България получава независимостта си чрез заем, който не изплаща. „Успяваме по много дипломатичен начин да извоюваме това и то не на висока цена”, посочи уредникът в Регионалния исторически музей Емил Врежаков. Той припомни, че след съединението на Северна и Южна България, още в края на 19 век са извършени няколко безуспешни опита за обявяване на Независимостта. Благоприятни условия са настъпили през есента на 1908 год.
„Една от стъпките в тази посока е участието на наши представители в конференция за мир в Хага, провела се по инициатива на руския император през 1899 год. Тогава българите претендирали да седнат като самостоятелна държава. Турските участници протестирали и настоявали българите да седнат до тях като представители на васално княжество. В крайна сметка нашите дипломати успели да гласуват самостоятелно по свои убеждения приетите конвенции”, обясни Емил Врежаков.
Историкът сподели, че през 1908 год. вниманието на Великите сили било насочено към френско- германския спор за Мароко, към стремежа на Австроунгария да анексира Босна и Херцеговина, както и към държавния преврат в Истанбул. След предварителни дипломатически сондажи министър- председателят на България Александър Маринов посрещнал княз Фердинанд на яхтата „Хан Крум” в Русе, откъдето поемат към Търново. Независимостта е обявена тържествено на 22 септември 1908 год. в църквата „Св. 40 мъченици” с протичането на специален манифест.
„Този акт е посрещнат враждебно от Великите сили, а Османската империя се подготвя за война. При започнатите преговори между България и Турция, по внушение на английската дипломация, османците изискват 429 милиона златни франка, за които претендира, че и България дължи по Берлинския договор за периода от Освобождението до 1908 год.”, обясни историкът. Правителството на Малинов отхвърлило искането и приема да обезщети Турция само за загубите, свързани конкретно с обявяването на Независимостта- предимно източните Железници и някои турски фарове. България отправила последователно две ноти до Великите сили и предлoжила да заплати 82 милиона франка, ако те съдействат за признаването на нейната независимост. Европейските държави не приели сумата и се обединили за общи действия. От Лондон предупредили България да не отговаря на провокациите на турците за военен конфликт, да спазва мира на Балканите, да изплати дължимата сума или да направи териториална компенсация на империята.
„В началото на 1909 год. министърът на външните работи на Русия Александър Изволски отправил неочаквано предложение- Руската империя предложило да опрости на Турция задълженията и от Берлинския договор за Освободителната война, а в замяна на това България да поеме заем от Русия за 82 милиона франка. Всички страни са били удовлетворени, а Турция се отказала от териториалните и финансовите претенции към България”, каза Емил Врежаков.
Русия първа поздравява страната ни за дипломатическия успех, а след това и останалите Велики сили признават Независимостта.
Страната ни е трябвало да изплати заема на Русия в срок от 75 години, но така и не се случило. България погасява вноските само за две години, като оставя неизплатена главница в размер на над 81 милиона франка. Русия не притиска страната ни за редовни плащания, тъй като след това се образувал Балканския съюз и редица войни.
По време на управлението на Александър Стамболийски след Първата световна война съветската власт отказва погасяването на заема. Същото се случва и с окупационния дълг, който България дължи на Руската империя за временното управление след Освобождението.
