14 септември: По време на учение през 1954 г. в СССР изпитват ядрено оръжие

1752 г. Британската империя приема Григориански календар и пропуска 11 дни. Предишният ден е 2 септември.

Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври). Страните под негова власт, Испания, Португалия и Полша го приемат веднага, а други, като Франция например, скоро след тях. Англия и протестантските страни приемат Григорианския календар едва през 18 в., а източно-православните - чак в началото на 20 в.

1812 г. седем дни след Бородинската битка Наполеон влиза в Москва без бой. Той обаче намира града изоставен и запален от отстъпващите руснаци.

Битката се състои на 7 септември около село Бородино, което се намира на около 120-125 км на запад от Москва. Целта на Наполеон била в едно решително сражение да разбие руската армия и да завърши кампанията до есента. До тогава винаги е действал по такава схема - налага на противника генерално сражение и го разгромява. В нощта преди битката обаче генерал Михаил Кутузов премества част от руските войски и стремителната фронтална атака, която планира Наполеон, се превръща в изтощително и кръвопролитно фронтално сражение.

В битката и двете армии понасят големи загуби - французите губят около 33 000-35 000 убити и ранени, руснаците около 40 000-42 000. Кутузов се оттегля от Бородинската позиция, а след проведеното във Фили съвещание изоставя и Москва.

На 2 септември руските войски изоставят без бой града, а с тях заминава и половината от московското население. От първия ден на влизането на войските на Наполеон в Москва се разгарят пожари, които продължават шест дни. Огънят унищожава около 75% от домовете, изгарят пазари, магазини, фабрики, пострадал е и Кремъл. Самият Наполеон счита, че опожаряването на града е по заповед на губернатора Ростопчин и директора на полицията на Москва.

След оттеглянето от Москва Кутузов извършва скрит и образцов флангов маньовър, извеждайки армията в началото на октомври край село Тарутино. Оказвайки се южно и западно от Наполеон, Кутузов му препречва пътя за навлизане в южните райони на страната.

Претърпявайки неуспех при опитите да сключи мир с Русия, на 19 октомври Наполеон се изтегля от Москва. Той се опитва да достигне Смоленск по южния път през Калуга, където има запаси от продоволствие и фураж, но на 24 октомври в сражение край Малоярославец е спрян от Кутузов и му се налага да отстъпи по разорения Смоленски път. Руските войски преминават в контранастъпление, което Кутузов организира така, че армията на Наполеон попада под фланговите удари на редовни и партизански отряди, при което Кутузов избягва фронтално сражение с големи войски.

1867 г. излиза първото издание на „Капиталът” на Карл Маркс. Трудът му „Капиталът. Критика на политическата икономия” е обширен трактат в три тома върху политическата икономия, написан от Маркс и редактиран от Фридрих Енгелс. Книгата е критически анализ на капитализма.

Единствено първия том „Процеса на производство на капитала” е публикуван, докато Маркс е жив. В него той изследва процеса на производството на капитала и закона на принадената стойност.

Следващите два тома са публикувани от Енгелс по бележките на Маркс. Вторият том е издаден през 1885 г. Самите бележки на Маркс в подготовката на писането на Капиталът са публикувани години по-късно под заглавието „Към критика на политическата икономия”.

1901 г. президентът на САЩ Уилям Маккинли умира след покушението от 6 септември и поста заема Теодор Рузвелт. Той полага клетва в Бъфало, Ню Йорк.

Един от първите му запомнящи се актове като президент е да произнесе (на 20 декември 1901 г.) реч от 20 000 думи пред Камарата на представителите, в която да поиска от Конгреса да обуздае силата на тръстовете „в приемливи граници”. Заради това си искане е наречен „разбивача на тръстове”.

Рузвелт се наслаждава на президентството и сякаш е навсякъде. Той води членовете на кабинета и свои приятели на дълги и с високо темпо преходи, боксира се в стаите на Белия дом, забавлява се с децата си и чете усърдно. Той временно губи зрението си с едното око поради боксов мач. Неговият ентусиазъм и сякаш безгранична енергия карат посланика на Великобритания да обясни иронично на свои познат ”Винаги трябва да знаете, че президентът е на около шест години”.

През 1904 г. Рузвелт се кандидатира за втори самостоятелен мандат и печели национална победа. През 1905 г. той става първият президент, който посещава Япония и Русия с цел да установи по-добри отношения с тях и да посредничи за постигане на мир между двете страни. В резултат на това Рузвелт печели Нобелова награда за мир през 1906 г., като става и първият американец с това отличие въобще.

1911 г. при атентат в Киевския театър е прострелян министър-председателят на Русия Пьотър Столипин. Дмитрий Богров, руски анархист, агент на тайната полиция, го прострелва два пъти по време на втория антракт на спектакъла „Приказка за цар Салтан” от Римски-Корсаков. Столипин умира четири дни по-късно.

Любопитен факт е, че това не е първото нападение срещу Столипин. На 12 август 1906 г. срещу него е извършено покушение, което е организирано и осъществено от „Съюза на социалистите-революционери максималисти”. Тогава е взривена министерската дача на Аптекарския остров в Санкт Петербург. Загиват общо 27 души, а 32 са ранени, но Столипин оцелява по чудо.

В отговор терорът срещу опозицията се засилва. Учредени са военно-полеви съдилища, които за осем месеца произнасят около 1000 смъртни присъди. През втората половина на 1906 г. са спрени 260 периодични и всекидневни издания.

1917 г. временното руско правителство обявява Руската империя за република. Монархическият режим е свален от Февруарската революция.

През февруари Русия е посред сурова зима, има относителен недостиг на храна и цялостно изтощение от войната, налице е икономическа криза. Революцията започва в началото с няколко стачки и демонстрации на петроградските работници.

На 22 февруари най-голямата фабрика обявява стачка. В следващите дни стачката се разпространява из целия град и напрежението бързо се покачва. Сблъсъците с полицията, която не може да ги удържи, завършват с много човешки жертви, защото демонстрантите се въоръжават, като плячкосват полицейските щабове. След три дни на бунтовническа анархия, царят изпраща батальон, който трябва да потуши размириците. В началото са избити много демонстранти, но скоро, симпатизирайки на тълпата, батальонът се присъединява към тях, като им помагат за въоръжението.

Царят първоначално отказва да повярва на доклада на Розенко (председател на Думата) и отхвърля, че масовият проблем се разраства. И въпреки предупреждението, царят, който е в главната квартира на фронта, отказва да приеме заплахата. На 1 март решава да се качи на влака за Петербург, защото децата му са болни от рубеола. След затрудненото пътуване главнокомандващите на армията, под натиска на ситуацията, му предлагат да абдикира от престола. Той го прави на 15 март и обявява за свой заместник брат си Михаил Александрович.

Той пък обявява, че ще вземе този пост само при мнозинство в управляващия парламент.
Властта се взема от временно управление на княз Георги Лвов, последван от Александър Керенски след безредиците през юли. Временното управление е съюз от либерали и социалисти, който цели да прокара политически реформи, създавайки демократично избираема изпълнителна и законодателна власт. Временното правителство се проваля в продължителния си неуспех да притисне болшевиките. Неспособността му да излезе от кризата предизвиква „Августовския пуч” на главнокомандващия армията генерал-майор Лавър Корнилов.

Накрая Керенски се оказва безпомощен пред проблемите на Русия, и така се стига до Октомврийската революция.

След Февруарската революция царят и цялото му семейство са поставени под домашен арест в двореца „Царско село” край Санкт Петербург. Няколко месеца по-късно са преместени в Тоболск, Урал. През април 1918 г. следва ново преместване, този път в Екатеринбург, Урал. Цялото семейство заедно с личния им лекар и трима прислужници са застреляни през юни 1918 г. Екзекуцията се извършва без съдебен процес. Телата им са обезобразени, за да не бъдат разпознати и хвърлени в общ гроб.

1939 г. VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер. Той е създател на първия четиримоторен бомбардировач „Иля Муромец” и вертолета).

През лятото на 1908 г. Сикорски заминава на пътешествие из Европа, по време на което се запознава с братята Райт. След завръщането си в Киев започва да работи върху проект за създаването на вертолет. През 1909 и 1910 г. изработва два модела, които така и не успява да издигне във въздуха.

Тогава изоставя проекта си, считайки го за безперспективен, и започва да се занимава само с конструирането на самолети. В периода 1910-1911 г. създава няколко самолета модел „С”. Лятото на 1911 г. извършва полет с биплан „С-5”, снабден с двигател с мощност 50 к.с., който продължава повече от час и достига височина на полета 450 м. По същото време получава и летателен лиценз от Международната авиационна федерация под номер 64.

От 1912 до 1918 г. Сикорски оглавява конструкторското бюро на авиационния отдел на „Руско-балтийския завод”, който през 1913 и 1914 г. започва да произвежда първите в света много моторни самолети („Гранд”, „Руски витяз”, „Иля Муромец”). В годините на Първата световна война били построени 75 четиримоторни бомбардировачи, под ръководството на Сикорски.

През 1919 г. той имигрира в САЩ, където в течение на няколко години се занимава с преподавателска дейност и чете лекции, а през 1923 г. заедно с няколко други руски имигранти - бивши офицери, създава компанията „Сикорски аероинжениринг”, която през 1928 г. става част от „Юнайтед еъркрафт”.

Първият самолет, построен от Сикорски в САЩ, бил двумоторен биплан S-29 (1923). През 1929 г. създава за авиокомпанията „Пан Америкън еъруей” двумоторен биплан S-38. Малко по-късно Сикорски започва разработка на летателен апарат с по-голямо натоварване на крилото. Неговите четиримоторни S-40 (1931) и S-42 (1932) били първите в света транспортни самолети, снабдени с пропелери с постоянна скорост на въртене.

S-42, който е създаден за далечни полети, през 1934 г. поставя рекорд за височина на полета - 6220 м, имайки на борда товар, тежащ повече от 4900 кг. Същата година S-38 поставя и световен рекорд за скорост.

През 1939 г. публично демонстрира полет по устойчива траектория с машина, приличаща по конструкция на съвременния вертолет - VS-300. Вертолетът на Сикорски поставя няколко световни рекорди и в следващите няколко години е приет на въоръжение в армията на САЩ и е закупен от редица държавни организации и агенции, както и от много авиокомпании.

1954 г. в СССР изпитват ядрено оръжие по време на учението „Снежок”. Учението е подготвено и проведено под ръководството на маршал Георгий Жуков и било наблюдавано от държавния ръководител Никита Хрушчов и военния министър Николай Булгани, както и от военни делегации от социалистическите страни.

Изпитанието на ядрената бомба с мощност 38 килотона тротилов еквивалент е извършено на полигона „Тоцкое” в Южно-Уралския военен окръг близо до село Тоцкое на около 200 км източно от град Самара и на около 200 км от границата с Казахстан. Площта на полигона възлиза на 457 000 декара.

Любопитен факт е, че полигонът е избран не заради слабата си населеност, а защото местността му е силно пресечена и наподобява терена в Западна Европа: съветските маршали преди всичко се интересували дали ще успеят танковете и пехотата след атомния взрив да преодолеят пресечената местност с голям брой хълмове, падини, горички, разделени от широки долини на малки реки.

Преди това на жителите на оренбургските села Богдановка и Фьодоровка, които се намират на около 12-15 км от епицентъра на взрива, е предложено временно да се евакуират на 50 км от района на учението.

Същността на учението се е състояла в пробив на противниковата отбрана с използване на ядрено оръжие. Материалите, свързани с информация по учението, и досега не са разсекретени, затова данните не могат да бъдат проверени. В района на епицентъра е нямало военнослужещи, там се намирали само животни в клетки за изучаване въздействието на ядрения взрив върху организмите.

В 9.53 ч. бомбардировач Ту-4 пуска плутониева атомна бомба РДС-2 от височина 8000 м, която пада 45 секунди и се взривява на височина 350 м, като отклонението й е 280 м. Бомбардировачът е съпровождан от изтребители МиГ-17 с пълен боекомплект за трите оръдия, като техните пилоти са имали заповед да го свалят, ако екипажът направи опит да се отклони от маршрута и да хвърли бомбата над правителствените трибуни.

По онова време съветското главно командване счита ударната вълна за основен поразяващ фактор на атомния взрив и в определена степен е пренебрегвана радиацията. На изчакващите над 5 км войници дори са разрешили да наблюдават експлозията, останалите са изпълнили команда за атомна тревога.

Само 5 минути след взрива започва артилерийска подготовка, след това удар нанасят бомбардировачи в съпровод от изтребители. 10 минути след взрива към неговия епицентър пристигат дозорите от радиационното разузнаване. След това през района на атомния взрив по заповед на маршал Жуков със скорос 5 км/ч тръгват войсковите колони заедно с 600 танка, 600 бронетранспортьора, 500 оръдия и 6000 автомобила.

Войниците са без специално облекло, освен зимната униформа носели хартиено наметало и противогаз. Никой не им е разяснил какво е това радиация. След това вместо да преминат санитарна обработка, ги пратили да се изкъпят в радиоактивната рекичка Сакмарка. Участниците в експеримента си дават сметка какво им се е случило едва след ядрената авария в Чернобил.

1978 г. СССР изстрелва автоматичният космически апарат „Венера 12”. Апаратът, който имал за цел да изследва Венера и междупланетното пространство, е изстрелян в 2.25 ч. (по Гринуич).

Спускаемият модул се отделя от орбиталния модул на 19 декември 1978 г. и навлиза в атмосферата на планетата на 21 декември 1978 г. със скорост от 11,2 км/с. След последвало спускане в продължение на около час, апаратът каца на повърхността в 6.30 ч. (московско време). Данни към Земята са предавани в продължение на 110 минути, след което апаратът излиза от обхвата на радарните станции.

Оборудването включва устройства за измерване на температурата, осветеността и химическия състав на атмосферата. Един от бордните уреди регистрира светкавица. Налични са две цветни телевизионни камери, които обаче не проработват - защитните капаци и на двете камери не се отварят. Анализаторът на повръхностен материал също не проработва.

Орбиталният модул е оборудван с детектори на слънчев вятър, йонни анализатори и два детектора на гама лъчи - един съветски и един френски. На 13 февруари 1979 г. с помощта на съветско-френски ултравиолетов спектрометър е изследвана кометата Брадфийлд. По това време „Венера 12” била на разстояние 190 373 790 км от Земята.