1334 г. епископът на Флоренция освещава основите на новата кампанила на катедралата „Санта Мария дел Фиоре”. Това е четвъртата по големина в света катедрала. Името означава „Света Дева на цветята” и се свързва с името на града и неговия символ - лилията.
Базиликата е построена върху основите на по-стара катедрала - „Санта Репарата” и е била вдъхновена от новите катедрали в Пиза и Сиена. До края на 13 в. деветвековната катедрала „Санта Репарата” се е рушала с годините по данни от тогавашни документи. Проспериращата Флоренция също така искала да зашемети с нова, по-голяма катедрала съперниците си от Тоскана, Пиза и Сиена.
Катедралата е разположена право на север от площада „Синьория”. Строежът й е започнат от скулптора Арнолфо ди Камбио през 1296 г. и завършен от младия тогава художник и архитект Джото ди Бондоне, по-известен само като Джото, определян от много историци за основоположник на Ренесанса. Първоначално ди Камбио строи катедралата в готически стил, но през следващото столетие художниците и архитектите на Флоренция (1366 г.) налагат завършването на нейните форми в романски стил, включително осмоъгълното кубе.
Катедралата била облицована с мрамор и боядисана в зелено и розово. В същите цветове е и камбанарията. В стената й има вдлъбнатини, в които са поставени малки мраморни статуи на римските папи.
До началото на 15 в. куполата е незавършена, а Филипо Брунелески по това време като скулптор и златар се заема да прави скулптурите, украсяващи катедралата. Брунелески постепенно започва да проектира парче по парче кубето. Той представя и тухлен макет на купола в мащаб 1:12, който е одобрен. Следва изграждането му в реални размери през периода 1420-1436 г., като през цялото това време самия Брунелески ръководи и контролира строителството.
Катедралата е осветена от папа Евгений IV на 25 март 1436 г., но фасадата остава недовършена. Днешната фасада на катедралата е строена през 19 в. и е завършена едва през 1887 г.
1789 г. Робеспиер се присъединява към идеите на Френската революция. Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер е френски юрист и политик, един от най-известните лидери на Френската революция, известен сред поддръжниците си като „Неподкупния”. Участник в Генералните Щати, Учредителното конституционно събрание, аболиционист, с участието си в Комитет за обществено спасение оглавява репресиите известни като Царството на Терора, приключили няколко месеца след свалянето му от власт и публичната му екзекуция в 1794 г.
През 1789 г. Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите за Генералните щати. Той обнародва две брошури, в които доказва неправомерността на абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати, с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително той често взима думата за най-важните политически въпроси - за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права.
Заедно с неколцина депутати като Сен Жюст, Кутон, Льо Ба той образува крайната левица на Събранието. Благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач на тази малка групичка. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, което се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституцията. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.
Робеспиер е между депутатите, които отказват да признаят правото на краля на вето. При разглеждане на „Декларацията за права на човека и гражданина” той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на „активни” и „пасивни” според имотното състояние, застъпва се за всемирното разширяване на политическите свободи за въвеждане на всеобщо избирателно право.
Невероятната последователност, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а и мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народната маса заради честността му и думите му: „Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него…”, както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинският Клуб.
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократично крило на буржоазията.
1837 г. е роден Васил Левски - Апостола на свободата. Васил Иванов Кунчев става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет.
Апостолът е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Обесен е на 19 февруари 1873 г.
1870 г. Ватикана обявява догмата за непогрешимостта на папата по въпросите на морала и вярата. Това, че църквата е непогрешима в своята вяра и морал, е догма, приемана и от Католическата, и от Православната църква, макар да не е била никога точно дефинирана в Православната църква.
В документите от Двадесетия Вселенски събор във Ватикана е казано, че „догмите на вярата, които Бог е разкрил, не са дадени като философско откритие, което да бъде подобрявано чрез човешки способности, но са предадени от Бога на невестата Христова (църквата), за да бъдат предано пазени и непогрешимо тълкувани от нея”.
Тази догма е била универсално приемана от самото създаване на църквата, и за първи път е била поставена под съмнение по време на протестантската реформация. Отхвърлянето на непогрешимостта на папата от протестантите идва от тяхното възприемане на църквата. Според тях, Христос не е установил видима църква, и затова те не вярват в йерархията на епископите, оглавявани от папата.
1921 г. Албер Калмет и Камий Герен откриват първата противотуберколозна ваксина. Проблемът за предпазна ваксинация срещу туберкулозата възниква още с откриването на причинителя й през 1882 г. от немския микробиолог Роберт Кох. По онова време туберкулозата е широко разпространено заразно заболяване, пред което медицината е безсилна. Болест, взела през предшестващите хилядолетия неизброими човешки жертви.
През 1897 г. Герен работи в Института „Пастьор” в Лил, където започва и съвместна му дейност с ученика на Луи Пастьор - Калмет. След безпрецедентна 13-годишна работа върху отслабването на бактерийната болестотворност на щам на бацила на туберкулозата по говедата двамата създават жива ваксина срещу туберкулозата.
През 1928 г. Герен става шеф на отдела по борба с туберкулозата в Института „Луи Пастьор” в Париж, а по-късно застава начело на Националния комитет за справяне с болестта. Освен това Герен е президент на Ветеринарната академия, както и на Академията по медицина на Франция.
Любопитен факт е, че френският бактериолог Герен губи баща си, а по-късно и съпругата си именно от туберкулоза. Той завършва ветеринарна медицина, след което става асистент на Едмон Нокард.
1942 г. в Германия са извършени успешни изпитания на първия реактивен изтребител - „Месершмит 262”. Проектирането започва преди Втората световна война, но проблеми с двигателя попречват на самолета постигането на експлоатационното състояние до средата на 1944 г.
През 1938 г., по поръчка на Райхсминистерство на авиацията на Германия, фирма „Месершмит” започва разработването на експерименталния самолет Me 262 за полетни изпитания на турбореактивни двигатели модел P3302 на фирмата БМВ, с тяга 600 kg. Тези двигатели БМВ е трябвало да достави до края на 1939 г. Независимо от Месершмит, по такава разработка работи и друга германска фирма - Хайнкел. Фирмата произвежда модела He 280 с два турбореактивни двигателя Хайнкел HeS-8, но този самолет не успява да издържи на надпреварата с Месершмит и на 27 март 1943 г. работата по него е прекратена.
„Месершмит 262” се смята, че е бил сред най-модерните немски авиационни машини по време на Втората световна война. Съюзниците противодействат на потенциалната му ефективност във въздуха безкомпромисно, атакувайки самолета на земята, или докато той се готви за излитане или кацане. В крайна сметка обаче „Месершмит 262” оказва незначително влияние върху хода на войната поради забавяне на въвеждането му и малките количества, които са въведени в експлоатация.
1954 г. в Нюпорт, щатa Роуд Айлънд, се провежда първият фестивал на джазовата музика. Всъщност фестивалната форма на джаза се появява след Втората световна война, при това най-напред в Европа - Nice Jazz Festival (1948) и Paris Jazz Festival (1949). Много бързо тя се пренася и в Америка (Newport Jazz Festival (1954), където се развива в сгъстено темпо и се превръща в своеобразна институция на това музикално изкуство.
Така на 17 и 18 юли 1954 г. с три концерта - два вечерни и един следобеден - се ражда знаменитият Newport Jazz Festival, аргументиран многозначително: „да насърчи разпространението на джаза в Америка и да спонсорира изучаването му в цялата страна като оригинална форма на изкуството”. Така за първи път джазът официално се формулира като специфична американска разновидност на музикалното изкуство. Това е дело на неправителствено обединение и ще трябва да изтече още четвърт век, за да може джазът да получи подобно признание и от най-високо държавно равнище - Сената на САЩ. През своето вече 60-годишно съществуване фестивалът, който няма конкурсен характер и още от самото начало е отворен за всичко най-интересно в областта на джаза в Америка, представя изкуството на всички най-големи артисти с реален принос в развитието на джаза.
Сред участниците в първата проява се открояват „Модърн джаз квартет”, квинтетът на тромпетиста Дизи Гилеспи, триото на пианиста Оскар Питерсън, квартетът на баритон-саксофониста Джери Мълиган, квинтетът на пианиста Джордж Ширинг, триото на барабаниста Джин Крупа, певиците Ела Фицджералд и Били Холидей и др.
Очевидно много добрата работа на Джордж Уейн и специалистите от неговия екип бързо привлича общественото внимание. Намесва се и звукозаписният бизнес, който в лицето на фирмите „Columbia”, „Verve”, а по-късно и „Atlantic”, от 1956 г. започва да документира част от фестивалните прояви, да предлага на публиката избраните и подкрепяни от тях стилови направления и естетически концепции. Успоредно с това още от този момент научната общност намира своето специфично място в темата с поредица от семинари, първият от които е „Мястото на джаза в американската култура”. В следващите години последователно се обсъждат темите „Джазът отвън-навътре”, „Джазът отвътре-навън”, „Джазът като комуникация” и др.
Към днешна дата в света се провеждат няколкостотин подобни форуми, сред които най-големи и престижни са десетте от т.нар. „първи пръстен” - в Ница на Ривиерата и във френската столица, Нюпорт (1954) край Ню Йорк, Монтерей (1958) в Калифорния, Монтрьо (1967) на езерото Леман (познато като Женевското езеро) в Швейцария, New Orleans Jazz and Heritage Fest (1970), Jazz in Marciac (1978) във Франция, Копенхаген (1979), Монреал (1980) и Ванкувър (1986) в Канада.
1956 г. Старият град Несебър е обявен за архитектурно-исторически резерват с национално значение с постановление № 243 на Министерския съвет. Той представлява полуостров дълъг около 850 м и широк 350 м. През 1983 г. ЮНЕСКО го включва в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.
Несебър е един от най-древните градове на Европа, основан преди 3200 години. През античността градът е наричан Месамбрия, през Средновековието - Месемврия, а по-късно - Несебър. За вековната история на Стария Несебър свидетелстват множеството археологически находки, като голяма част от тях могат да бъдат разгледани в Археологическия музей на Несебър, който се намира в началото на полуострова.
По време на цялото си съществуване градът винаги е бил ограждан от крепостни стени, останки от които са запазени и до днес. Първите крепостни стени са построени от траките през 8 в. пр.Хр., след това през 5 в. пр.Хр. гръцките колонизатори също строят крепостни съоръжения. След като римляните завладяват Месемврия, също използват крепостните стени. Периодът, през който Месемврия е под управлението на Византийската империя, е време на активна строителна дейност (5 в. сл.Хр.).
След като Римската империя мести столицата си в Константинопол, а християнската религия става официална, в Месемврия започват да се строят много християнски храмове. От периода 11-12 в. е църквата „Свети Стефан” или Новата митрополия. По план църквата представлява трикорабна базилика, изградена от каменни блокове и тухли. Изографисана е през 1599 г., в нея са изобразени над 1000 фигури в 258 композиции. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр.41 на „Държавен вестник” от 1964 г.
1968 г. в Санта Клара, щата Калифорния, е създадена компанията Intel - най-големия производител на микропроцесори за персонални компютри. Компанията е основана от Гордън Мур и Робърт Нойс с рисков капитал, предоставен от Артър Рок.
Мур и Нойс искали да нарекат новата си компанията Мур-Нойс. Но това име не било много подходящо за компания, произвеждаща електроника, тъй като „нойс” напомня по звученето си друга английска дума - noise, която се асоциира с електрически смущения. Така те решили да нарекат компанията INTegrated ELectronics или Intel за краткост. Intel обаче вече била запазена марка на верига хотели, затова се наложило да откупят правата за това име. Те платили на хотелската верига Intelco 15 000 долара.
Intel 8080 е един от първите микропроцесори разработени и произвеждани от Intel. 8-битовият процесор е пуснат на пазара през април 1974 г и скоро се превръща в индустриален стандарт.
1968 г. комунистическият лидер на Чехословакия Александър Дубчек издига лозунга „Социализъм с човешко лице”. Предишният генерален секретар на Чехословакия Антонин Новотни губи поста си, след като Москва сваля „благословията си” от него, прекалено голямо е недоволството на партийните членове. Новият - Дубчек, с действията си се изправя директно срещу Кремъл.
След заемането на поста Дубчек веднага започва реформа на комунистическия режим в страната. Той въвежда пазарни елементи в управлението на икономиката, отменя цензурата, разрешава политическите клубове. Заради това той е приет за дисидент сред лидерите в Социалистическия лагер.
Промените в курса на Чехословашката компартия се оценяват като „контрареволюция” от лидерите на останалите социалистически страни, а отговорът - въоръжено потушаване - е решен на разширено заседание на Политбюро на ЦК на КПСС на 16 август 1968 г. и на съвещание на ръководителите на страните от Варшавския договор в Москва на 18 август.
1971 г. с обединение на емирствата Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Куейн, Аджман и Фуджейра се създава държавата Обединени арабски емирства. Площта на емирствата е около 77 700 кв.км. Всъщност тази стойност е приблизителна, тъй като голяма част от границите на страната преминават през пустинни райони, не са строго определени и са предмет на спорове между отделните страни.
Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г. ОАЕ е група от силно изостанали и неразвити държавици под протекцията на Великобритания. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от британския контрол през първата половина на 70-те години. По-голямата част от петрола на страната е открит в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно измежду седемте емирства.
От самото начало пред ОАЕ стоят много предизвикателства, за които мнозина смятат, че ще доведат новата федерация до провал. Страната е имала спорове за границите със Саудитска Арабия и Оман, а наред с това и вътрешни конфликти за власт между емирствата. Освен това още през 1971 г. Иран завзема островите Абу Муса, Тунб ал Кубра и Тунб ас Сухра в Персийския залив, за които ОАЕ са предявявали претенции преди това.
Със стабилна икономика, поддържана от нефтената индустрия, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света. Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия. В страната няма политически партии и избори.
1976 г. на Летните олимпийски игри в Монреал Надя Команечи става първият атлет, който постига пълни 10 точки по гимнастика. Надя Елена Команечи е родена на 12 ноември 1961 г. Тя е носителка на пет златни олимпийски медала. Започва да тренира спортна гимнастика на 6-годишна възраст при Бела Кароли. През 1975 г. едва 13-годишна, тя шокира света, като печели титлите в многобоя и на прескок, греда и успоредка от Европейското първенство.
На олимпийските игри в Монреал е само на 14 години, но това не пречи да стане една от звездите на първенството. По време на отборното състезание нейното изпълнение на смесена успоредка е оценено с най-високата оценка 10.0. По това време електронните табла не са предвидени за такава оценка и сочат 1.00 вместо 10.0.
На игрите в Монреал Команечи поставя и няколко други рекорда - тя е първата румънска гимнастичка, която печели индивидуално олимпийско първенство по гимнастика. Освен това е и най-младата гимнастичка, която печели индивидуално олимпийско първенство по гимнастика.
1981 г. съветски изтребител Су-15 таранира аржентински четиримоторен транспортен самолет, пренасящ тайно оръжие от Израел за Техеран. Екипажът от четирима души загива, а съветският пилот се катапултира.
В края на юни 1981 г. шотландският предприемач Стюарт Маккаферти наема за превоз на иранско оръжие самолет Canadair CL-44 на аржентинската авиокомпания Transporte Aéreo Rioplatense. Командирът на самолета Ектор Кордеро се съгласява да превози иранското оръжие.
На 17 юли, заобикаляйки фланга на иракско-иранския фронт, екипажът на самолета решава да скъси маршрута с нарушаване на границата на Армения. Летейки известно време във въздушното пространство на СССР, той навлиза над иранска територия. Съветските изтребители от ПВО изобщо не са задействани, макар РЛС са засекли навреме нарушителя. Дежурният офицер в командния пункт на окръга просто игнорира станалото. Това води на следващия ден екипажът на самолета отново да се изкуши да ползва „краткия път”.
Този път от грузинския аеродрум Вазиани излитат две двойки Су-15ТМ. Дежурните офицери в командния пункт на 34-а въздушна армия поради нерешителност и неясни инструкции, довеждат до изразходване на горивото на вдигнатите прехващачи и те са принудени да се върнат на летището. Тогава към въздушния нарушител е насочен капитан Валентин Куляпин, който получава команда да застави нарушителя да кацне.
Су-15 обаче носи ракети „въздух-въздух” само за далечен бой Р-98М, а нарушителят вече приближава границата и прехващачът няма време да се изтегли назад и да атакува. Първият опит за таран е неуспешен. Втория път обаче капитанът успява с опашката и тялото да удари отдолу по стабилизатора на CL-44.
Куляпин успява да катапултира, а аржентинският самолет пада на няколко километра от границата, погребвайки тричленния екипаж и британеца, уреждащ превоза и предаване на оръжието.
2012 г. на летище Бургас е извършен бомбен атентат срещу автобус с израелски туристи. Загиват седем души, включително един български гражданин. Тежко са ранени 32-ма.
В продължение на дни никоя организация не поема отговорност за атентата. По-малко от два часа след взрива Израел с комюнике на своя премиер Бенямин Нетаняху обвинява Иран за него и заплашва с военен отговор като не изключва и удар по иранските ядрени обекти. Иран напълно обаче отхвърля обвиненията като „смехотворни”.
