79 г. изригва вулканът Везувий. Градовете Помпей, Херкулан и Стабий са погребани под вулканична пепел, хиляди хора загиват. Вулканът се извисява на височина 1277 м, близо до Неаполитанския залив в Италия. Кратерът му е с дълбочина 217 м и обиколка 1400 м.
В този ден по обяд вулканът се събудил внезапно, без никакъв знак в дните преди изригването, който да предупреди жителите на Помпей и да спомогне за избягването на човешки жертви.
Предхождащите земни трусове създали опасения за предстоящо земетресение. Изригването започнало с трясък от изхвърчането на тапата от втвърдена лава. След това вулканът изхвърлил огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци били пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града заваляла пемза, парчетата от която паднали като смъртоносни куршуми със скорост около 200 км/ч.
Когато след около 15 часа Везувий затихнал, голяма част от жителите му загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро ставнали жертва на лавата и високите температури. Повече от 1500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 м.
Днес това е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. През 20 в. са регистрирани шест големи изригвания на вулкана. Последното изригване на Везувий е през 1944 г. и било сравнително слабо. Въпреки това 45 души загинали, били опустошени няколко села, а базата на Съюзниците, разположена наблизо понесла сериозни щети - повредени били 88 бомбардировача B-25 „Мичъл”.
1215 г. папа Инокентий III обявява Магна харта за невалидна. Понтификатът на Инокентий III е връхната и същевременно най-чистата проява на средновековното папство. Той издига службата си до полубожествена и определя мястото на папата между Бог и човек - над човека, но под Бог, с което въвежда и титула „Христов заместник”. Джовани Лотарио, граф ди Сени, както е светското му име, умира през 1216 г.
Получил теологическо образование в Париж при Пиер Корбьойски и подготвен по каноническо право в Болоня при Угочино Ферарски, Лотар се издига светкавично по стълбицата на папската курия и става кардинал през 1190 г. Когато е избран за папа, все още не е в свещенически сан и е само на 38 години. Единодушният избор го спасява от контестации и антипапи, а малолетието на бъдещия император Фридрих II след смъртта на Хенри VI отвързва ръцете му за най-активния средновековен понтификат. Искрен в намеренията си, изкусен дипломат, той е преди всичко зает да утвърди пълната власт на папската курия в Европа.
В църковните дела Инокентий III има благоразумието и острия нюх да подкрепи францисканците, но също така няма скрупули да разреши на св. Доминик безпощадна разправа с албигойците и разорение на Южна Франция. Налага индиректното участие на папата при избора на император, а благословията, короноването и инвеститурата му са в ръцете на папата и са окончателни от негово име.
Четвъртият латерански събор през 1215 г. бележи върха на понтификата на Инокентий III. Съборът провъзгласява официалната доктрина за Причастието и останалите догмати на Християнството в най-чист вид; провъзгласява задължителната ежегодна изповед за всеки християнин; забранява създаването на нови религиозни ордени и др.
Съборът проправя пътя и на Инквизицията, която в началото не почива на самопризнания чрез мъчения, а на логично разследване и най-вече спестява на набедените престъпници задължението да държат с голи ръце нажежено желязо, да плуват в ледени води или да ги заливат с вряла вода, за да докажат невинността си.
1456 г. приключва отпечатването на Библията на Гутенберг. Това е първопечатно 42-странично издание на Библията.
Йохан Гутенберг слага началото на печатарството посредством първите инкунабули в Европа с излезлия през месец декември 1454 г. общоевропейски „Призив към християнството за борба срещу турците”. Предходната година градът на Константин Велики и център на християнството през Средновековието е превзет от османците. След общоевропейския християнски призив излиза от печат и най-издаваната книга за всички времена в света - Библията.
Като прототип на първото печатно издание на Светото писание е послужил ръкописът на Голямата Майнцка Библия от 1452 г. Издаването на Библията от Гутенберг е упоменато от кардинал Пиколомини, бъдещия папа Пий II.
42-страничната Библия на Гутенберг е особено ценна заради нейните естетически и технически качества. Предполага се, че печатарят е използвал отделна преса, направена от него специално за това дело. На другата отпечатвал католически индулгенции, поръчани от църквата, за да се прехранва.
Първата Библия била отпечатана в тираж от 180 броя. Любопитно е, че печатарят почти е фалирал, докато създава Библията. Отпечатването й е продължило три години.
Докато се е занимавал с печата, обеднелият аристократ Гутенберг бил обвинен в злоупотреба с парите. За да създаде печатницата, той взел заем от 150 гулдена. А докато се занимавал с Библията, дълговете му нараснали на 2000 гулдена. Междувременно кредиторът му го осъдил, а съдът му присъдил печатницата, заедно с отпечатаните вече екземпляри.
На 22 октомври през 1987 г. неизвестен ценител плаща на аукцион в Ню Йорк 5,39 млн. долара, за да закупи първото издание на Библията, отпечатана от Гутенберг.
Любопитен факт е, че днес съществуват цялостни преводи на Библията 451 езика и частични преводи на 2479 езика. Първите свитъци от нея са били на старогръцки и са създадени през още през 4 в.
1690 г. основан е град Калкута в Индия. Град Колката, какт още е наричан, е основан от Британската източноиндийска компания като пункт за търговия в богатата област Бенгалия. Градът е разположен на брега на река Хугхли.
През 1699 г. британците построяват Форт Уилям, който използват за регионална база.
Калкута става център на една от трите английски територии в Индия. Поради конфликтите с Франция крепостта е доукрепена през 1756 г.
През 1772 г. Калкута става център на Британска Индия. До 1805 г. блатата са пресушени, след което градът е преустроен като „град-дворец”. В началото на 19 в. Калкута реално е два града, британски и индийски. През 50-те години на 19 в. се наблюдава бърза индустриализация, разпространява се текстилната индустрия и преработката на юта. С индустрията се развива и инфраструктурата, железниците и телеграфа. В града се появява и нова класа индийци, които са професионалисти, четат вестници, знаят английски език и се интересуват от традиционните индийски обичаи.
1891 г. Томас Едисон патентова кинокамерата. Любопитен факт е, че истинският изобретател на кинокамерата е Уилям Кенеди Лори Диксън, който работи в лабораториите на Едисън.
Едисън има заслугата за установяване на стандарт за използване на 35 мм целулоиден филм с по четири перфорации от двете страни на всеки кадър, което позволява на филма да се наложи не само като забавна новост, а и като масова медия. Той изгражда студиото „Блек Марая” в Ню Джърси, което се счита за първото киностудио. Тук е направен и първият филм с авторски права - „Кихането на Фред От”.
Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име - 1093. Той е един от първите изобретатели, приложил принципите на масовото производство при създаване на изобретения.
През 1891 г. Томас Едисън създава кинетоскопа, предшественик на съвременния прожекционен апарат. Тези уреди се инсталират като монетни автомати, от които зрителите могат да гледат кратки семпли филми. Това е важно за Томас Едисън, особено защото търси начин да забавлява клиентите, докато слушат музика на неговия фонограф.
През визьора на кинетоскопа обаче можел да гледа филма само един зрител. Диксън подтиква Едисън да създаде прожекционна машина, която да позволи на повече хора да „участват” в сеансите. Първоначално Едисън се противопоставил на идеята. За него прожекционният апарат бил безперспективен, а в кинетоскопа виждал само обикновена играчка (показваща няколкосекундните изпълнения на танцьори или подскачащи кучета), предназначена за децата, които обаче бързо щели да се отегчат (според него) от подобни постни зрелища.
1912 г. Аляска става територия на САЩ. Исторически свидетелства показват, че първите европейци, достигнали до Аляска, са дошли от Русия.
Аляска е продадена от Русия на САЩ през 1867 г. за 7,2 млн. долара. Общата площ на Руска Америка, както се е наричала тогава, е 1 518 800 кв.км. През 1853 г. руският генерал-губернатор на Източен Сибир граф Николай Муравиев-Амурски докладва, че според него раздялата с територията е неизбежна, тъй като разходите за поддръжка на американските руски владения са значителни.
На 7 юли 1958 г. президентът Дуайт Айзенхауер подписва указ, чрез който американското законодателство влиза в сила за Аляска. Така се подготвя почвата за приемането на Аляска като 49-тия щат на САЩ, което става на 3 януари 1959 г.
1949 г. влиза в сила договорът, с който се учредява НАТО. Всъщност Договорът от Брюксел, подписан на 17 март 1948 г. от Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Обединеното кралство, се счита за предшественик на споразумението за НАТО.
Договорът и съветската блокада на Берлин, довеждат до създаването на Организацията за отбрана на Западноевропейския съюз през септември 1948 г. Участието на САЩ обаче, се счита за необходимо - както за да се противопоставя на военната мощ на СССР, така и за да предотврати възраждането на националистическия милитаризъм в Европа. Започналите почти веднага преговори за нов военен съюз, рефлектират в създаването на Северноатлантическия договор, който е подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г.
Той включва петте държави от договора от Брюксел, плюс Съединените щати, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания и Исландия. Обществената подкрепа за договора не е единодушна - част от исландците например участват в пронеутралните и антинатовски вълнения през март 1949 г.
Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна намеса.
Основополагащ е чл.5 от Вашингтонския договор, който гласи: „Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл.51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област”.
1954 г. президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер подписва закон, забраняващ комунистическата партия. „Ние се сблъскваме с глобална враждебна идеология, атеистична по своя характер, безмилостна в намеренията си и лукава в методите си”, казва той в обръщението си към американския народ по този повод.
1966 г. в СССР е изстрелян космическия апарат „Луна 11”. Апаратът е част от програмата „Луна” и влиза в окололунна орбита в 21.49 ч. (по Гринуич) на 27 август.
Основните цели на мисията са изучаване на гама и рентгеновите емисии на Луната с цел установяване на нейния химичен състав; наличие на гравитационни аномалии; концентрация на метеоритни потоци в близост до Луната, както и интензивността на радиацията съставена от различни елементарни частици в окололунното пространство.
Осъществени са 137 радиосесии в продължение на 277 орбити около Луната, преди изтощаване на батериите на апарата на 1 октомври 1966 г. Апаратът бил снабден с камера, за да заснеме Луната от орбита. Не са предадени обаче никакви снимки поради повреда с един от двигателите, поддържащи ориентацията на апарата.
1968 г. Франция взривява първата си водородна бомба в „Операция Канопус”. Опитът е успешен и така Франция се превръща в петата термоядрена сила в света.
В средата на 60-те години Франция вече била способна да създаде собствено термоядрено оръжие. През 1966 г. ядреният физик Роже Дотри е назначен да ръководи проекта за създаване на френската водородна бомба. Франция не е разполагала с много от необходимите материали за проекта, и 151 тона тежка вода са купени от Норвегия и още 168 тона - от САЩ.
За място на опита е избран атолът Фангатауфа заради относителната си изолираност от останалите острови в архипелага Туамоту. Бомбата е прикрепена към балон, пълен с водород, и е взривена на височина от около 2,5 км над морското равнище, в 18.30 ч. (по Гринуич). Мощността на експлозията е около 2,6 мегатона тротилов еквивалент.
1969 г. е открит курортният комплекс „Албена”. От 1 февруари 2005 г. курортът е със статут на селищно образувание с национално значение.
На 28 март 1968 г. Министерския съвет издава разпореждане №109 за построяване на нов курортен комплекс край град Балчик. Идеята била да бъде изграден най-модерния в страната курортен комплекс, който да бъде продължение на балчишката курортна част на юг от Двореца. Първоначално е замислено той да носи името „Балчик-юг”, но арх. Николай Ненов, проектирал курорта, предлага името Албена по еднименния разказ на Йордан Йовков.
Лентата е прерязана пред хотел „Доростор” от Жельо Стайков. Първите туристи, които посещават добруджанското крайбрежие, са група от 72 чехословашки младежи.
Комплекс „Албена” се намира се в землището на с. Оброчище, на 8 км от град Балчик, на 30 км от градовете Добрич и Варна, на 500 км североизточно от София. Плажната ивица е с дължина 5 км и ширина 150 м.
1971 г. „Пинк Флойд” изпълняват най-известния си концерт на развалините на амфитеатъра в Помпей, като с това отбелязват 1892-ата годишнина от изчезването на града.
1981 г. за убийството на Джон Ленън Марк Дейвид Чапман е осъден на доживотен затвор без право на замяна през първите 20 години. След като застрелва Ленън на 8 декември 1980 г. Чапман остава на мястото на престъплението,сяда наа близка пейка и започва да чете книгата „Спасителят в ръжта”. По-късно пред разследващите той разказва, че именно тази книга го вдъхновила за престъплението.
На 6 декември 1980 г. Марк Дейвид Чапман пристига в Ню Йорк и се настанява на 63-то Авеню в стая на ИМКА (неправителствена младежка организация, независима от политика и религия). Към 14.00 ч. същия ден той си купува последната плоча на Джон Ленън - албума „Double Fantasy”. На следващия ден Марк Чапман се разхожда из търговския център на хотел „Шератон”.
На 8 декември Джон Ленън и Йоко Оно имат уговорено половинчасово интервю за радио RKO, което е проведено между 16.30 и 17.00 ч. Преди това килърът издебва идола си пред асансьора на „Дакота билдинг” в „Сентръл парк”, където звездната двойка живее в апартамент. Чапман моли музиканта да му даде автограф и подава купената преди два дни плоча на Ленън. И неговият кумир я подписва с текста: „Джон Ленън, декември 1980 г.”.
После Джон и съпругата му, придружени от служител на радиото, се качват в автомобил и се отправят към Record Plant Studio за интервюто. За да се върнат към 22.48 ч., когато убиецът вече дебне на улицата пред жилището им.
Джон и Йоко слизат от лимузината и се отправят към входа на сградата. Тогава Чапман извиква: „Господин Джон Ленън” и насочва към музиканта 38-калибров пистолет от разстояние 6 м. Ленън се затичва към входа, но четири от произведените пет изстрела го застигат фатално. Два куршума попадат в белите дробове на музиканта, един - в лявата плешка и един в гърлото.
Джон Ленън все още е в съзнание на път за болницата, но умира от раните си в 23.07 ч. Чапман е арестуван минути след убийството. Още на другия ден той признава вината си. По-късно пред съда той заявил, че решил да убие идола си, тъй като полудявал от самота.
Любопитен факт е, че досега Чапман е подал седем молби за освобождаване, но всички са отхвърлени. Днес той се намира в изправително учреждение в град Атика, Ню Йорк.
1995 г. излиза операционната система Windows 95 на „Майкрософт”. Първоначалното име на хибридната 16-битова/32-битова графична операционна система било Chicago. Системата представя значителни подобрения в графичния потребителски интерфейс и други нови идеи и е първият Windows, обвързан с определена версия на DOS (DOS 7.0 на „Майкрософт”).
Windows 95 за първи път представя Старт-бутона и лентата на задачите (таскбара), които стават задължителна част от всеки следващ Windows. Около появата му се създава много шум, част от който е и реклама с участието на „Ролинг стоунс”, включваща тяхната песен „Start Me Up”. Публичната кампания на „Майкрософт” включва истории за хора, чакащи на опашки за да си купят системата, а също се появяват и опашки от хора, нямащи компютър и нямащи представа какво е Windows, но все пак купуващи софтуерния продукт.
2006 г. Международният астрономически съюз променя определението за „планета”. До тази дата Плутон се смяташе за деветата планета от Слънчевата система.
Промяната на статута му от планета в планета-джудже се случи след откриването на три небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета. Учените обаче решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят други планети.
Плутон е не само по-малък и по-лек от всички планети в Слънчевата система, той е по-малък и по-лек от седем спътници на други планети - Ганимед, Титан, Калисто, Йо, Луната, Европа и Тритон. Плутон обаче е по-голям от малките планети в астероидния пояс и от всички известни обекти в пояса на Кайпер.
Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки, направени на 23 и 29 януари с.г. Планетата впоследствие е намерена на фотографии, най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун.
Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун. Името „Плутон” е предложено от Виниша Бърни - 11-годишно момиче от Оксфорд, Англия.
2008 г. са закрити Летните олимпийски игри в Пекин. 29-те Игри са първите, които се провеждат в Китай, който организира игрите, за да покаже на света икономическата си мощ и издигането си като световна сила. Олимпиадата привлича интереса към въпросите за замърсяването и нарушенията на човешките права в страната и казуса с независимостта на Тибет.
Избирането на Пекин за град домакин се осъществява на сесията на Международния олимпийски комитет (МОК) на 13 юли 2001 г. в Москва. Кандидатурата на Пекин побеждава Торонто, Истанбул, Париж и Осака. Една година преди сесията МОК отхвърля кандидатурите на Банкок, Кайро, Хавана, Куала Лумпур и Севиля като неспособни да организират олимпиада.
