Въвеждат нови правила за подбор на кадри в държавната администрация
Въвеждат нови правила за подбор на кадри в държавната администрация / снимка: БГНЕС, архив

Съветът за административната реформа, председателстван от заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова, прие с единодушие въвеждането на задължителния централизиран подбор за кандидат-служители в държавната администрация. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

Вицепремиерите Румяна Бъчварова и Томислав Дончев, заедно с министрите, заместник-министрите и експерти от екипите на всички министерства, са дали подкрепа за въвеждането на задължителен централизиран подбор като първа фаза за набиране на държавните кадри.

Според официални данни, представени от екипа на вицепремиера Бъчварова, 81% от назначенията и преназначенията на служители в администрацията през 2014 г. са станали без конкурс, чрез различните съществуващи „вратички” в Закона за държавния служител.

Новият модел за подбор на кадри в държавната администрация предвижда два етапа на конкурс. По време на първия етап - т.нар. централизиран подбор, ще се отсяват кандидати за държавната администрация, които притежават необходимите задължителни общи компетенции. Отсетите кандидати ще бъдат включени в банка от кадри с валидност три години. В рамките на тригодишния период на валидност на резултатите от конкурса всяка администрация ще ползва този пул, за да подбере най-подходящите кандидати за последващи специализирани тестове и интервюта, са посочили от екипа, който го е разработил.

На заседанието на Съвета по административната реформа е било обсъдено и практическото въвеждане на задължителната оценка на въздействието на законодателството. Представени са били данни от други европейски държави, според които въвеждането на задължителна оценка на въздействието може да доведе до 40% по-малко промени в законодателството.

По думите на вицепремиера Томислав Дончев оценката на въздействието и нейното подлагане на обществено обсъждане ще позволи и конкурентост, тъй като дава възможност по време на периода на обществена консултация представители на организации, като тези от НПО-сектора, да предложат алтернативна оценка на въздействието и свой анализ.

България