Казвам се Ирена Петрова, на 30 години съм, родена съм в град Луковит. Израснала съм с ромски традиции, обичаи и ценности. Циганската жена е жена, която стои вкъщи и не работи. Тя със сигурност е длъжна да роди 2-3-4-5 деца. Не можех да си представя такъв живот. Исках да се изуча, да се запозная с мъж, когото да обичам, а не мъж, за когото ми кажат, че трябва да се омъжа за него.
Осми клас завърших с отличие, гимназията - също, и се записах в Педагогически институт. Там срещнах любовта - не знам дали е на живота, но той е бащата на моя син. Бях на 21 години, нямах никакъв допир до друг мъж, девствена бях. Влюбих се, но той пиеше, изневеряваше ми, дори ме биеше. Наистина свърши много зле - дори беше по затворите.
Оказах се сама. Трябваше да работя, но нямаше как да стане като учителка - с 310 лева няма как да гледам детето. Отидох да си търся работа в стриптийз бар. Никога не съм предполагала, че точно аз ще работя на такова място. Няколко пъти съм се опитвала да напусна работа, но когато си погледна детето, нямаше как да не се върна. Аз бях длъжна да му дам по-добро бъдеще.
И така, започнах да танцувам. Хората много ме харесваха, адски много. Най-големият бакшиш, който са ми оставяли, е 2000 лева.
Тогава се запознах с Бен. Излязох с две мои приятелки в центъра на София, в един пиано бар. Заговорихме се с него в този бар. Той за Коледа имаше билет да замине за Дубай и ми предложи да замина с него. Като приятели, разбира се - имахме две отделни стаи. Той е голям джентълмен, наистина тогава не сме имали никакви интимни отношения. Наистина! Заклевам се! Не лъжа!
Там Бен се влюби в мен, много се влюби. Имахме разходка с хеликоптер над палмата в Дубай. Спахме в хубавия романтичен хотел, правеше ми вечери, още на първата ни среща ми направи първия си подарък - златен „Ролекс".
С Бен не съм само заради парите му. Той има адски добро сърце, много е романтичен. Преди две седмици се върнахме от Мексико, бяхме в Канкун. Това беше една моя мечта, която реализирахме.
Ходим на вечери и постоянно посещаваме ресторантите на Джейми Оливър. Но най-много ми хареса вечерята, която беше на реката на Лондон. Аз говоря английски - не много перфектен, но достатъчен. Малкият също говори английски, защото ходи на уроци. Преди около два месеца се преместихме в Англия. Живеем в огромна къща. Малкият ще започне 1-ви клас там. Много ще ми липсва България, но засега съм решена да живея там заради сина си. Това ми беше планът.
Влизам в Къщата на Big Brother, за да запомня България с нещо хубаво и да се забавлявам най-вече.
