Велико Търново

Все повече чужденци разглеждат музейните обекти във В. Търново, няма отлив на руснаци

30 септември 2015 14:36

Все повече чужденци разглеждат музейните обекти във Велико Търново, показва справка на Регионалния исторически музей. Според данните за първото полугодие броят на чуждестранните туристи е с 6 хиляди повече, спрямо същия период на миналата година. „Ако хотелиерите и ресторантьорите по морето плачат, че са загубили руските туристи, при нас това не е така. Запази се нивото на посещаемост. Има голям интерес от американци, които през миналата година бяха около 16 хиляди. Много румънци също проявяват интерес към музейните обекти”, информира директорът на РИМ Иван Църов.

213 000 са посетилите музейните обекти за първото шестмесечие на годината. Наблюдава се спад на организираните български групи, но за сметка на това силен ученически сезон. „Запазва се тенденцията на индивидуалните български посетители. Радвам се, когато виждам как семейства на средна възраст в разцвета на своята кариера обясняват с гордост на своите 10- 12- годишни деца какво се е случило в миналото на Царевец. Винаги се твърди, че българинът няма самочувствие, но аз съм убеден в обратното. Да, има необразовани хора, за които самочувствието е съвсем друг критерий. Образованият българин се гордее със своето минало и история”, сподели Иван Църов.

Царевец остава най- посещаваната забележителност в старата столица, която годишно привлича около 250 000 туристи. Регионалният исторически музей се постара да създаде нови атракции- бе отворена кулата над Асеневата порта, в която всеки посетител се връща години назад в ежедневието на охраната на Царевец. Мястото се превърна в любимо място за селфита, а туристите с удоволствие влизат в ролята както на палач, така и на осъден на смърт. „Притеснявах се, че идеята ще бъде възприета като кич, но се оказа, че на хората им е много интересно”, каза Църов.

Църквата „Рождество Христово” в Арбанаси е вторият обект по посещаемост. Интересът е особено голям от чужденците, които за първи път виждат паметник на ортодоксалното късно Средновековно изкуство. Уникалните стенописи на храма разглеждат около 60- 80 хиляди посетители годишно.

Гордост за Регионалния исторически музей е, че в периода на почивните дни около Деня на съединението, историческите забележителности са разгледали над 17 000 души.

Предстои Трапезица да стане част от многобройните обекти, които стопанисва Регионалният исторически музей. Нещо повече- очаква се през следващата година историческата крепост да започне да приема туристи. „Ценно е това, което направиха министър- председателят Бойко Борисов и кмета, които привлякоха средства от азербайджанската организация „Гайдар Алиев”, която подпомага обекти на културно- историческото наследство по целия свят. Така на Трапезица ще бъдат изградени части от крепостните стени, ще се направи експозиция и основна алея, която ще пресича целия хълм”, посочи директорът на Регионалния исторически музей.

Иван Църов сподели, че е приятно изненадан от новината, че Велико Търново е в топ 3 в световната класация за най- изгодни дестинации. По негови думи това е вид признание, но не просто от официална институция, а от десетките хиляди души, които са посетили търновските забележителности и са останали с добри впечатления. Той припомни, че кметската администрация преди броени седмици получи и награда за опазване на културно- историческо наследство.

„Разбрах, че сме и в топ 100 на най- посещаваните места в света, а това е изключително престижно и само по себе си реклама. Тези признания няма как да се случат ако обектите не са добре поддържани. В ежедневието не си даваме сметка, че културата струва пари. Билета от 6 лв. за обектите на Регионалния исторически музей на някои им се вижда скъп, но разходите за поддръжка многократно надхвърля приходите от входни такси. Тук идва ролята на общината, която финансира някои от извършваните дейности”, коментира Иван Църов. Той посочи, че през тази дъждовна пролет крепостта Царевец е косена пет пъти. Обработването на растителността за 80 дка площ излиза между 10 и 12 хиляди лева.