Обществената среда за провеждане на избори се влошава, смятат политолози.
"За съжаление въпреки нашите усилия и усилията на неправителствените организации и медиите през всички тези години, в които участваме на избори, имаме влошаване на обществената среда за провеждане на избори - опитите за купуване на гласове и за контролиране на вота на определени общности от българското общество се разширяват, стават все по-комплексни и по-ефективни". Това заключение направи днес Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания и председател на Управителния съвет на българския клон на организацията "Прозрачност без граници". В това си качество политологът заедно с представителите на още три неправителствени организации постави подписа си под меморандум за партньорство със Сметната палата за прозрачност на предстоящите местни избори.
В тази обстановка според Огнян Минчев "нашата задача е поне да бъдем на равнището, в което да ограничаваме тази тяхна експанзираща ефективност". Като организация, която от 15 години участва в наблюдението за почтеността на провежданите избори у нас и на тези избори "Прозрачност без граници" ще постави фокуса си основно върху финансирането на политическите партии, отбеляза политологът.
За нас е много важно институцията Сметна палата да върши своята работа не само съобразно закона, но и да има възможност чрез действията си да стимулира по-нататъшна законодателна инициатива и с наша помощ да разгръща достатъчно на брой и качествени хоризонтални връзки и с други държавни институции, като например НАП, посочи той. Целта е да могат да бъдат засичани тези парични потоци, които се отклоняват от легитимния, законния начин на финансиране, както на дейността на политическите партии, така и в частност на техните изборни кампании и участието им в изборния процес, посочи Огнян Минчев.
"Ние сме на страната на гражданското общество и заедно с останалите организации и медиите сме заинтересовани да окажем максимално концентриран и силен натиск, както върху политическите партии, така и върху държавните институции, за да стесним максимално възможностите, които за съжаление в България винаги съществуват и се разширяват, за нелегитимен контрол върху гражданите и върху процедурите, с които се осъществяват изборите и на национално, и на местно равнище", посочи Огнян Минчев.
Купуването на гласове, контролирането на вота, използването на големи, мащабни черни каси - са явленията, които "Прозрачност без граници" ще се стреми да ограничи, както и да създаде предпоставки за по-прозрачен изборен процес, който адекватно да отразява позициите и избора на обикновените граждани в България.
Според Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда на институциите, другият подписал се под меморандума със Сметната палата, извършването на гражданския мониторинг ще бъде изключително тежка задача на тези избори, заради много големия брой участници и проследяване на тяхното поведение по отношение на финансирането и изразходването на средства в рамките на кампанията.
Като ръководител на институция, която наблюдава и контролира изборния процес според Цонева усилията на нейната организация ще бъдат насочени към това да има превенция, а не поредното отчитане на констатирани нарушения, каквато е обичайната практика.
Два са основните риска, които будят притеснение на тези избори, смята Антоанета Цонева. На първо място това е, че медиите не спазват срока за обявяване на тарифите за платени материали, каквото е заключението ни от последните избори. Всъщност това по думите й е един от основните инструменти за публичен контрол - какви са условията, при които се правят медийни изяви и какви са обемите на средства, които участниците в кампаниите влагат.
Цонева посочи, че както на предишните избори, така и на тези много от медиите ще откажат да спазват изискванията на закона. "За съжаление тези медии имат голяма медийна концентрация и голяма влияние на регионално ниво. Това е особено важно, защото това са мести избори", подчерта тя. Тези медии прескачат изискванията на Изборния кодекс, като публикуват тарифите си и условията за договори с различните формации на "невидни места". Тя заяви, че много от медиите не маркират и платеното съдържание на материалите си.
"В печатните медии най-трудно и слабо се обозначава кое интервю е платено и кое не. Все пак медиите са много важни по време на изборите", обобщи Цонева.
Като втори голям риск за прозрачността на изборите, тя отбеляза неясния механизъм за финансиране на разяснителната кампания за референдума на инициативните комитети и коалиции. По думите й такъв нямало.
Много от партиите участват и като страна в информационно-разяснителната кампания и като участници в местните избори и това прави нещата изключително сложни, посочи Цонева.
"Тези партии, които нямат субсидия, имат право на медиен пакет от 40 хиляди лева и за двата вида дейности, които да отидат за отразяването им от медиите. Това е публичен ресурс и ако той не бъде контролиран по подходящ начин с него би могло да се злоупотреби, коментира тя. Въпросът е дали тези пари ще стигнат до медиите и дали изобщо ще бъдат платени и по какъв начин, посочи още Цонева.
Според Пройчо Караиванов, заместник-председател на Сдружението "Българско сдружение за честни избори и граждански права-национална асоциация", най-важният проблем, който следва да решим, е този с купуването на гласове.
"Ние сме членове на пакта за стабилност и когато международните наблюдатели идват тук те питат защо у нас има плакат със съдържанието "Купуването и продаването на гласове е престъпление". Ние няма как да им обясним нещо, което за тях е невъзможно", коментира Караиванов. Това ме кара да мечтая за "нормални избори, в които българинът да разчита единствено и само на човека, който избира, а не на тези с купения вот", посочи той.
Според него глобата от 5 до 10 хиляди лева за политическите партии, които не представят в срок отчетите си пред Сметната палата, е нищожно малка и трябва да се увеличи. Фрапираща е и глобата от 1000 до 2000 лева за лицето, което възпрепятства одита, посочи Караиванов. Тези глоби не могат да "стресират" тези, които имат парите.
"За съжаление "бай-ганьовщината" на нашите избори вече започна на по-високи нива и ако някога наблюдателите са се съсредоточавали в избирателната техника - дали са надраскани бюлетините и други подобни, то днес нещата са в мащаби, налагащи част от избирателния процес да се следи от Сметната палата." Това посочи Рашо Таральовски, председател на ГИСДИ, след като даде съгласието си за партньорство с одитната финансова институция за предстоящите местни избори.
По думите му вероятно ще се наложи подобни меморандуми за мониторинг да се подписват с
Министерство на вътрешните работи, с Министерския съвет, с областни администрации. Проблемът е, че кампаниите вече започват далеч преди изборите с т. нар. предкампании - на министерства, областни администрации и др. В крайна сметка изборите опират до морала и отговорността на всеки един от участниците в тях, обобщи Таральовски.
Председателят на Сметната палата Цветан Цветков, страна в меморандума за партньорство с неправителствените организации, обеща да инициира след изборите законодателни промени, които да гарантират в голяма степен изчистването на поставените от неправителствените организации проблеми.
Асоциация "Прозрачност без граници", Институтът за развитие на публичната среда, Сдружение "Гражданска инициатива за свободни и демократични избори" и "Българското сдружение за честни избори и граждански права - национална асоциация" са четирите организации, които ще следят за прозрачността и публичността на финансирането на предизборните кампании.
Всички изисквания, срокове и задължения на партиите, коалициите и инициативните комитети, които ще се явят на тазгодишните местни избори могат да бъдат намерени на официалната страница на Сметната палата.
Източник: БТА
