Аз съм Борис Братухчев, на 34 години, от Бургас. Живея в Плевен. Като цяло съм темпераментна личност. Пушка съм, пожар!
Ако се убедя, че нещо не ми харесва в някого, изобщо не ме интересува има ли обидени, няма ли. „Сърдитко Петко, празна му торбичката" - народна мъдрост, хората са го казали.
Не само мисля, ами и знам, че съм добър като ръководител. В живота ми така се стичат нещата, че винаги съм попадал в някаква ръководна роля. В средното образование бях председател на курсовия съвет, в който бях избран абсолютно единодушно. В казармата от 1860 новобранци изпъкнах аз да чета тържествено слово. В нашата къща аз съм по-доминиращата половинка. Мога да го правя и го правя.
Определено съм много интелигентен. Прочел съм повече книги от средностатистическия българин. Изчел съм много и от всичко.
При спорове не отстъпвам. Темите, на които обичам да говоря, са политика и конспиративни теории. От няколко години насам съм се обърнал към антифармацията. Имам самочувствието, че съм добър опонент. Имам самочувствието, че съм човек, който може да направи всичко. Не мисля, че има нещо, което да съм пожелал и да не мога да го направя.
Моята артистичност е донякъде може би генно заложена. Танцът е като секса - трябва да ти идва отвътре. Просто трябва да го чувстваш.
Искам много неща, имам амбиции и по някой път съм инат. Магарето в калта няма да си го оставя. Захапя ли нещо, не пускам.
Езикът ми е много остър, когато се наложи. Тъй като успявам да усетя хората къде ги боли, понякога ги целя точно там. Помня много, не забравям, помня всеки един, който ми е направил лошо. Ако ми се отвори възможност да му го върна, ще му го върна. Ще се опитам така да направя нещата, че в критичния момент просто по-силните опоненти да изчезнат.
