1623 г. кардинал Мафео Барберини е избран за папа и приема името Урбан VIII. Той е папа на Римокатолическата църква до 1644 г.
Мафео Барберини е роден през 1568 г. във видно флорентинско семейство. Със съдействието на чичо си, който е апостолически протонотарий. Още в ранна възраст получава различни назначения от папа Сикст V и Григорий XIV. Папа Климент VIII го назначава за протонотарий и нунций във френския двор.
Папа Павел V го оставя на същата длъжност, след което го издига в кардинал и папски легат в Болоня. На 6 август 1623 г. е избран за наследник на Григорий XV.
Понтификатът на папа Урбан VIII обхваща 21 години от Тридесетгодишната война, в хода на която той успява да установи равновесие на силите, позволяващо му да укрепи светската си власт в Италия.
В периода 1641-1644 г. води война с херцогство Кастро. През 1626 г. херцогство Урбино е присъединено към папските владения. Това е последното териториално разширение на папската държава.
1824 г. въстаническата армия на Симон Боливар нанася решително поражение на испанските войски при Хунин в Перу.
Победите при Карабобо през 1821 г. и Пичинча през 1822 г. затвърждават властта на Боливар във Венецуела и Еквадор. През юли 1822 г. той се среща в Гуаякил с аржентинския генерал Хосе де Сан Мартин, „защитник на перуанската свобода”, и поема ангажимент да го подпомогне за окончателното изтласкване на роялистите от Перу.
На 10 февруари 1824 г. перуанският парламент назначава Боливар за диктатор. На 6 август, подпомаган от Антонио Хосе де Сукре, той нанася решително поражение на испанците в битката при Хунин, а на 9 декември испанските войски са окончателно разгромени от Сукре при Аякучо.
На 6 август 1825 г. е обявено създаването на Боливия, като Боливар става един от малкото хора, на които е наречена цяла държава. В същото време той среща трудности да задържи контрола върху обширната Велика Колумбия. Във Венецуела започват местни въстания и федерацията се оказва на ръба на разпадането. Макар че е постигнато споразумение с венецуелските бунтовници, то предизвиква недоволство в Нова Гранада.
Опитвайки се да спаси разпадащата се държава, Боливар свиква конституционно събрание в Оканя през април 1828 г. Намерението му е да въведе силно централизирано управление с пожизнен президент, подобно на установеното в Боливия. Тези планове срещат силна съпротива в събранието и Боливар оттегля от него своите привърженици, след което се обявява за диктатор. Това още повече изостря напрежението и на 25 септември 1828 г. е направен опит за убийството му, а през следващите месеци започват бунтове в Нова Гранада, Венецуела и Еквадор.
С думите „Всички, които служеха на революцията, разораха морето”, Боливар подава оставка от президентството си на 27 април 1830 г., възнамерявайки да напусне страната и да замине в изгнание в Европа. Той вече е изпратил няколко сандъка, но така и не успява да отплава. На 17 декември с.г. на 47-годишна възраст умира след болезнена туберкулоза в Квинта де Сан Педро Алехандрино в Санта Марта, Велика Колумбия (сега Колумбия).
1889 г. провежда се последният професионален боксов мач в САЩ без ръкавици. Демонстрационният мач без ръкавици е между американските боксьори в тежка категория световният шампион Джон Л. Съливан и Митчел Кипрайвип.
Срещата обаче остава в сянката на знаменития 75-рундов мач само месец по-рано (8 юли) с Джейк Килрейн, също проведен по правилата на Лондонския призов ринг без ръкавици.
През 1865 г. маркиз Джон Дъглас Куинсбъри и журналистът Джон Чембърс разработват и издават „Правила за бокс с ръкавици”, които залягат в основата на съвременните правила. Същевременно „Епохата на голите юмруци” без ръкавици по разработените в 1838 г. правила на Лондонския призов ринг продължава още четвърт век.
Американският професионален боксьор Джон Л. Съливан е първият официален шампион в тежка категория, задържал титлата от 7 февруари 1882 г. до 7 септември 1892 г. с проведените над официални 30 боя. При това той е последен световен шампион в тежка категория без ръкавици. Също така става първият американски спортист, спечелил повече от един милион долара.
Съливан е роден в бостънското предградие Роксбъри на 15 октомври 1858 г. в семейство на ирландски имигранти. Винаги се е отличавал с голяма физическа сила и свадливост, още като юноша се справял с възрастни и силни мъже.
Открива призванието си, докато скита на един панаир, където някакъв як юноша му предложил да се бият срещу залог. Тогава Съливан пъха лесно придобитите пари в джоба си с ясното съзнание, че това ще е негова съдба. Продължава да се бие заради адреналина. Първият му официален бой обаче е чак през 1979 г., когато всички в Бостън вече знаят 21-годишния побойник.
На 26 юни 1880 г. той прави изявление, че е готов срещу 500 долара да се бие с всеки в Америка със или без ръкавици. Последното уточнение не е случайно. В бокса започват да навлизат правилата на маркиз Куинсбъри, според които боксьорите трябва задължително да са ръкавици, рундовете продължават по 3 минути, а между тях се дава едноминутна почивка.
На практика обаче боксьорите продължават да се бият по „Лондонските правила” без ръкавици, докато поне единият падне, след което се дава почивка от 30 секунди. Ако занесеният от секундантите в ъгъла боксьор не е в състояние да продължи боя, му се дават още 8 секунди, след което се обявява поражението му.
„Лондонските правила” позволяват препъвания, подсечки, борчески блъскания, затискане противниковата глава под мишница и нанасяне удари с другата ръка.
На 6 април 1880 г. в Бостън Съливан провежда демонстративен бой с тогавашния шампион на Америка Джо Гос, по време на който става ясно, че е възможно Съливан да му отнеме титлата във всеки момнт. По това време обаче официалните боксови мачове са забранени в САЩ, разрешени са единствено демонстративните.
На 7 февруари 1882 г. в бой за титлата на Америка Съливан се среща с Пъди Раян в Миссипи сити. Срещата се състояла, въпреки указанията на губернатора тя да бъде предотвратена, и то по „Лондонските правила”. В 9-ия рунд с разбиващ удар в лявото ухо Съливан праща Раян в нокаут и му отнема шампионската титла. Това е първото завоюване на шампионската титла без ръкавици.
След тази среща повечето американци признават Съливан за шампион не само на Америка, но и в света. А в позицията на национален герой той си позволявал да се държи като примадона. Веднъж след поредния рунд в неофициална среща, в която уверено водел в резултата, той неочаквано съобщил, че му омръзнало и днес повече нямало да се бие.
През 1887 г. Съливан пътува до Англия, където е посрещнат като крал. Самият Уелски принц го удостоява с лична среща. По време на това турне в Европа, във Франция на 10 март 1888 г., Съливан провежда един от своите най-куриозни боеве.
Противник му е неговият стар познат, известният британски боксьор Чарли Митчел, с когото някога срещата се провалила поради напиването. Двубоят продължава над три часа. Митчел избира абсурдната тактика, абсолютно побираща се в договорените „Лондонски правила”. Митчел отстъпвал на противника си в килограми и габарити, но не водел толкова разгулен живот и затова превъзхожда Съливан по издържливост.
Митчел започнал просто да бяга по тепиха, а когато е настигнат, веднага падал, дори без да е ударен. Така изминават 38 рунда. Митчел разчитал Съливан да се задъха и тогава да премине в контраатака и да го нокаутира. Побеснелият от яд Съливан напразно призовавал противника си да се бие, но той в отговор той само му се смеел. Времето било облачно, валял усилващ се дъжд и накрая станало тъмно. Тогава съдиите обявили мача за равен.
Своя най-знаменит бой Джон Л. провел в Ричбург, щат Мисисипи, на 8 юли 1889 г. против Джейк Килрейн. Това е последната официална среща за титлата световен шампион в тежка категория, проведена по „Лондонските правила” с голи юмруци.
За тази среща Съливан, под ръководството на своя строг треньор Уилям Малдун, тренирал както никога старателно и толкова продължително се е въздържал от уиски и цигари. Боксьорът излязъл на ринга трениран и зъл като куче. В първия рунд Килрейн с борчески хватки хвърля Съливан на пода. В петия рунд Килрейн съумява да разсече кожата на лицето на противника си, но Джон Л. със своя коронен десен удар го просва на пода. Джейк постепенно губи сили и понякога пада дори без удар, само да получи 30 секунди почивка.
В 36-ия рунд Килрейн изглеждал толкова измъчен, че Съливан помолил рефера да спрат срещата, но той отказал. Джейк постоянно падал, но не се предавал. Едва в 75-ия рунд той не успял да се свести в определените 38 секунди. Срещата продължила 2:16:23 часа.
Само след година, на 7 септември 1892 г. същият Джим Корбет без особени затруднения се справил с Великия Джон Л. Обаче Съливан запазва усещането си за крал.
1890 г. за първи път в затвора „Обърн” в Ню Йорк е екзекутиран човек с електрически стол. Този метод е създаден от служители на Томас Едисон и е използван единствено в САЩ и за няколко десетилетия във Филипините.
Още през 1881 г. в щата Ню Йорк била създадена комисия, която целяла да открие нов, по-хуманен метод за екзекуция от обесването. В комисията бил и д-р Алфред Саутуик, който предложил концепцията си за електрическия стол. Идеята му дошла, когато видял пиян човек да умира сравнително бързо след като бил пипнал изложен електропровод. Първият електрически стол бил произведен от Харолд Браун и Артър Кенели.
В зависимост от волтажа и индивидуалността на организма, първото сътресение от електрическия ток е било проектирано да предизвика незабавна загуба на съзнание и мозъчна смърт, второто е предназначено да доведе до увреждането на жизнено важни органи.
Първият човек, екзекутиран чрез електрически стол, се казва Уилям Кемлер, осъден за убийство на жена си. Екзекуцията се състояла на 6 август 1890 г. в затвора „Обърн”. Първият 17-секунден токов удар не бил достатъчен да спре дишането и сърцето му. След проверка доктор констатирал, че Кемлер е все още жив. При втория опит Кемлер бил шокиран с 2000 волта. Кръвоносните съдове под кожата започнали да се рушат и да кървят. Всичко траяло около осем минути.
1942 г. кралицата на Нидерландия Вилхелмина Холандска става първата коронована особа, държала реч в Конгреса на САЩ.
Вилхелмина Нидерландска, принцеса на Оранж-Насау, е кралица на Нидерландия от 1890 до 1948 г. и кралица-майка (с титлата „принцеса”) от 1948 до 1962 г. Тя управлява Нидерландия повече от 50 години, най-дълго от всички нидерландски монарси. Тя е известна предимно с ролята си във Втората световна война, в която е важен вдъхновител на нидерландската съпротива, както и знаменит предводител на холандското правителство в изгнание.
Вилхелмина се възкачва на трона след изпълване на пълнолетие през 1898 г. Година по-късно предлага двореца си в Хага за първата международна конференция по въпросите на мира, на която са първи път за формулирани някои от конвенциите, действащи днес, свързани с войната, неутралитета, принципите за арбитраж.
Петнадесет години след възкачването на Вилхелмина на трона, избухва Първата световна война. Въпреки че Холандия запазва неутралитет, значителните германски инвестиции в холандската икономика, както и търговските отношения между двете страни довеждат до блокиране на Холандия от Великобритания като опит да се отслаби Германската империя. Блокадата довежда до недостиг на храна, търговията е в упадък, в страната има наплив на бежанци. Холандските кораби са потопявани или завземани от Съюзниците. Страната обаче не е нападната от Германия, след като са преосмислени плановете в тази насока.
След войната, въпреки икономическата криза от 30-те години, която сериозно засяга страната, Холандия постепенно се утвърждава като индустриална сила в световен план с големи международни банки, процъфтяваща търговия и фабрики. Инженери успяват да извоюват от морето значителни територии.
На 10 май 1940 Нацистка Германия напада Холандия и кралица Вилхелмина и семейството й са евакуирани в Обединеното кралство на борда на кораб, изпратен от Джордж VI. Юлиана и дъщерите й отиват в Канада, а Вилхелмина остава в Лондон с принц Бернхард и там поема контрола над холандското правителство в изгнание.
Войната променя отношението към холандската монархия. Парламентарен контрол върху правителството в изгнание няма. Доверието в избраните политици е разклатено, заради неспособността им да предвидят започването на войната. В същото време кралицата се утвърждава като героична фигура. Решението й да напусне страната предизвиква противоречиви мнения, но обръщенията на Вилхелмина към холандския народ по Радио Оранж от Лондон по време на войната променят съществено отношението към кралската династия и когато тя се завръща в освободените земи след войната, кралицата е възприемана като символ на холандската нация.
Икономическите и политически трудности в Холандия след войната допринасят за влошеното здраве на кралицата. През есента на 1947 г. и в началото на 1948 г. здравословното състояние на Вилхелмина я възпрепятства от изпълнение на задълженията й; и дъщеря й Юлиана поема временно функциите на регент. Умира на 82-годишна възраст на 28 ноември 1962 г. и е погребана в холандската кралска крипта в Новата църква в Делфт.
1945 г. град Хирошима в Япония е разрушен напълно от атомната бомба „Малчугана”. Военната операция е проведена от Военновъздушните сили на САЩ в хода на Втората световна война.
В утрото на 6 август американският бомбардировач B-29 „Енола Гей”, с командир на екипажа полковник Пол Тибетс, излита от военната авиобаза Норд Фийлд, разположена на остров Тиниан, в западната част на Тихия океан. Полетът продължава около шест часа. При излитането времето било добро, екипажът и оборудването работели изправно. Флотският капитан Уилям Парсънс поставя детонатора малко преди излитането на самолета.
Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предупреждение фиксират приближаването на няколко американски самолети, които се отправят в посока Южна Япония. Била обявена тревога, направено е радиообръщение в много градове, включително Хирошима.
Около 8.00 ч. операторът на радара в Хирошима обаче определил, че броят на приближаващите самолети е много малък - не повече от три, и въздушната тревога била отменена. Японците решили да не прехващат такова малко формирование, за да спестят и гориво, и самолети. По радиото било предадено стандартно съобщение, че е разумно населението да се отправи към бомбоубежищата, „ако врагът атакува, но това не се очаква”.
Трите самолета B-29, нанасящи удара, били „Енола Гей” (главен самолет, кръстен на майката на полковник Тибетс), „The Great Artiste” и неназован тогава B-29 (по-късно кръстен „Necessary Evil”, в превод „Необходимото зло”).
В 8.15 ч. местно време „Енола Гей” хвърля ядрената бомба - 50-килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от около 13 килотона тротил в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява на около 600 м над повърхността, на място загиват около 70 000-80 000 души. Зоната на пълно разрушение е около 1,4 км в радиус. Пожарите, избухнали след взрива, засягат около 11,4 кв.км. 90% от зданията в града са унищожени или силно повредени.
В дните преди бомбардировката Хирошима е град с развита тежка промишленост. Във и около града са разположени няколко военни лагера и щаба на Пета дивизия и Втора основна армия на фелдмаршал Сунроку Хата, командващ защитата на Южна Япония. Освен това Хирошима е и важна продоволствена база за армията, важен транспортен и сборен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална представа за действието на новото оръжие.
САЩ, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в рамките на т.нар. Манхатънски проект. Първоначално проектът бил започнат по инициатива на учени - бежанци от Европа и америкаци, които се съмняват, че нацистка Германия също разработва проект за атомна бомба. Проект „Манхатън”, в пика на своето развитие, е разработван от около 130 000 души, от 30 учреждения в САЩ, и струва приблизително 2 млрд. долара, което го прави един от най-крупните и скъпи изследователски програми в историята.
Първата ядрена бомба, наричана просто „Устройство”, била взривена в рамките на изпитанията на „Тринити” близо до Аламогордо в щат Ню Мексико, на 16 юли 1945 г.
1961 г. СССР изстрелват втори пилотиран космически кораб - „Восток-2”. Космонавтът Герман Титов става първият човек, който прекарва в Космоса повече от
По време на мисията космонавтът Герман Титов прекарва в орбита на Земята едно денонощие - 1 денонощие 1 час и 18 минути. Той изучава ефектите от по-продължителен период на безтегловност върху човешкото тяло. Титов прави 17 обиколки на Земята - с една повече от обиколките на Юрий Гагарин и „Восток-1”.
Полетът е почти пълен успех, въпреки че повреда в отоплителната система понижава вътрешната температура и предизвиква проблеми с адаптацията, и усложнено завръщане на капсулата, която не успява да се отдели успешно от сервизния модул. За разлика от Юрий Гагарин на „Восток-1”, Титов поема ръчния контрол над космическия апарат за известно време.
Спускаемият апарат се приземява край град Красный Кут, Саратовска област. Капсулата за завръщане е унищожена по време на разработването на „Восход”. Любопитен факт е, че до 2010 г. Титов остава най-младия човек достигнал космоса. Той е на 25 години и 11 месеца по време на изстрелването.
