В съвременния свят има около 20 суверенни държави, които могат самостоятелно да вземат външнополитически решения. Тези страни са сред 40-те най-развити икономически и в се водят от своите интереси, а вкупом налагат универсални ценности на всички останали държави, сред които и България. Това заяви в интервю за Дарик деканът на Юридическия факултет на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ проф. Петър Христов.
„Тези суверенни демокрации са в много сложни взаимовръзки – по някои проблеми са съюзници, а по други са непримирими врагове. Една от силните суверенни демокрации е Турция – виждате колко са сложни нейните отношения със САЩ и с Русия. Но това, което обединява суверенните демокрации, е че в своите решения се ръководят от своите интереси, а вкупом налагат на останалите държави да се ръководят от универсални ценности. На нас е отредена ролята да се ръководим от универсални ценности и да се съобразяваме със суверенните демокрации, които разполагат с напълно легални средства да отпускат финансови средства, да оказват информационно, дипломатическо, икономическо и военно влияние“, коментира проф. Христов. Според него преди 30 години България е можела самостоятелно да вземе решение за провеждане на Възродителния процес, въпреки че Съветският съюз е бил против, тъй като тогава страната ни е била сред първите 30 държави в света по своето икономическо развитие.
„При всички положения Възродителният процес е неадекватен и в някои отношения – престъпен акт. Не можеш да влизаш в най-интимното на един човек. В крайна сметка всеки е такъв, какъвто се чувства, ако приемем модерните разбирания за националното“, добави проф. Христов.
Най-големите вътрешни заплахи за страната са демографската криза, корупцията и стотиците жертви в катастрофи всяка година, смята деканът на Юридическия факултет.
„В обществото правилно битува мнението, че най-голямата вътрешна опасност е корупцията, защото тя директно въздейства върху икономическите основи на обществото. Когато има корупция трудно може да се говори, че пазарните принципи и свободната конкуренция са тези, които доминират. Корупцията води до силна деформация на икономическото пространство, оттам са и икономическите неблагополучия. Много сериозна опасност са и нарушенията на Закона за движение по пътищата – между 700 и 800 жертви на година е твърде много. Демографската криза също е тежък проблем. За 25 години населението намаля с около 30 %. В историята на България такава демографска криза за толкова кратко време не сме преживявали. По различни данни в България постоянно живеят около 5,8 млн. души и ако паднем под границата от 5 млн., трудно ще свързваме процесите в държавата“, смята проф Христов.
Деканът е горд със своите студенти, които през изминалата учебна година са спечелили националното състезание по решаване на казуси по гражданско право, детронирайки възпитаниците на Софийския университет. Голямата заслуга за успеха им имали варненските магистрати от Окръжния съд, които активно участвали в учебния процес.
В Юридическия факултет има студенти от цяла България, като голям процент от тях са от София и Пловдив. Всичките се реализират след дипломирането си, като много от тях учат специалност право като второ висше образование“. Сред тях има лекари, възпитаници на Морското училище.
„Усилията ни са насочени към радикална промяна в съдържанието на учебните програми и във формата на преподаване. Все пак живеем в технологично време и не можем да продължим да работим по старому, след като има смарт технологии. Мисля, че сме водещи в страната, защото повече от две години работим по проект за дигитална криминалистика. Когато стане престъпление, криминалистите пристигат със специална техника, позволяваща да се направи 3D сканиране на помещението“, завърши проф. Петър Христов.
