Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула (гнойна пъпка) на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове при белодробната форма или червата при чревната форма. От антракс боледуват предимно тревопасните животни - диви и домашни.
Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се три форми. Кожната форма започва с поява на пустула - плътно червено петно, което в продължение на 1-2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Развива се и колатерален оток. Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма - адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за 4-5 дни. Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията от антракс.
Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока. Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост. Лечението на антракса се провежда с антибиотици по лекарско предписание.
Източниците на зараза са много домашни и диви тревопасни животни - овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи и други.
Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища.
Предаването на заразата може да стане по няколко начина. Единият е при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни - при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др. Вторият начин е при консумация на недостатъчно термично обработени /при температура над 300 градуса/ месо , месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни. Третият начин е при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.
Болестта може да се предава само от животно на човек.
Профилактиката на антракса включва редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни, измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните, своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели или умрели животни, обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид, добра термична обработка на месото и млякото, избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.
Необходимо е да се знае, че при неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми трябва незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори - контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени месо и мляко и други, недобре измити плодове или зеленчуци. Заболелите от антракс лица се хоспитализират в инфекциозно отделение.
