Дизайнерските дроги са с непредвидими последици и могат да доведат до мощни психози
Дизайнерските дроги са с непредвидими последици и могат да доведат до мощни психози / снимка: Thinkstock/Getty Images

Дизайнерските дроги са с непредвидими последици и могат да доведат до мощни психози, каза в интервю за БТА Павел Павлов, председател на на УС на Асоциация за превенция и работа със зависимости "Само днес" и ръководител на сектор България към международна терапевтична организация "Свобода център". Освен това той управлява специализиран център край Варна, по образование е психолог, специалист по зависимости.
Пред кореспондента на БТА Мила Едрева Павел Павлов коментира спецификата на новите наркотици, които се опитват да "заобикалят" закона и стават все по-популярни сред младите хора.

Съвременните т. нар. дизайнерски дроги водят след себе си серия проблеми

Мнението на Павлов е, че съвременните т. нар. дизайнерски дроги водят след себе си серия проблеми.

Първото, което експертът подчертава е, че те не подлежат на контрол и когато се измисли начин за идентифициране и контрол на дадено вещество, на негово място се появяват няколко нови. Става дума за стотици разновидности, до които има свободен достъп, посочва Павлов.

По думите на експерта тези вещества са с непредвидими последици за приемащите, много често водят до развитие на мощни психози, при които терапевтичната работа не може да започне, разказва психологът. Той допълва, че при алкохола, хероина или кокаина зависимостта се развива с течение на времето, а при дизайнерските дроги ефектът може да е мигновен.

Според Павлов друг много сериозен проблем е, че при тези модерни наркотици няма как да се предвиди действието им в съчетание с алкохол или други вещества.

"Когато дойде зависим от "традиционните" наркотици, с един обикновен тест разбираме за какво става дума и можем бързо да начертаем процес на лечение, докато при дизайнерските дроги самият зависим не знае какво е употребявал, не е наясно какви вещества е приел", разказва Павлов.

По думите на експерта наблъскването на организма с най-различни химикали води и до тежки психози. "Получава се много лош парадокс - човек, приемал дизайнерски дроги, ако започне да взема примерно лекарства срещу депресия, пак отключва психозата, в която е бил докато е приемал наркотика", казва психологът. И уточнява, това налага тези хора да се научат да живеят без всякакви вещества, променящи съзнанието.

За психолога най-лошото е, че тези дроги навлизат все по-масово в училищата, защото са модерни. Неговите наблюдения сочат, че дори развитите държави губят битката с тях.
На въпрос какъв е изходът от тази ситуация психологът категорично отговаря, че най-важното е ограмотяването на младите хора. Трябва спешно да се преразгледа на държавно ниво отношението към зависимостите и към превенцията, казва Павлов.

С младите най-добре е да се работи по метода "връстници обучават връстници"

Според него трябва да се намерят най-добрите пътища до младите, не да им се четат лекции или да им се размахва пръст. Най-добре е да се работи по метода "връстници обучават връстници", казва психологът. По думите му това е от особено значение в тийнейджърската възраст, когато в масовия случай на по-възрастния човек се гледа като на враг, който се готви да нахлуе в тяхното лично пространство и да "им дава акъл". В тази възраст младежите смятат, че знаят всичко и трябва да се подхожда много тактично към тази тяхна увереност, за да не бъде грубо разрушена, което да им нанесе емоционални щети, казва още психологът.

Павлов споделя, че в съвремието ни се изисква комплексен подход за лечението на зависимостите. Той лично е привърженик на модела "Минесота", разработен в края на 40-те години на миналия век в САЩ. Тогава за първи път се прилага индивидуален подход към зависимия, като специалистите работят и със семейството му.

"Моделът "Минесота" приема, че зависимостта е първично заболяване, а не симптом на друго скрито разстройство. И със зависимите работи смесен екип - лекари, медицински сестри, психиатри, социални работници, свещеници. Това са различни специалисти, но те действат в строг синхрон помежду си", посочва Павлов. Според експерта освен всички други предимства, хубавото при този подход е, че може да се работи с всякакви хора, независимо към какво са зависими. Освен това е задължително със специалистите да се виждат и близките на пациентите.

Един зависим променя живота на поне четири души около себе си, казва психологът. По думите му тези хора също се нуждаят от помощ, тъй като трябва да си подредят приоритетите и да се научат да се грижат за себе си, а не само за зависимия, да не се поддават на манипулациите му.

В нашата страна е необходима промяна на отношението на обществото към този проблем, казва психологът. Според него българите трябва най-после да разберат, че зависимите не са някаква измет, а са болни и се нуждаят от помощ. Всеки трябва да разбере, че няма застраховка и всеки може да развие зависимост в даден момент от живота си, казва Павлов. И допълва, че не става дума само за финансово положение и проблеми. Масово сред богатите има зависими, макар да не чувстват някаква материална липса, просто зависимият бяга от някакви проблеми, без значение какви, казва психологът.

Зависимостта от техниката, също може да се реши само от училищната скамейка

Въпросът ми за зависимостта на младите хора от компютрите кара специалиста да отговори с въздишка, че и в това отношение нещата никак не са розови. При компютрите рядко се развива зависимост, която да води до патологично поведение - човекът да не излиза, да се храни пред клавиатурата, казва Павлов. По думите му често това е временно състояние и младежът може и сам да го преодолее.

За съжаление новите технически постижения - телефони, таблети и т. н. ограничават нормалните контакти между младите хора, посочва Павлов. Като специалист счита, че този проблем - зависимост от техниката, също може да се реши само от училищната скамейка.

Според него задачата на възрастните е да покажат на децата, че дори в интернет пространството не бива да забравят, че човекът е стадно животно и трябва да пази човешкото у себе си.

Източник: БТА