Вашингтон пост: Следващият генерален секретар на ООН би трябвало да бъде жена
Вашингтон пост: Следващият генерален секретар на ООН би трябвало да бъде жена / снимки: БГНЕС

Тези дни в Ню Йорк се срещнаха доброто, лошото и грозното от световния политически елит в една институция, която САЩ обичат да мразят. Общото събрание на ООН - най-важното събитие в международния дипломатически календар, тази година бе по-значимо от обикновено: световните лидери се готвят да изберат следващия Генерален секретар на Организацията, следващия ръководител на световната дипломация.

Когато догодина настоящият генерален секретар на ООН Бан Ки-муун напусне поста, той ще бъде заменен от кандидат, препоръчан на Общото събрание от ръководството на ООН, т. е. от Съвета за сигурност. Резултатите няма да станат известни публично преди края на 2016 г., но политиканстването вече е в ход и членовете на Съвета за сигурност вече оценяват потенциалните кандидати.

Понеже взимането на решението наближава, параметрите на състезанието стават все по-ясни. Вероятно следващият генерален секретар ще бъде от Източна Европа. Това е единственият регион, чийто ред за заемане на най-високия пост никога не е идвал съгласно регионалната ротация.

Все пак има и друг пропуск в 70-годишната история на ООН: институцията, определена да опази колективните надежди на човечеството, е била ръководена само от мъже. Това не е добре. Следващият генерален секретар би трябвало да бъде жена. Това не бива да бъде само символично решение. То би трябвало да има и много конкретно отражение.

Първо, това би трябвало да бъде важна крачка в посока срещу половата дискриминация. Всяка трета жена по света е била обект на физическо насилие. Жените повече от мъжете стават жертва на трафик на хора, на сексуално и физическо насилие. Избирането на жена за ръководител на ООН ще спомогне за поставяне на половата дискриминация в челните места на календара и на проектите на Организацията и на всички държави членки.

Второ, ООН е публикувала редица доклади, които доказват, че укрепването на ролята и статута на жените е ефективен инструмент за развитието на международната сигурност и на човечеството. Ако по-силното представителство на жените е толкова положителна сила за утвърждаване на мира, то тогава нашият главен преговорящ за мир трябва да бъде жена.

Трето, жена генерален секретар на ООН би било прекрасно вдъхновение за половината планета и ще покаже, че жените могат да постигнат успех в област, която е била контролирана от мъже. Би било изключително полезно да се разбие този стъклен похлупак, както и широко разпространеното и жалко убеждение, че единствено мъжете могат да ръководят. Жените съставляват само 22% от парламентаристите по света, а през последните 50 години само 7,4% от страните са имали жена за държавен глава.

Дори и Общото събрание на ООН, което избира нов председател всяка година, е избрал само три жени в общо 69 свои сесии. Крайно време е ООН да приключи с половата дискриминация по отношение на първия дипломат на планетата и да даде пример. Милиони жени по света биха се осмелили да се изправят и да се борят за мечтите си и в служба на своята общност.

Всички политици говорят за овластяването на жените, но сега вече е време да се премине към действия и да бъде номинирана жена за най-високия световен пост. При толкова квалифицирани жени кандидатки, няма основателна причина да не се направи това. Ако през 2016 г. станем свидетели на избирането на две жени - на първата жена генерален секретар на ООН и на първата жена президент на САЩ, това ще бъде истински знак за напредък.

На този фон вече се появяват няколко водещи кандидатки. Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО и официален кандидат на България, заема силна позиция по отношение на борбата срещу екстремизма и финансирането на тероризма и активно се бори за правата на жените и образованието на момичетата. Хърватската министърка на външните работи Весна Пусич е друга талантлива жена от Източна Европа, която официално е номинирана от своето правителство.

Ако източноевропейците не са в състояние да предложат печеливша кандидатка, то тогава други региони могат спечелят. Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия и ръководител на Програмата на ООН за развитие вече води активна кампания за поста. Тя има голям политически опит и сериозни постижения в областта на развитието. Има и талантливи кандидатки от Латинска Америка, включително Мишел Бачелет, президентка на Чили.

При толкова много способни жени с голям политически, дипломатически опит и познаване на ООН, САЩ и другите страни членки на Съвета за сигурност нямат оправдание да пренебрегнат отново половината от планетата при избора на бъдещия Генерален секретар. Когато догодина Съветът за сигурност заседава, за да вземе решение за следващия лидер, посланикът на САЩ при ООН Саманта Пауър трябва да постъпи правилно и да гласува за най-подходящата за тази работа жена.

Източник: БГНЕС


Автор на публикацията във Вашингтон пост е Бил Ричардсън, бивш губернатор на Ню Мексико и основател на организацията „ Център Ричардсън за глобална ангажираност". Ричардсън бе постоянен представител на САЩ в ООН (1997-1998) при президента Бил Клинтън и Министър на търговията (2008-2009) при президента Барак Обама.