Шведът Томас Линдал, американецът Пол Модрич и роденият в Турция Азиз Санджар, който е и с американско гражданство, спечелиха Нобелова награда за химия за изследване на механизмите за "ремонт" на ДНК, съобщиха световните агенции и сайтът nobelprize.org.
"Техният труд дава фундаментални познания как фукционира живата клетка и се използва за разработване на нови методи за лечение на рака", се казва в съобщението на Кралската шведска академия на науките.
Нобеловата награда за химия и сумата от 8 милиона шведски крони или 962 000 долара ще бъдат връчени на церемония в Стокхолм на 10 декември, в деня на кончината на Алфред Нобел.
Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Досега отличията са раздавани 106 пъти, въпреки че това е 114-ата Нобелова седмица. По различни причини Нобелови награди за химия не са връчвани през 1916, 1917, 1919, 1924, 1933 и 1940-1942 година. Първата Нобелова награда за химия през 1901 г. получава холандският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите.
Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са: Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/.
Нобеловата награда за химия 63 пъти е била връчвана на един човек, 23 пъти - на двама и 20 пъти най-престижното научно отличие в света са си разделяли трима учени.
Общо Нобелови лауреати за химия са 168 души, тъй като два пъти наградата получава британецът Фредерик Сенгър - през 1958 г. за работата му върху структурата на протеините, по-специално на инсулина, както и през 1980 г. за изучаване на базовите вериги на нуклеиновите киселини.
Миналата година американците Ерик Бетциг и Уилям Мьорнер, както и роденият в Румъния германски гражданин Щефан Хел си поделиха поравно Нобеловата награда за химия. Тя им бе присъдена за разработването на флуоресцентната микроскопия със свръхвисока разделителна способност. С постиженията си тримата учени преодоляват ограниченията пред оптичния (светлинен) микроскоп.
Източник: БТА
