През 1994 година най-могъщият за всички времена наркобарон в Колумбия дава възможност за избор на 17-годишния син на Пабло Ескобар: напусни страната или със сигурност ще бъдеш убит. Срещата се е провела месеци, след като Ескобар е убит от колумбийските сили за сигурност на покрив в Меделин - градът където беше основана международната империя за наркотрафик.
„След като баща ми беше убит, бях обявил отмъщение срещу всеки, който носи отговорност", каза пред в. „Индипендънт" Себастиян Марокин, който сега е на 38 години. „Дадох това обещание с опрян в главата пистолет. По-късно с майка ми и сестра ми заминахме за Аржентина и никога няма да се върнем".
Едва на 17 години младежът сменя името си от Хуан Пабло Ескобар на Кристиян Марокин. Той на практика е наследник на най-голямата наркоимперия в историята. Роден през 1977 година неговото детство съвпада с възхода на Ескобар до позицията на обществен враг №1 както в Колумбия, така и в САЩ.
Бизнесмен брои $ 10 млн. за къща на легендарния наркобарон Пабло Ескобар
„Наркотрафикът разруши семейството ми", твърди Марокин. „Наркотрафикът ни даде света, а после ни го отне". Говорейки спокойно и ясно, Марокин не се държи като син на най-легендарния гангстер в света. С екип на „Индипендънт" той се срещна в малък и спокоен ресторант в Мексико сити, за интервюто пристигна в ежедневно облекло и избра маса, възможно най-далече от любопитните уши.
Вместо да се наслаждава на делата на баща си, той се страхува от тях. „Баща ми все още има много врагове". Съперници от наркотрафика, естествено, но и „достойни хора" - политици, полицейски шефове и високопоставени военни. "Баща ми беше убит, но много от тях все още са живи и на свобода. Те никога няма да бъдат наказани за това, което са вършили".
Сега той е обществено активен архитект, също така отдаден баща и съпруг. Марокин е прекарат 20 години от живота си в опити да се измъкне от сянката на Ескобар. След години мълчание, той участва през 2009 година в документален филм за живота на баща си и решава да напише книга, даваща неговата позиция. „Това е история, която трябва да бъде разказана,така че Колумбия и други страни да не повтарят същата грешка", казва той.
Става дума за държави като Мексико, които вървят в същата посока като Колумбия през 80-те години на миналия век. „Историята се повтаря. Във времената на баща ми мексиканските наркобарони бяха слуги на колумбийците. Сега те са хората, които упражняват властта".
Наркомафията изгори 16 души в Мексико
Като момче Марокин изживява мечтата на внезапно и като че ли безкрайно богатство. Простиращото се на 20 кв. километра ранчо „Неапол" на неговия баща включва плувни басейни, домашни прислужници, а също и зоопарк, пълен с екзотични животни, струващи милиони долари. „Никога не съм бил в ранчото на Майкъл Джексън „Невърленд", но се съмнявам, че има нещо повече от „Неапол".
Но фантазиите скоро са разтърсени. През 1984 година Пабло Ескобар е изхвърлен от колумбийския конгрес, където той имал амбициите да започне политическа кариера. Същата година той убива най-големия си критик от правителството - министъра на правосъдието Родриго Лара. „Стремежът към властта беше най-голямата грешка на баща ми. В продължение на години елитът на страната го толерираше. Но след като се намеси в политиката, решиха да го унищожат".
През следващото десетилетие Ескобар води кървава война на изтощение срещу правителството, в която има терористични атаки, политически убийства и свалянето на самолет през 1989 година. Хиляди колумбийци умират в тази война. Марокин настоява, че не се извинява за престъпленията на баща си. „Опитвам се да разгранича човека, когото всеки познава от телевизията и вестниците, от човека, когото знам като мой баща. Това са два типа хора, които са много различни".
Семейство Ескобар също се оказва на прицел. Когато Марокин е на 11 години, кола, заредена с експлозиви от конкурентния картел Кали, изпепелява техния луксозен апартамент в Меделин. „Майка ми и аз сме го молили няколко пъти да се откаже от насилието. но той беше стигнал до точката, от която нямаше връщане назад".
Постигането на мир както със себе си, така и с другите хора се е превърнало в критерий за живота като зрял човек на Марокин. Сега той пътува по света, участвайки в разговори за политиката по въпроса за наркотиците, предотвратяване на насилието и значимостта на помирението за решаване на конфликти.
През 2009 година Марокин се среща с децата на бившия правосъден министър Родриго Лара и бившия кандидат за президентския пост Луис Карло Галан - и двамата убити от баща му, за да им поиска прошка. „Бях изненадан, когато те се съгласиха да разговарят с мен. Помирението обичайно не е част от колумбийската лексика. Бях разтърсен, когато ми казаха - Вие също сте жертва на Пабло Ескобар". Марокин казва: „Не зная дали е така. Но ако е така, аз съм последният човек в Колумбия, който заслужава съчувствие".
Източник: БГНЕС
