30 август: Стефка Костадинова скача 209 см - световен рекорд и до днес (ВИДЕО)

1721 г. с подписването на Нищадския мирен договор между Русия и Швеция завършва Северната война. Документът е подписан във финландския град Уусикаупунки.

Договорът утвърждава победата на Петър I в завършилата Велика Северна война и урежда търговията между двете страни. Русия получава голяма част от Прибалтика и излаз на Балтийско море, а Швеция започва да губи мощта си в Северна Европа.

1907 г. в София е открит Паметникът на Цар Освободител. За първи път идеята за издигане на паметник на освободителите е предложена през декември 1892 г. на Втория конгрес на поборническо-опълченския корпус. Взето е единодушно решение за учредяване на инициативен комитет, който да набере средствата, нужни за издигане на паметник на Александър ІІ и построяване на дом за ветераните от Априлското въстание и Руско-турската война.

За председател на комитета е избран Стоян Заимов, а за почетен председател - княз Фердинанд, който прави и първата дарителска вноска от 50 000 лева. Дарение от 300 000 лева е получено от депутатите от 10-то Обикновено Народно събрание, а останалите средства са събрани от различни обществени организации и от масовото закупуване на специално емитираната за целта пощенска марка с образа на Александър II.

На заседания на комитета от 15 до 18 февруари 1900 г., е изготвена програмата на конкурса за изработка на паметника, която фиксира задължителните му елементи, материалите за изработката му, и определя сумите за окончателна реализация (300 000 франка) и награден фонд (5000 франка за първото отличие и по 4000 франка за наградите от второ до пето място).

Условията на конкурса са изпратени до художествените академии по цял свят и предизвикват голям интерес; за участие се записват 90 скулптори, като свои проекти изпращат 32-ма от 13 държави: девет от Париж, три от Флоренция, три от София, по две от Цюрих, Берлин и Прага, по едно от Рим, Виена, Будапеща, Копенхаген, Лисабон, Хага, Хановер, Торино, Букс, Тифлис и Смирна.

От 1 до 15 септември 1900 г. макетите са изложени в царския манеж за разглеждане от обществеността, а на 20 септември княз Фердинанд тържествено открива заседанието на журито в състав проф. Антонен Мерсие от Франция, проф. Еторе Ферари от Италия, проф. Роберт Бах от Русия, българските художници Иван Мърквичка, Антон Митов, Петко Клисуров, арх. Никола Лазаров, инж. Стоимен Сарафов, Стоян Заимов и дипломати.

Конкурсът е спечелен от флорентинския скулптор Арналдо Дзоки. От второ до пето място са класирани съответно германецът Герхард Еберлайн, французите Антонен Лару и Гастон Мале, чехът Франтишек Роус и французинът Еужен Бовери. С похвални отзиви са отличени още петима претенденти, сред които преподавателите в Рисувалното училище, Жеко Спиридонов и Борис Шатц.

Основният камък е положен на 23 април 1901 г. (Гергьовден) в присъствието на княз Фердинанд I. Работата по изгражденето на паметника завършва на 15 септември 1903 г., а официалното му откриване е на 30 август 1907 г.

Паметникът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 м. Средната част е с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон. Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ средната част на постамента, изобразява народа поведен в битка от богинята на победата Нике.

В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич старши. Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание. Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини и с надписа „Царю Освободителю // Признателна България”.

1924 г. в София е осветен православния Храм-паметник „Св. Александър Невски”. Той е катедрален храм на българския патриарх. През 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.

Решението за „изграждане паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените” е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Предложението прави Петко Каравелов. Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Велико Търново, но след като за столица е избрана София, Първо обикновено народно събрание решава храмът да се построи в столицата.

Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1,9 млн. лв. Основният камък е положен с изключителна тържественост на 3 март 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев, италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев и е издигнат на най-високото място по онова време в София - 552 м. Първият проект е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта.

Окончателният проект е готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 млн. лева.

1933 г. създадена е френската авиокомпания Ер Франс. Нейното официално откриване се състои на летището Бурже на 7 октомври 1933 г.

Ер Франс е основана след сливането на няколко по-малки компании - предприятието за експлоатация на въздушни линии SCEDLA (Societe Centrale pour l’Exploitation De Lignes Aeriennes) и предприятието за въздушни съобщения CGA (Compagnie Generale Aeropostale).

Френското правителство окуражава дейността на новосъздадената фирма за въздушен транспорт, като й дава право да експлоатира линии за превоз на пътници, обслужвани от 1919-1920 г. нередовно от някои малки въздушни компании.

През 1946 г. е частично национализирана, като правителството получава 70%. На 30 септември 2003 г. „Ер Франс” се обединява с KLM Royal Dutch Airlines от Нидерландия, образувайки нова компания, наречена Air France - KLM.

1952 г. осъществен е първият полет на британски бомбардировач Авро Вулкан.

Дозвуковият бомбардировач, познат с формата си на крилата (делта крило), е използван от Кралските военно-въздушни сили в периода от 1953 до 1984 г. Завършва своята служба в армията, като самолет-танкер.

1963 г. влиза в употреба гореща линия между президентите на СССР и САЩ. Инициативата за създаването на линията принадлежи на главния редактор на американското сп. „Парейд” Джес Горкин. Още на 20 март 1960 г. той публикува открито писмо до президента Дуайт Айзенхауер и до съветския лидер Никита Хрушчов с призив да създадат пряк канал за връзка между Кремъл и Белия дом в случай на извънредни ситуации.

Създаването си т.нар. „червен телефон” дължи на Карибската криза, която бележи връхната точка на напрежение между двете свръхсили. В разгара на Студената война на американците им трябват 12 часа за дешифриране на послания в размер на 3000 думи от съветския лидер Никита Хрушчов до президента Джон Кенеди. В условията на напрегнат диалог е необходимо рязко да се ускори комуникацията. Така през юни 1963 г. е подписан меморандум за създаване на пряка линия между ръководителите на СССР и САЩ.

На 30 август американците изпращат първото пробно съобщение - „Бързата кафява лисица прескочи ленивото куче” (The quick brown fox jumped over the lazy dog's back) и цифрите от 0 до 9. Изречението съдържа всички букви от английската азбука.

Любопитен факт е, че въпреки масовото схващане „пряката телефонна” линия не била нито пряка, нито телефонна. Първоначално съобщенията „изминавали” маршрута Вашингтон-Лондон-Копенхаген-Стокхолм-Хелзинки-Москва с помощта на телекс - електромеханична пишеща машина. В случай на проблем имало и резервен канал през Танжер, Алжир.

В началото на 70-те години, при управлението на Леонид Брежнев, на „дежурство” застъпва обикновен телефон. Но дори тогава по него не са осъществявани секретните разговори. Още в самото начало държавните ръководители решили, че обмяната на съобщенията ще бъде в писмена форма, за да бъде намален рискът от неверен устен превод, а също и да се даде време за осмисляне на информацията.

С появата на спътникова връзка започва модернизация на „горещата линия” и през 1978 г. тя става космическа. За контрол на изправността на линията по нея денонощно се четели произведения на литературни класици. От 2008 г. между Москва и Вашингтон има специално подсигурена компютърна връзка, по която съобщенията се разменят с електронна поща.

1984 г. „протурска” терористична група извършва атентати на гарите в Пловдив и Варна. В 17.29 ч. е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Убита е една жена, а 42-ма души се ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.

След 36 минути - в 18.05 ч., е взривена нова бомба пред сградата на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени.

Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки амонит 6 по около 200 гр всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник „Слава”, поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).

Следствието заключава, че организираната през пролетта на 1983 г. група се състои от трима терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената „протурска” терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Първите им изяви са опожарени 750 декара гора при язовир Камчия и земеделски земи, неуспешен опит за саботаж на гара Карнобат с цел да доведе до тежка влакова катастрофа.

1987 г. Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина. На Световното първенство по лека атлетика в Рим лекоатлетката преодолява 209 см, с което подобрява собственото си върхово постижение с 1 см.

Костадинова има общо девет титли от големи шампионати на закрито - пет пъти е световна шампионка и четири европейска. В кариерата си Костадинова има олимпийска титла от игрите в Атланта 1996 г. и сребърен медал от Сеул’88. Тя е двукратна световна шампионка - Рим’87 и Гьотеборг’95. Еврошампионка от първенството на открито в Щутгарт през 1986 г.

През 1997 г. прекратява състезателната си кариера. През 2012 г. влиза в Залата на славата на световната федерация по лека атлетика (ИААФ).

1995 г. НАТО стартира Операция „Преднамерена сила” срещу армията на Република Сръбска. Въздушната кампания цели да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН „безопасни зони” в Босна и Херцеговина. Операцията се провежда между 30 август и 20 септември и включва 400 самолета и 5000 души персонал от 15 нации.

Операцията е планувана и одобрена от Северноатлантическия съвет на 25 юли и 1 август 1995 г. като пряк отговор на падането на Сребреница и Жепа.

На 10 август 1995 г. ключът за употреба на сила от НАТО, който изисква съгласието на Ясуши Акаши - специален представител на генералния секретар на ООН, преминава у главнокомандващия на ЮНПРОФОР - френския генерал Бернар Жанвие. Ключът на НАТО е в ръцете на адмирал Лейтън Смит, командващ съюзните сили в Югоизточна Европа в Неапол.

Събитието, довело да операция „Преднамерена сила”, се случва на 28 август 1995 г., когато мюсюлманите сами инсценират клането на пазара Маркале в Сараево. Операцията започва веднага след изтеглянето на британските миротворци от ЮНПРОФОР от територията на Горажде, контролирана от босненските сърби. По време на кампанията са извършени 3515 полета срещу 338 индивидуални цели.

Около планината Игман край столицата се разполагат силите за бързо реагиране към ЮНПРОФОР, откъдето обстрелват сърбите. Повече от 1000 оръдейни залпа от тежките оръжия се стоварват върху сърбите край Сараево.

2007 г. е регистриран инцидент с термоядрени боеприпаси във Военновъздушните сили на САЩ. На 30 август В-52Н трябвало да излети с 12 крилати ракети тип AGM-129 ACM от авиобазата Майнот в Северна Дакота и да се приземи на Бърксдейл в Луизиана. Там ракетите следвало да бъдат оставени на съхранение.

Сутринта между 8.00 и 9.00 ч. група военнослужещи в Майнот се заемат да подготвят 12 ракети за подкачване на бомбардировача - по две на всяко полукрило. На шест от ракетите ядрените бойни заряди са заменени с учебни, но другите шест по неясни причини остават с бойни части W80-1 с термоядерен заряд с променлива мощност от 5 до 150 кт.

Личният състав, отговарящ за инспекцията на ракетите преди изпращането им, пренебрегва редица процедури по проверката, като в резултат остава незабелязана предварителната размяна на местата за съхраняване на учебните ракети с бойни, предназначени за утилизация.

Около 9.00 ч. пристига влекач, който без предварителна инспекция и без да изчака резултатите от инспектиране на ракетите започва да ги буксира към самолета. Летищната служба за управление на военното имущество не установява факта, че ракетите не са проверени по необходимия начин и в 9.25 ч. подписва формуляра за товарене на ракетите.

Ракетите се инсталират в продължение на осем часа. След приключване на работата самолетът без специална охрана престоява цялата вечер на 29 август и нощта срещу 30 август на перона на авиобазата. Сутринта операторът на бордния локатор на В-52Н извършва задълбочен визуален преглед на ракетите на дясното крило, на което са окачени ракетите с учебни глави. Лявото крило не е огледано заради невярната презумпция, че там положението ще е същото. След това екипажът подписва товарния манифест, в който са обозначени 12 неснарядени ракети.

В 8.40 ч. На 30 август самолетът излита от авиобазата Майнот, прекосява цялата територия на САЩ и каца на авиобаза Бърксдейл в 11.23 ч. В-52 е паркиран на перона и отново е оставен без специална охрана. Към 20.30 ч. към стоянката на самолета пристига за демонтаж на ракетите група войници и офицери. Един от тях въпреки здрачаването констатира видими разлики между ракетите на двете крила. Към 22.00 ч. след допълнителен оглед става ясно, че на лявото крило ракетите не са с учебни бойни глави.

Едва тогава около самолета е поставена специална охрана, а за „находката” е доложено на централния команден пунк на министерството на отбраната на САЩ, след това на началника на щаба на ВВС, на министъра на отбраната и на президента на САЩ.По-късно е отстранен от служба командирът на подразделението, занимаващ се с товарене на ракетите, на 25 военнослужещи са наложени дисциплинарни наказания. С цел да се потвърди надеждната охрана и сигурност на ядреното оръжие, всички специални хранилища на ВВС са подложени на щателни проверки.