3 октомври: Силите на триумвирата в Рим мъстят с война за убийството на Цезар

42 пр.н.е. в битка при Филипи триумвирите Марк Антоний и Октавиан Август водят решително сражение с войската на убийците на Цезар - Марк Юний Брут и Касий. Това е последното сражение от войните на Втория триумвират. Силите на триумвирата обявяват тази война, за да отмъстят за убийството на Цезар и побеждават.

След убийството на Цезар, Брут и Касий, двамата главни заговорници, известни още като „Освободители” решават да напуснат Италия и поемат контрола над всички източни провинции (от Гърция и Македония до Сирия) и съюзнически източни царства. В Рим тримата главни цезариански лидери (Октавиан, Антоний и Лепид), които контролират почти цялата римска армия на запад, преодоляват съпротивата на сената и създават Втори триумвират. Една от първите им задачи е да унищожат армиите на „освободителите”.

Битката при Филипи отбелязва най-високата точка в кариерата на Марк Антоний: по това време той е най-известният и могъщ римски генерал и главен партньор във Вторият триумвират. Този период определено е връхната точка в живота на Антоний.

1941 г. състои се премиерата на американския криминален филм Малтийският сокол. Филмът е режисьорският дебют на Джон Хюстън. В лентата участват Хъмфри Богарт и Мери Астор. Сценарият, написан също от Хюстън, е базиран на едноименния роман на Дашиъл Хамет.

Историята на филма среща зрителите с известния герой на Хамет, частния детектив Сам Спейд, който трябва да се справи с безскрупулни авантюристи, опитващи се да се домогнат до ценна статуетка на сокол инкрустирана със скъпоценни камъни.

Произведението получава възторжени акламации от критиката, наричайки го първата голяма творба в жанра филм ноар. На 14-ата церемония по връчване на наградите „Оскар” филмът е номиниран за награда в три категории, включително за „Най-добър филм”.

През 1989 г, „Малтийският сокол” е сред първите произведения на кинематографията, селектирани като културно наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ.

1942 г. Вернер фон Браун заедно с други сътрудници на немския изследователски реактивен център в Пенемюнде (Германия) пуска успешно първата в балистична ракета в света А-4 („Агрегат-4”) с голям радиус на действие, по-известна като „Фау-2”. Предназначението й е да обстрелва цели на територията на Великобритания, Франция и Белгия в края на Втората световна война.

По време на изпитанията „Фау-2” се издига на височина 189 км, затова се счита, че е и първият продукт на човешката ръка, който е достигнал Космоса. Разработката на ракетата е започната още през 30-те години под ръководството на Валтер Дорнбергер. После в процеса на конструиране се включва директорът на Германския център за ракетни изследвания в Пенемюнде на остров Узедом в Балтийско море Вернер фон Браун, който става главен конструктор.

Ракетата е с дължина 14,3 м и максимална стартова маса 13 т. Двигателят е течногоривен, работи 63 секунди, като за това време изгаря 8 т алкохол с течен кислород, развива максимална скорост 1540 м/с или около 6000 км/ч. Бойният й радиус е 300-400 км.

За превръщането на тази ракета в серийно произвеждано оръжие заслуга има инженер Конрад Вандемберг. Вече във времето, когато значителна част от немската индустрия е унищожена от бомбардировките, именно Вандемберг създава и организира ракетното производство на конвейр в подземен завод, недосегаем за ударите на англо-американската авиация. Със сглобяването на ракетите са заети 20 000 концлагеристи от лагера „Дора” и военнопленници, които са принудени да работят до пълно изтощение в тунелите на подземния комплекс „Мителверк” край Нордхаузен.

Главен инженер по двигателите е младият инженер Валтер Тил. Неговият двигател за ракетата „Фау-2” става прототип за създаването на всички германски, а по-късно и американски балистични ракети с течно ракетно гориво. Разработеният от него двигател за зенитната ракета „Васерфал” става прототип за конструирането на двигател с течно гориво, използван при производството на зенитни ракети. Тил пръв предлага използването на атомна енергия за реактивно задвижване, явявайки се основоположник на идеята за ядрения реактивен двигател.

1952 г. Обединеното кралство провежда „Операция Ураган”, при която успешно изпробва първата си атомна бомба. Опитът е извършен край брега на остров Тримуил, островите Монтебело, Западна Австралия.

Оръжието е било копие на американската бомба „Дебелака”, хвърлена над Нагасаки през 1945 г. По-голямата част от плутония за бомбата е произведен в Уиндскейл, Северозападна Англия. Производството там обаче не е било достатъчно бомбата да бъде завършена преди крайния срок - 1 август 1952 г., и се е наложило внасянето на плутоний от Канада.

Бомбата е монтирана на речна фрегата, за да се изяснят ефектите от взривно атомно устройство, пренесено с кораб - една от големите тревоги на Британската армия по това време. Фрегатата е била закотвена на 350 м от брега. Взривът е станал на 2,7 м под водата и оставя кратер с дълбочина 6 м и диаметър 300 м на морското дъно.

1962 г. изстрелян е космическия кораб „Мъркюри 8”. Корабът е доставен на Кейп Канаверъл на 16 януари 1962 г. Ракетата носител за тази мисия „Атлас D” е сглобена от Convair едва на 27 юли и доставена във Флорида на 8 август 1962 г.

Стартът е насрочен за 18 септември, но много скоро след това датата е променена на 24 септември. Междувременно след прекъсване за малко повече от година, СССР извършва през август два пилотирани полета - „Восток 3” и „Восток 4” и отново дръпва напред в космическата надпревара. На това предизвикателство НАСА практически не може да отговори, така единствен приоритет остава сигурността на мисията. Именно това става и причина за поредното отлагане на „Мъркюри 8” - от 24 септември, стартът е пренасочен за 3 октомври 1962 г. Пилотът на мисията Уолтър Шира, нарича своя кораб „Сигма 7”.

Полетът стартира в 12.15:12 ч. (по Гринуич). Уолтър Шира извършва шест обиколки на Земята, полетът му е с продължителност 9.13:15 ч. В 21.28:22 ч. се приводнява успешно в Атлантическия океан на 7,2 км от разчетената точка и само на 800 м от очакващия го самолетоносач. 40 минути след приводняването, капсулата „Сигма 7” е качена на борда на кораба и след пет минути астронавтът стъпва на палубата пред очите на възхитения екипаж.

1985 г. космическата совалка „Атлантис” прави първия си полет. „STS-51J” e 21-та мисия на НАСА по програмата „Спейс шатъл” и първи полет на совалката „Атлантис”.

Мисията стартира в 11.15 ч. от стартова площадка 39А на космическия център Кенеди. Изстрелването е отложено с 22,30 минути поради технически проблем. След 4 денонощия 1 час и 45 минути в космоса, „Aталнтис” се приземява успешно на писта 23 във Военновъздушната база „Едуардс” на 7 октомври 1985 г.

Това е втори полет изцяло в интерес на Министерството на отбраната на САЩ. Информацията за товара му е класифицирана, но е съобщено, че са изведени два спътника - USA-11 и USA-12. Te са изведени на геостационарни орбити и са с проектен живот до 10 години.
1990 г. влиза в сила договора за повторно обединение на Германия. Германската демократична република престава да съществува и нейната територия става част от Федерална република Германия. Източногерманците стават част от Европейската общност, която по-късно става ЕС.

1993 г. в опит да заловят високопоставени лица от организацията на военния диктатор Мохамед Фара Айдид в Могадишу (Сомалия), 18 американски войници и около 1000 сомалийски цивилни бойци са убити в тежка престрелка. Така в столицата на Сомалия започва военната операция с кодово име „Айрийн” или известна още като „битката за Могадишу”. Тя продължава и на следващия ден 4 октомври.

През януари 1991 г. президентът на Сомалия Мохамед Сиад Баре е свален от власт от коалиция наречена Обединен сомалийски конгрес. След революцията коалицията се разделя на две групи - едната е водена от Али Мади Мохамед, който става президент, а лидер на другата е Мохамед Фара Айдид. Очертават се обаче четири враждуващи групи - Обединен сомалийски конгрес (ОСК), Сомалийски спасителен демократичен фронт (ССДФ), Сомалийско патриотическо движение (СПД) и Сомалийско демократическо движение (СДД), които продължават да воюват за доминиране в Сомалия.

През юни 1991 г. е сключено примирие, но то не успява да продължи дълго. В същото това време пета групировка, Сомалийско национално движение (СНД), вече е завзела северозападната част на Сомалия. СНД преименува страната на Република Сомалиленд, а нейният водач Абдел-Раман Ахмед Али става президент.

През септември 1991 г. в Могадишу започва битка, която продължава през следващите месеци и се разпространява из страната и до края на годината броят на убитите и ранените достига над 20 000 души. Конфликтът разрушава селското стопанство на Сомалия. Международното общество започва да изпраща хранителни доставки, за да спре гладуването, но големи количества храна са системно крадени от местни лидери на кланове, които ги разменят с други страни за оръжия.

През март 1993 г. 16 сомалийски партии и движения се събират в Адис Абеба и се споразумяват да възстановят мира и демокрацията в страната, но през май една от фракциите, водена от ген. Мохамед Фарах Айдид, се отказва от споразумението. Опитите на коалицията да осъществи разоръжаване са неуспешни и завършват с насилие.

През юни 1993 г. 24 пакистански войници са убити в тежък бой в Могадишу, контролиран от силите на ген. Айдид. Водени от американски сили, части на коалицията провеждат операция срещу събралите се в една къща в Могадишу старейшини и военни вождове от клана на ген. Айдид. Целта на събирането на вождовете била да дискутират пътищата за мирно решение на конфликта и дори са обмисляни начини как да отстранят непримиримия ген. Айдид от ръководството на клана. По време на операцията щурмови американски хеликоптер изстрелва 16 ракети и е провежда масирана оръдейна стрелба, в резултат на което 73 от старейшините са убити. Няколко сгради са разрушени и има много убити и ранени от цивилното население.

Счита се, че тази американска атака е повратната точка, обединила всички сомалийци срещу американските усилия. В атаката загиват и 31 американски войници. Разочарованите от неуспеха на ООН да разоръжи родовите военни началници в Могадишу, сомалийците фактически започват да подкрепят същите тези вождове, предизвикали насилието.

Освен ООН и САЩ, в операцията на 3 октомври участват Италия, Малайзия и Пакистан с обща численост на военнослужещите 180 души под командването на ген. Уилям Ф. Гарисън. Основните сили са от САЩ: войници от Делта форс, рейнджъри, джипове „Хамър”, камиони, хеликоптери.

Генерал Айдид разполага общо с от 2000 до 4000 войници и милиции. Сред тях има дори деца. Бойното им снаряжение включва AK-47, РПГ-та, картечници, други по-леки автомати, пистолети и карабини.

Според плана на мисията, в 15.42 ч. четири морски вертолета MH-60 трябва да кацнат върху и пред сградата, стоварвайки десант войници от Делта форс, които да влязат и арестуват събралите се сомалийски отцепнически лидери, сред които се очаква да е и външният министър на ген. Айдид. В същото време четири хеликоптера UH-60 Black Hawk трябва да спуснат рейнджъри около сградата с цел да блокират подстъпите към нея. Конвой от 12 джипа и камиони трябва да спре пред сградата, за да натовари пленниците и войниците и да ги върне в базата, отдалечена на около 5 км.

В началото мисията върви по план до момента, когато милицията на Айдид сваля един от хеликоптерите с пилот Клифтън Уолкот, който пада няколко пресечки североизточно от сградата. Това напълно променя целта на мисията. Конвоят вместо към сборището на бунтовните сомалийци е пренасочен към мястото на катастрофата, както и десантчиците от групата на „Делта форс” и рейнджърите.

Сомалийски граждани и местната милиция започват да правят барикади по улиците с камъни и горящи автомобилни гуми, блокирайки пътя на американския конвой. Обсадените от сомалийците американски военни са измъкнати от мощно подкрепление от повече от 100 бронирани джипа, 4 пакистански танка, осигурявани по въздуха от малайзийски и американски хеликоптери. Това, което започва в началото като умиротворителна операция, за да се облекчат гладуващите сомалийци, завършва като жестока и кръвопролитна битка.

Значителните загуби, които претърпяват американците, разнасяните и влачени по улиците трупове на техните загинали войници, настройват общественото мнение в САЩ срещу тяхното участие в умиротворителните операции и до март 1994 г. е извършено пълното изтегляне на американските войски от Сомалия. Министърът на отбраната на САЩ подава оставка, за да поеме отговорност за неуспешната акция.