От много ниско ниво на донорство през последните две години, сега се наблюдава увеличение - в страната се повишава броят на българите, които даряват, отбелязва изпълнителният директор на Агенцията по трансплантации д-р Марияна Симеонова. Тя разказа за дарителите и труда на лекарите, за донорството и трансплантациите у нас.
По данни на Изпълнителната агенция по трансплантации през миналата година в страната са извършени общо 79 трансплантации. Най-многобройни са бъбречните трансплантации /общо 56 от трупен и жив донор/, следвани от чернодробните, които са 18, и сърдечните, които са 4. От началото на тази година до момента в страната са извършени нови 36 трансплантации, като отново най-многобройни са бъбречните, следвани от чернодробните и сърдечни трансплантации. За сравнение през 2012 година общият брой на извършените трансплантации в страната е бил 19.
Над 1000 души в страната чакат за трансплантация
Над 1000 човека в страната чакат за трансплантация. Това е нормално, когато е имало много ниска честота на донорство и трансплантации. Системата за трансплантации беше застрашена, както знаете преди две години тя беше почти на нула, коментира още Симеонова. И отново двете причини, които бяха изтъквани са, че хората в България не даряват и лекарите не работят, но мисля че и двете са опровергани, смята тя.
Моят извод е, че институциите не работят, защото много е лесно да кажете лекарите не работят, но трябва да се знае какво правят те, с какво се ангажират, че на болнично ниво трябва да бъдат подкрепяни, защото една организация около донорска ситуация е изключително сложна, посочи изпълнителният директор. Освен че трябва да се поддържа донорът, което е изключително трудно, организационно е много сложно - изникват нужди от допълнителни изследвани, които ги няма във всеки град и болница. Не може координаторът да се занимава с всичко това и тук е ролята на агенцията - ние поемаме и го правим. Това показа че координаторите са имали нужда от тази подкрепа, допълни Симеонова.
Важно е да се правят реални анализи, а не просто емпирично да решим, че хората не даряват и лекарите не работят. Хората даряват, искат информация, лекарите работят и искат подкрепа. Защото анестезиолозите-реаниматори останаха малко, заминават в чужбина, където трудът им е оценен. Това е най-тежкият труд и най-високо оцененият като заплата във всяка държава, в която съм била, подчерта Симеонова.
Най-често у нас се трансплантират бъбреци
Най-често в нашата страна се извършват трансплантации на бъбреци, каза още Марияна Симеонова. Следват чернодробните и сърдечни трансплантации. Д-р Симеонова каза още, че има шанс скоро в страната да се правят белодробни трансплантации. По думите й в България има специалисти за това. В една донорска ситуация от началото до края участват над 100 човека, от тях 50 са пряко ангажирани с нея, обясни Симеонова. По тази причина хората могат да бъдат спокойни, че злоупотреба няма как се случи, че донорство е възможно само след мозъчна смърт, разказа Симеонова. Тя поясни, че има случаи дори при съгласие за донорство да не се стигне до трансплантация, защото може да има противопоказание за донорство.
Симеонова обясни, че процентът на пациенти с мозъчна смърт е много малък - от 2 до 7 на сто от починалите в реанимация. Това не е състояние, което може да се предизвика изкуствено. Много е важно да се знае, че е мит, че ако не се лекува болният - той ще се доведе до мозъчна смърт и по този начин ще стане донор, обясни Симеонова. Донор може да бъде само човек, на когото са приложени всички известни на медицината реанимационни мерки да бъде спасен живота му, уточни специалистът.
Наши донори са помогнали на пациенти в чужбина
Имаме случаи български донори да са помогнали на пациенти в Европа и обратно, разказа още специалистът. По думите на Симеонова случаите са няколко и са спасени няколко души в Европа. Ние пък имаме първи трансплантиран бял дроб на българин в Австрия с бял дроб от починал австрийски гражданин с мозъчна смърт. Имаме още две момичета, които чакат в тяхната листа, и още трима, които чакат в листата за трансплантация на бял дроб и сърце. Тези хора са млади и имат право на трансплантация, но такава в България не се извършва. Хората, които дариха органите на починалите си близки, спасиха тези наши сънародници.
Ситуацията допреди две години беше такава - отвсякъде откази да се приемат български граждани, защото не е морално наистина ние да не правим нищо за трансплантациите тук, да не спасяваме сами себе си, а да искаме другите страни да спасяват нашите пациенти с органите на техни граждани, обясни специалистът. Вече се видя, че българите не са по-различни, те са жители на света, и са добри и благородни хора, смята директорът на агенцията по трансплантации.
При тъканните трансплантации провеждаме само контрол и отчетност, коментира Симеонова.
Даряването на стволови клетки е изключително важно, защото с тях се лекуват онкохематологични заболявания, много често на млади хора се установява диагнозата, която обръща живота на всеки. С едно просто даряване на кръв, даже не трепанация или вземане от костния мозък, в много редки случаи се налагат с пункция на костен мозък, може да се помогне, поясни лекарят. В много от случаите нашите пациенти се спасяват с кръв, която е благотворително дарена примерно от Германия, Испания и други страни, обясни Симеонова.
Откриват паметник на донора през октомври в столицата
Желанието ни е за европейския ден на донорството през октомври да бъде открит паметник на донора, който е проект на пациентска организация. Подкрепен е от всички пациентски организации, с които работим, както и от агенцията по трансплантации, разказа Симеонова. Всички административни стъпки за проекта са преминати, има определено място за разполагането на паметника в Южния парк в София. Този почин след това ни се иска да го предадем и в другите градове, има вече желание, посочи тя. Искаме да изразим почитта си и към тези, които са спасили след смъртта си хора, каза Симеонова и уточни, че през миналата година хора в мозъчна смърт са спасили 80 човека.
Определено е как ще изглежда паметникът, сега ще се мисли за възможност за набиране на средствата, коментира тя и допълни, че необходимите средства са около 60 000 лева. Не трябва да забравяме хората, спасили човешки живот и техните семейства, каза Симеонова. Това са част от добрите хора на България - те правят и даряват нещо, което с пари не може да се купи, посочи Симеонова.
Източник: БТА
