Диспечерите, които приемат спешни повиквания, ще работят по таблици с общо над 550 въпроса, за да преценят какво е състоянието на нуждаещия се от бърза помощ. Това е заложено в новия Стандарт за спешна медицина, който предлага Министерството на здравеопазването. На базата на тези въпроси пациентите ще бъдат разделяни по спешност, в категории с червен, жълт и зелен код, който пък ще определя колко може да се забави линейката. Заложено е най-спешните пациенти, които попадат в „код червено", да бъдат обслужвани за не повече от 8 минути от получаването на сигнала. При пациентите с най-нисък риск линейката ще може да пристига до два часа след повикването. Според председателя на Асоциацията на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева обаче е възможно в 30 % от случаите, при които линейка обслужва критично спешен пациент, тя да не успее да пристигне до 8-ата минута, след като е получила сигнала. Причините за това могат да бъдат отдалеченост, трафик или лоши метеорологични условия.
Телефонно интервю с предварително одобрени ключови въпроси и допълнителни уточняващи въпроси ще определя спешността на пациентите, повикали линейка, се казва в новия Стандарт за спешната медицина. Въпросите са общо 566. Идеята е след като се потърси линейка, операторите на тел. 112 директно да пренасочат повикването към медицински специалисти, каза пред Дарик д-р Десислава Кателиева.
„Тези специалисти ще задават конкретните въпроси, с които ще се прецени кодът на спешност. Ако се прецени, че се касае за код червено, операторът ще остане на линия и ще помага със съвети на присъстващите на инцидента. В протоколите има по 20 до 23 въпроса. Това не означава, че при пациент с код червено екипът ще се бави, докато се отговаря на всичките тези въпроси. Понякога е достатъчно от отговорите на първите три въпроса да се разбере, че става дума за животозастрашаващо състояние. Тук операторът може да продължи да уточнява детайлите, докато екипът вече пътува към пациента и окаже първа помощ," обясни д-р Кателиева.
Фазата с въпросите е първата от обслужването, добави Кателиева, и уточни, че осемте минути за най-спешните пациенти ще започват да текат, след като сигналът се предаде на линейката, а не след спешното обаждане.
„Втората фаза е фазата, която касае 8-те минути, тоест при нея започва да тече времето от 8 минути на този екип. Този екип трябва за 8 минути да се опита да стигне до пациента, чийто живот е застрашен. Възможно е, обаче в при 30% от случаите да не могат да се покрият тези 8 минути. Това зависи от различни обстоятелства, като например прекалено голяма отдалеченост от най-близкия свободен екип, лоши метеорологични условия, трафик, както и затруднение при намиране на адреса", добави специалистът.
Кателиева подчерта, че проектът не е експеримент нито с пациентите, нито със спешните медици, а доказана практика. Според председателя на асоциацията 28-те центъра за спешна помощ в страна имат капацитета, за да се справят ако той влезе в сила.
