Първото по рода си у нас мащабно съпоставително изследване на трите нормативни правописни речника на съвременния български език (от 1983 г. до 2012 г.) е дело на преподавателката от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ гл. ас. д-р Теофана Гайдарова.
"Новото в новия български правописен речник" е издание, върху което работим повече от две години. То не е предназначено за тесния специалист, а за широката аудитория – ученици, учители, студенти“ обясни пред медиите издателят Стефан Пеев.
„Подходът на д-р Гайдарова е аналитичен, на места критичен, и същевременно теоретично обоснован. Погледът към книжовната норма е свързан с конкретните трудности, които всеки от нас изпитва, когато му се наложи да прилага езиковите норми. Изданието предлага достъпно и разбираемо обяснение чрез диалогичен подход дори и на най-трудните правила и норми на книжовния език, като поднася богат набор от конкретни примери“, обясни още издателят.
От своя страна, д-р Гайдарова отбеляза, че зад изданието се крият 20 години труд и наблюдения върху измененията в българския език.
"След промените, които настъпиха в езика след 1998 г, бе истинско събитие издаването на новия правописен речник през 2002 година. В него, за първи път бяха въведени много правописни промени, но при по-задълбочено разглеждане на речника се откриват различни несъответствия между предговора и словника, както и вътре в самия предговор, отбеляза преподавателят.
С издаването на речника от 2012-та година, част от разминаванията са избегнати, но на лице са нови пропуски. Тя даде пример с липсващите форми на глаголите и причастията, а в уводната част липсват обясненията на пунктуацията чрез синтаксиса.
Д-р Гайдарова бе категорична, че преди да се пристъпи към създаването на нов речник, трябва да се помисли сериозно за промяна на теоретичната база по отношение на слято и полуслято писане, защото правилата са от 50-те години на миналия век.
Тя даде и предложение, новостите в новия правописен речник да бъдат добавени с притурки.
„Притурките с описани единствено новостите ще улесни много хората, които боравят с речника. Нелепо е да се губи време и интелектуален труд в търсене на нововъведенията из целия речник“, смята д-р Гайдарова.
Тя бе категорична, че езиковедите от института на БАН следва да потърсят начини за съвместна работа със специалистите от университетите в София, Пловдив, Велико Търново и Шумен, които също изследват езика.
До този момент обаче, такава комуникация не е осъществена, заключи проф. Гайдарова.
/гл. ас. д-р Теофана Гайдарова и Стефан Пеев/
