657 г. започва тридневната Сифинска битка между шиити и сунити. В сражението се сблъскват 90-хилядната иракска армия на халифа Али ибн Абу Талиб и 120-хилядна армия на разбунтувалия се сирийски губернатор Муавия.
След смъртта на пророк Мохамед (8 юни 632 г.) част от неговите сподвижници се застъпват наследник да му стане неговият племенник, зет и начален сподвижник Али с цел съхраняване на върховната власт в семейството на пророка. Тази група мюсюлмани съставляват ядро на движението, разбило единството на мюсюлманската общност, като я разделя на две части - сунити и шиити. Али спомага за задълбочаване на вътрешномюсюлманските стълкновения. Сред неговите противници са и сподвижниците му, които го обвиняват в нерешителност в борбата против главния противник Муавия, управителя на Сирия, назначен от втория халиф Умар през 636 г.
Сред сподвижниците на Али е и голяма група мюсюлмани, считащи, че халифът не трябва да е задължително наследствен управник, че е необходимо той да бъде избиран. Именно това са хариджитите. Те считат, че единствен критерий, определящ положението на мюсюлманина в общината, е неговото благочестие, като произходът не играе никаква роля. Те признават само принципа за изборност на халифа, а той можел да бъде не само курайшит, както искат сунитите, а даже негър-роб, ако е достоен.
Хариджатите избират за свой халиф Абдулла ибн Вахб, което принуждава Али да започне решителна борба против бунтовниците в религията. В хода на борбата позициите на Али рязко се разклащат, освен това той не може да реши спора с Муавия в своя полза. През 661 г. Али загива от кинжал на хариджит.
И двете армии са мотивирани от религиозни чувства и всяка от тях се бие за кауза. Затова битката е повече от яростна. Но сражението не се развива благоприятно за метежниците и Муавия решава да прояви хитрост - заповядва на войниците си да набодат на копията си свитъци от Корана. Тогава набожният халиф Али заповядва битката да бъде преустановена, когато тя явно клони към негова победа.
Набързо е сключен мирен договор. Погребвайки убитите, двете войски се завръщат в страните си. Във военно отношение битката завършва без резултат, но в политическо отношение подписаният мирен договор поставя под съмнение безспорното право на халиф на Али, а Муавия благодарение на това е поставен на едно равнище с него.
1529 г. испанският конкистадор Франсиско Писаро получава заповед от краля да открие и завоюва Перу за короната. Още през 1502 г. Писаро заминава за Южна Америка и пристига в испанската колония Испаньола (дн. остров Хаити). През 1508-1510 г. участва като наемник в експедицията на Алонсо де Охеда по северното крайбрежие на Колумбия. След отпътуването на Охеда Писаро става началник на испанския гарнизон, намиращ се в новопостроеното от Охеда испанско селище Сан Себастиян на източния бряг на залива Ураба. Половин година Писаро очаква помощ от Охеда, но такава не пристига и с оставените му на разположение два кораба напуска Сан Себастиян.
Около устието на река Магдалена се среща с корабите изпратени от Охеда с припаси и провизии, и ръководителят им Мартин Ернандес Енсисо му заповядва да се върне обратно. Близо до брега корабът с провизиите претърпява корабокрушение и колонистите отново са под угрозата на глада. Тогава по предложение на току-що пристигналия Васко Нунес де Балбоа всички испанци напускат Сан Себастиян и се прехвърлят във владенията на Диего Никуес - губернатор на Панама, където започват да грабят и убиват местното индианско население.
Липсата на средства обаче го принуждават да се обедини с други тамошни конкистадори в лицето на Диего де Алмагро и свещеника Ернан де Лука. С двамата свои съдружници Писаро организира три частни завоевателни експедиции - през 1524, 1526 и 1527 г., по време на които открива западното крайбрежие на Южна Америка. Там Писаро вече получава достоверни сведения за страната на златото Перу.
Испанците залавят две лами, заграбват изящни вълнени платове, златни и сребърни съдове и хващат в плен няколко млади перуанци и със завоюваните трофеи се завръщат в Панама. Писаро разбира, че трудно ще завоюва добре организираната държава на инките с малкото сили, с които разполага и през 1528 г. се прибира в Испания, за да търси съдействие.
Следващата година император Карл V му издава патент за завладяването на Перу за Испания, осигурява му необходимите средства за експедицията и го назначава за негов заместник и генерален капитан на бъдещите испански земи. Писаро се връща в Панама, където набира хора. Когато на 27 декември 1530 г. потегля от Панама с три кораба Писаро е вече 56-годишен. Набраната от него армия наброява 180 испанци и 37 коня, докато населението на империята, която е тръгнал да покорява, надхвърля шест милиона.
Около Екватора испанците слизат на брега и започват пеши поход на юг. В началото на 1532 г. достигат до залива Гуаякил и войниците завземат остров Пуна в залива. Местните индианци оказват силна съпротива и след половин година Писаро е принуден да напусне острова и с оределия си отряд слиза на южния бряг на залива, на мястото на днешния град Пуерто Писаро, недалеч от град Тумбес. Там той престоява три месеца, по време на които събира точни сведения за вътрешното положение в държавата на инките.
Моментът се оказва особено благоприятен за испанците. Сред инките се води спор за короната между Атауалпа и Уаскар - синове на наскоро починалия Сапа Инка Хуайна Капак. През септември 1532 г. Атауалпа с отряд от 5000 индианци се намира в град Кахамарка.
След като получава необходимите подкрепления от Панама на 24 септември 1532 г. с голяма част от своите хора се отправя на юг по приморската низина, пресича крайбрежните вериги на Андите, открива Перуанските и Екваториалните Анди и горното течение на река Мараньон. На 15 ноември испанския отряд влиза в Кахамарка и се разполага на почивка, като петхилядният отряд на Атауалпа се намира на две мили от града.
Братът на Франсиско Писаро Ернандо Писаро се отправя към лагера на Атауалпа, и той, виждайки, че пришелците му се доверяват, дава съгласието си за среща с тях. По време на срещата на Писаро с Атауалпа през ноември 1532 г. вождът на инките е пленен с измама и независимо от богатия откуп, предложен за него на 26 юли 1533 г. е убит. След убийството на Атауалпа на престола на Перу Франсиско Писаро издига Манко Капак, син на Уаскар и на 11 август се отправя с него на югоизток към столицата на инките Куско.
1730 г. императрицата на Русия Анна подписва указ за изливането на най-голямата камбана в света - Цар Камбана. Тя е отлята за Успенския събор в Кремъл (Москва).
Императрицата искала изработването на камбаната да се възложи на френския кралски механик Мосю Жермен, но той й било отказано. Тогава поръчката е възложена на руските занаятчии Иван Моторин и Михаил Моторин. Камбаната е отлята от бронз в голям ров, изкопан на Ивановски площад през нощта на 25 ноември 1735 г. Самото отливане станало за малко повече от час, но разтопяването на метала се проточило 36 часа.
Общото тегло на камбаната е 200 тона. Една част от бронза, ползван за отливането на Цар Камбана, е от друга камбана, известна със същото име, отлята през 1654 г. с тегло 130 т. и разбила се по време на пожар през 1701 г. Камбаната остава на място, върху дървена конструкция и не е закачана в камбанария.
Любопитен факт е, че няколко години след отливането, по време на пожар поради опасност от разтопяване камбаната е обляна с вода, което води до отчупването отломък с тегло 11,5 тона. В този си вид тя не пригодна за експлоатация и остава в ямата, където пада след изгарянето на подпорните греди. Сто години по-късно (1836 г.) камбаната и отломъка са изложени на показ в Кремъл, където могат да се видят и сега.
1788 г. британските колонисти в Австралия основават град Сидни. Още на 26 януари британски каторжници основават първата наказателна колония в Австралия на брега на залива Сидни. Всъщност корабите с каторжниците акостират още на 18 януари, но земята на първоначалния лагер се оказва неплодородна и без достатъчно питейната вода, което налага преместването му.
Впоследствие новооснованият град е наречен на британския вътрешен министър лорд Сидни, който издава заповедта за основаването на наказателната колония.
Създадената администрация на колонията веднага създава необходимия ред. Никой не си позволява да го наруши, защото е ясно, че индивидуалното оцеляване зависи от общото. Започва се строителство на сгради за живеене и пътища. Най-голям смут настава, когато кораби докарват на каторга жени - тогава не рядко се стига до бой в стремежа да се намери съжителка.
Много бързо започва изтласкването на местното население от плодородните земи към недружелюбните територии на страната. Аборигените правят опити да се съпротивляват на британското заселване и се стига до сблъсъци между двете страни.
Още около половин век в Австралия продължават да пристигат криминални и политически престъпници. Тя все още не привлича свободни заселници, но за условията за успешно животновъдство започва да се разчува по света.
Сидни се благоустроява при управлението на Лаклан Макуори, губернатор на Нов Южен Уелс - британски и ирландски каторжници изграждат улици, мостове, кейове и обществени сгради. През 1822 г. в града вече има банки, пазари, добре очертана улична мрежа и организирана полиция.
1847 г. Либерия става първата африканска колония, придобила независимост. Това поставя началото на Република Либерия.
Либерия е основана от САЩ през 20-те години на 19 в. като убежище на освободени черни роби и никога не е била колонизирана от западни сили. През 1980 г. правителството е свалено след военен преврат, по-късно последван от две граждански войни (през 1989-1996 г. и 1999-2003 г.), които се оказват катастрофални за икономиката и социалния живот в страната.
1887 г. полският евреин Людвик Заменхоф публикува във Варшава книгата си „Международен език”. Това е първият учебник по изучаване на създадения от него език Есперанто.
Есперанто е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език. Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo, а днешното му наименование идва от Doktoro Esperanto, псевдонимът, под който полският филолог публикува първото описание на новия език.
Намерението на Заменхоф било да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите.
Първоначално изучаващите есперанто общуват главно чрез лична кореспонденция и периодични издания, но през 1905 г. е проведен първият световен есперантистки конгрес в Булон сюр Мер, Франция. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.
Фонологията на есперанто се основава на тази на славянските езици и включва 22 съгласни, 5 гласни и 2 полугласни звука, които се съчетават с гласните, образувайки 6 дифтонга. Не се използват тонове за разграничаване на смисъла, а ударението пада върху предпоследната гласна, с изключение на случаите на елизия на крайно „o”, използвана главно в поезията, когато ударението пада върху последната сричка, както и на някои заемки.
Думите на есперанто се получават чрез комбинации от представки, корени и наставки. Този процес е правилен, така че хората могат да измислят нови думи докато говорят и да бъдат разбрани.В книгата на Заменхоф са описани 900 корена; те могат да бъдат разширени до десетки хиляди думи, използвайки представки, наставки и комбиниране на корени.
1908 г. в САЩ се създава Бюро за разузнаване, което през 1935 г. е преименувано във ФБР. Първи директор на Бюрото за разследване е 36-годишният юрист и главен следовател Стенли Финч. Той заема длъжността до 1912 г., когато е назначен за специален пълномощник по борба с проституцията, а през 1913 г. става специален помощник на генералния прокурор.
Легендарен в световната практика обаче остава назначеният на 10 май 1924 г. Дж. Едгар Хувър, който е на този пост в продължение на 48 г. Нужно е обаче уточнението, че през юли 1932 г. Бюрото е преименувано на „Бюро за разследване на Съединените щати”.
При Хувър започва да се отделя повече внимание на политически дейности, които не са свързани с престъпления. На 24 ноември 1932 г. официално е открита Научната лаборатория за разкриване на престъпления (известна като „Криминална лаборатория”). Една година по-късно на 1 юли 1933 г. агенцията се обединява с Бюрото за прохибиционизъм (забрана на алкохол) и започва да се нарича „Дивизия за разследване”.
През 1935 г. структурата окончателно се преименува на Федерално бюро за разследване (ФБР). Едва след смъртта на Едгар Хувър се въвежда ограничение в мандата на директорите на ФБР - максимално до 10 години. През 30-те години агенцията играе важна роля за арестуването на множество известни престъпници, извършители на отвличания, обири и убийства. Сред тях са Джон Дилинджър, Нелсон „Бейбифейс”, Кейт „Ма” Баркър и Джон „Автоматичното оръжие” Кели.
Въпреки че Хувър първоначално премълчава съществуването на гъсто свързана организирана престъпна мрежа в САЩ, бюрото ръководи операции срещу известни банди и фамилии, включително ръководените от Джон Готи и Сам Джанкана.
По-късно ФБР придобива правомощия и отговорност да разследва специфични престъпления съгласно глава 28 от Наказателния кодекс, параграф 533, който й легитимира пълни правомощия да разкрива престъпления срещу САЩ и други федерални закони.
1945 г. обявена е Потсдамската декларация. Документът е подписан от правителствата на Великобритания, САЩ и СССР.
Потсдамската конференция се провежда в двореца Цецилиенхоф от 17 юли до 2 август. В нея взимат участие ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа.
Президентът на САЩ Хари Труман, председателят на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР Йосиф Сталин, и премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил обсъждат бъдещите мирни договори и отношенията с победените страни.
Те приемат всички бъдещи мирни договори със силите от Оста да се правят от трите велики сили. Обсъжда се налагането на Германия на 20 млрд. долара репарации, демилитаризиране и денацификация.
1947 г. американският президент Хари Труман подписва Закона за национална сигурност, с който се създава Централно разузнавателно управление (ЦРУ). Основано е като организация за сдържане на комунизма, като наследник на Бюрото за стратегически операции, действало през Втората световна война. Създадено като служба на директно подчинение на президента, въпреки острата опозиция на Държавния департамент, Федералното бюро за разследване и Пентагона.
ЦРУ е базирано в Ленгли, окръг Феърфакс, щата Вирджиния, недалеч от столицата Вашингтон. Организацията се занимава с операции под прикритие и добиване и обработка на разузнавателна информация.
1953 г. Фидел Кастро и другарите му щурмуват крепостта „Монкада”. Армия от 160 въоръжени мъже се опитва да овладее армейските казарми в крепостта в град Сантяго де Куба. Революционерите обаче претърпяват поражение, а повечето въстаници са арестувани. Съдът дава на Кастро 15 години затвор, обаче през май 1955 г. под натиска на обществото той е амнистиран и изгонен извън пределите на Куба. Кастро и неговите сподвижници се установяват в Мексико.
Младите кубински революционери се борят срещу установения година преди това диктаторски режим на Фулхенцио Батиста. Техен лидер е випускникът на Хаванския университет и адвокат Фидел Кастро Рус. В Мексико той организира „Движението 26 юли” и революционерите започват подготовка за въоръжена борба.
На 2 декември 1956 г. Фидел Кастро и неговите сподвижници акостират с кораба „Гранма” на кубинския бряг. Още в първия бой те са разгромени, но 12 души начело с Кастро си пробиват път към планините Сиера Маестра. Организираната въстаническа армия в края на 1958 г. разгромява правителствените войски. На 1 януари 1959 г. въстаниците навлизат в столицата Хавана, където сформират и свое правителство.
Оттогава 26 юли е считан за една от най-знаменателните дати в съвременната история на Куба - това е Денят на начало на кубинската революция или годишнината от „Монкада”. Празнува се три дни подред - 25, 26 и 27 юли. Най-грандиозни са тържествата в Хавана и Сантяго де Куба.
1971 г. започва пилотираната мисия „Аполо 15”. Това е четвъртата мисия, кацнала на Луната, при която за първи път е използван „Лунар Роувър” и за пръв път е изследвана лунната повърхност извън лунно море.
Стартът на космическия кораб е даден успешно в 13.34 ч. (по Гринуич). 2 минути и 41 секунди след старта, на височина около 70 км над Земята, става разделянето на първата и втората степен на ракетата-носител.
Космическият кораб за първи път е снабден с модул с научни инструменти и доставя до Луната малък изкуствен спътник, стартиран в края на мисията. С помощта на „Лунар Роувър”-а са изминати общо 27,9 км и са събрани и доставени на Земята 77 кг проби от лунната почва.
Мисията трае до 7 август 1971 г. По пътя обратно към Земята, пилотът на командния модул Алфред Уордън направил първото излизане в открития космос в междупланетното пространство, за да демонтира и прибере заснетите фотофилми.
Командният модул на кораба „Индевър” е кръстен на легендарния кораб „Индевър”, с който британският пътешественик и откривател Джеймс Кук прави първото си околосветско пътуване през 1768-1771 г.
1989 г. Федералният съд на САЩ подвежда под отговорност студента Робърт Морис за разпространяване на първия компютърен червей по интернет. Морис изобретява „червея” през 1988 г. и го пуска на 2 ноември с.г. По онова време е абсолвент в университета „Корнел”.
Пред съда месеци по-късно обяснява, че създал вируса, за да преброи колко компютри са свързани към интернет. За да прикрие факта, че всъщност е създаден в „Корнел”, Морис пуска „червея” от Технологичния институт в Масачузетс. Виртуалната гадина започнала да се репродуцира безконтролно, заразявайки над 6000 компютъра, т.е. една десета от всички компютърни системи тогава.
Година след като са му повдигнати обвиненията, Морис научава и наказанието за своето престъпление - магистратите го осъждат условно на три години. Заедно с това студентът трябвало да положи 400 часа общественополезен труд и да плати глоба от 10 500 долара.
Любопитен факт е, че през 1995 г. името на Робърт Морис отново се появява в публичното пространство - този път заради създадената от него и Пол Греъм компания „Виауеб”, която разработва софтуер за онлайн магазини. Три години по-късно тандемът продава разработката си на Yahoo за 48 млн. долара и „неблагонадеждният хакер” става милионер.
1995 г. в Брюксел е подписана конвенцията за създаване на Европейската полицейска агенция Европол. Правоохранителната организация на ЕС е със седалище в Хага, Нидерландия. Има за цел да координира дейността на полицейските служби на европейските държави в предотвратяването и борбата им с тежката международна организирана престъпност.
Реалната дейност на Европол започва от 1 юли 1999 г. Акценти в работата на Европол са борбата с тероризма, превенция на нелегалната търговия с оръжие, борба с наркотрафика, детската порнография и прането на пари.
На 1 януари 2010 г. Европол е реформирана като пълноценна агенция на ЕС. Това увеличава възможностите на Европол да събира криминална информация, а на Европейския парламент - да контролира дейността и бюджета на Европол.
