрана и сигурност:
„Ще очаквам и в бъдеще подкрепа да идентифицираме тези места в секторите, с които държавата интервенира, където има слабости. Защото популизмът е по-лош от алкохолизма. Алкохолизмът е индивидуално заболяване и преживяване, докато популизмът е общонационална зараза и влияе върху цялостното качество на правене на политика".
Утре на извънредно заседание на кабинета предстои да бъде гласуван бюджетът за 2016.
