1534 г. французинът Жак Картие открива остров Принц Едуард. Опитвайки се да открие Северозападен морски път към Далечния Изток, той става първият европеец, описал и картографирал залива Сейнт Лорънс и бреговете на река Сейнт Лорънс, на която дава името Канада по наименованието на две големи селища на ирокезите.
Жак Картие е роден между 7 юни и 23 декември 1491 г. в Сен Мало. Едно от важните пристанища на херцогството Бретан, през 1490 г. Сен Мало се обявява за независим град-държава, но през 1493 г. е присъединен към Франция.
На 20 април 1534 г. Картие с два кораба отплава от Сен Мало, пресича Атлантическия океан и на 10 май достига залива Бонависта на източното крайбрежие на остров Нюфаундленд. На 9 юни открива протока Бел Айл, отделящ Нюфаундленд на югоизток от полуостров Лабрадор на северозапад и остров Бел Айл и подробно изследва северните и южни брегове на протока. Пресича залива Сейнт Лорънс в югозападно направление и открива островите Магдалена.
На 1 юли открива северния бряг на остров Принц Едуард, на 3 юли - залива Шальор, южния и източен бряг на полуостров Гаспе със залива Гаспе, протока Гаспе и южния, източния и северния бряг на остров Антикости.
По този начин открива почти цялото южно и западно крайбрежие на залива Сейнт Лорънс и част от северния му бряг. Той присъединява към френската корона тази част на днешна Канада и на връщане взема със себе си двама индианци от племето на ирокезите, за да ги обучи като преводачи. В началото на септември 1534 г. експедицията се завръща във Франция.
1905 г. Алберт Айнщайн прави публично достояние създадената от него Теория на относителността. Любопитен факт е, че през 1999 г. американското списание „Тайм” го провъзгласява за „Личност на столетието”, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена.
През 1905 г., едва на 26 години, Айнщайн пише пет статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението E = m c^2 за еквивалентност на маса и енергия.
Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата. Същата година Айнщайн защитава докторат.
В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 г. формулира и общата теория на относителността.
Продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 г. използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.
През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.
Немският физик-теоретик, философ и писател от еврейски произход, работи през голяма част от живота си в Швейцария и САЩ. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена. Публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети.
1907 г. в САЩ са създадени първите Военновъздушни сили. ВВС са една от общо седемте служби на САЩ, които са униформени.
Зародили се като част от Армията на САЩ, ВВС на САЩ се отделят като самостоятелен клон на Въоръжените сили на 18 септември 1947 г. - много по-късно от аналогичните видове въоръжени сили в други страни.
Днес Военновъздушни сили на САЩ са най-голямата и модерно въоръжена военновъздушна сила в света, разполагаща на въоръжение с 6057 пилотирани самолета, приблизително 400 безпилотни военни машини, 2161 крилати ракети въздух-земя, 1900 междуконтинентални балистични ракети, 351 800 активно служещи военни, 122 750 запасняци и 106 800 в Националната гвардия.
1911 г. полският биохимик Казимир Функ открива витамините. Той изолира вещество от оризовите люспи, съдържащо амина група (витамин В1). Това е вещество, което лекува болестта бери-бери и Функ нарича „витамин”. Въвежда понятието в употреба през 1912 г.
Функ следва в Берлин и в Швейцария. През 1904 г. получава титла доктор в университета в Берн и започва да работи първо в Институт „Пастьор” в Париж, по-късно работи в Берлин и Лондон.
До началото на 20 в. английският биохимик Фредерик Гауланд Хопкинс е открил, че хората трябва да поглъщат определени аминокиселини с храната си, за да могат да живеят. Още повече че някои болести, като скорбута и рахита, изглежда са свързани с храната, а не с аминокиселините.
Самият Функ изследва тайните на храненето. Той открива, че гълъби с нервното разстройство полиневрит могат да бъдат излекувани с диета, включваща оризови трици, за които е известно, че съдържат тиамин. През 1911 г. Функ предлага теорията, че някои болести се причиняват от липсата на една съществена съставка в диетата - съставка, която той нарича „витамини” (от жизнени амини).
Днес са известни около 30 витамина. Витамините влияят на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др. Те се съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии.
1916 г. започва битката при река Сома в Северна Франция. Сражението е определяно за една от най-мащабните и скъпоструващи битки по време на Първата световна война. В същото време тя е сочена и за символ на безсмислеността на окопната война. Сраженията продължават до 18 ноември с.г.
Целта на тази битка била да отдалечи немските сили от битката при Вердюн (Франция). Затова силите на Съюзниците (Англия и Франция), направили опит да си пробият път през германската гранична линия при р.Сома.
Плановете за офанзивата започнали да се оформят идейно, когато немските войски започнали битката при Вердюн. Френските войски се били посветили на защитата при Вердюн, така че бремето се пренася върху английските войски. Битката е предшествана от 7-дневни артилерийски бомбардировки, в които англичаните взривили 1,5 милиона снаряда, а 10 мини били закопани, от които три съдържали около 20 тона експлозив.
На север офанзивата била неуспешна за Съюзниците, защото комуникациите били неадекватни и немците се били укрепили добре, на юг била успешна -главно в областта на Мамец и Монтабан.
На 15 септември започнала последната битка при Флерс-Корселе. Тогава бил дебютът на танка. Първите танкове били много бавни и били уязвими на артилерията. От 49 английски танка, 32 достигнали до мястото на сражението, а от тях само 21 успели да влязат в битката, поради технически проблеми или защото заседнали в окопите.
По-късно се присъединили и танкове D-17, което вдъхнало кураж на Съюзниците и те победили немските войски, но не може да се каже, че има победители. Съюзниците завладяват едва 8-километрова ивица, а това е по-малко отколкото очаквали, Германия губи много високо квалифицирани военни кадри.
1975 г. Людмила Живкова оглавява културното ведомство на Народна република България. Тя е дъщеря на тогавашния ръководител на БКП Тодор Живков. Тя е завършила История в Софийския университет и История на изкуството в Москва.
Издига се в комунистическата йерархия до член на Политбюро. Член е на ЦК от 1976 г., член на Политбюро от 1979 г. Била е зам.-председател, първи зам.-председател и председател на Комитета за изкуство и култура с ранг на министър (1975-1981).
В качеството си на министър на културата, тя прави успешен за социалистическа България опит за реформа. Има безспорна роля за отварянето на България в културно отношение към не-социалистическия свят - реализира идеята за създаване на Галерията за чуждестранно изкуство в София, международни изложби и мероприятия. По нейна покана в България идват редица изтъкнати писатели, композитори, художници от цял свят.
Още по-забележителен е приносът й в популяризирането на българската култура и историческо наследство зад граница. Един от многото примери за това е изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи”, обиколила повече от 25 столици по света и станала причина за световен интерес в областта на тракологията.
По нейна инициатива са организирани: честването на „1300 години България”, домакинството на България на Международната детска асамблея „Знаме на мира” под егидата на ЮНЕСКО, построяването на Национален дворец на културата в София, откриването на десетки хиляди културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна.
1980 г. в Полша избухва стачка, ръководена от профсъюза „Солидарност”. Всъщност официално профсъюзът „Солидарност”, воден от Лех Валенса, е създаден на 31 август с.г. в Гданск.
Основаването му става възможно като следствие от Гданското споразумение, подписано на този ден и узаконило победата на 17-дневната стачка на работниците от корабостроителниците в града. Това пък дава правото на поляците да стачкуват законно.
След създаването си „Солидарност” се превръща в център на антикомунистическото движение в Полша - от членове на консервативната местна католическа църква до левичари антикомунисти. Съюзът е подкрепян от група интелектуалци дисиденти, т.нар. Комитет за защита на работниците, създаден още през 1976 г.
Идеите на профсъюза се разпространяват бързо из Полша и в края на 1981 г. „Солидарност” има 9 милиона членове. През декември 1981 г. обаче министър-председателят Войчех Ярузелски въвежда военно положение, разпуска профсъюза и изпраща в затвора много от лидерите му. Официално „Солидарност” е забранен през октомври 1982 г. До края на 80-те години „Солидарност” съществува като нелегална организация.
Съюзът се активизира през 1988 г. и с национална стачка притиска правителството. През април 1989 г. за диалог организацията е легализирана, за да участва в предстоящите избори, на които печели бляскава победа и в края на август става водеща сила в създадената правителствена коалиция. През декември пък Лех Валенса е избран за президент на страната.
1997 г. в България е въведен валутен борд и българския лев е приравнен към германската марка (1 DEM = 1000 BGN). Още през първата половина на 1996 г. започват да се усещат симптоми на сериозна икономическа криза. Фалират 14 банки с активи, които са около една четвърт от активите на банковата система.
Резервите на БНБ продължават да намаляват заради опитите на БНБ да поддържа курса на лева спрямо долара чрез покупка на левове и продажба на долари на валутния пазар, като в същото време печата левове за рефинансиране на банки и финансиране на високия бюджетен дефицит.
Правителството е принудено да се обърне към Международния валутен фонд за подкрепа заради невъзможността да се справи с икономическите проблеми без външна помощ и заради реалната заплаха от стопяване на валутните резерви на БНБ и нов мораториум върху външния дълг. МВФ изисква въвеждане на валутен борд и правителството се съгласява, че това е единственият изход от кризата.
Валутният борд се въвежда с приемането от 38-то Народно събрание на Закона за Българската народна банка на 10 юни 1997 г. В закона е определен курс от 1000 лева (един лев след деноминацията) за една немска марка, по който Българската народна банка трябва да купува и продава марки за левове при поискване (този курс е предвидено да се преизчисли към еврото, когато то влезе в действие - това беше направено през 1999 г. и оттогава курсът е 1,95583 лева за евро).
Любопитен факт е, че идеята за въвеждане на валутен борд в България се лансира още в началото на прехода - първо от ръководената от Ричард Ран група експерти, подготвила т.нар. програма „Ран-Ът” през 1990 г., а след това от професор Стив Ханке и Курт Шулер в тяхната книга „Твърдост за българския лев: решението валутен борд” от 1991 г. По това време обаче българските политици и Международният валутен фонд не подкрепят въвеждането на валутен борд.
2004 г. космическият апарат „Касини Хюйгенс”, по съвместна програма на НАСА и ЕКА, влиза в орбита около Сатурн. „Касини-Хюйгенс” е първият апарат на орбита около Сатурн и четвъртият, посетил планетата.
Космическият апарат „Касини-Хюйгенс” е съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция. Основна цел на мисията е изследване на Сатурн и неговите спътници. Апаратът се състои от две основни части: орбиталния модул Касини, носещ името на астронома Джовани Касини, и спускаемия модул Хюйгенс, носещ името на астронома Кристиян Хюйгенс.
Апаратът е изстрелян на 15 октомври 1997 г. и влиза в орбита около Сатурн на 1 юли 2004 г. На 25 декември 2004 г. спускаемият модул се отделя от орбиталния модул и навлиза в атмосферата на Титан на 14 януари 2005 г. Спускаемият модул предава данни за атмосферата и повърхността на спътника и прави множество снимки.
На борда на Касини по време на запуск се намират 32,8 кг плутоний - най-голямото количество дотогава изстрелвано в Космоса. Този факт привлича вниманието на значителен брой природозащитни групи, които протестират срещу изстрелването на толкова голямо количество радиоактивен материал поради опасения, че в случай на стартова авария той може да се разпръсне по земната повърхност и да замърси значителни площи и изложи на риск живота на много хора. НАСА от своя страна уверява обществеността, че шансовете за авария са минимални.
На 1 юли 2004 г. апаратът премина през делението Енке на пръстените на Сатурн и влезе в орбита около планетата след седемгодишно пътешествие през Слънчевата система. При осъществената маневра апаратът първо беше ориентиран така, че антена му да предпази останалата част от апаратурата от частиците в равнината на пръстените. След преминаване през равнината беше осъществено завъртане на 180 градуса, позволяващо на главния двигател да се задейства и забави движението на апарата достатъчно, за да позволи на гравитацията на Сатурн да го прихване в силно елиптична орбита към 5.54 ч. на 1 юли.
На 2 юли с.г., само ден след влизане на орбита около Сатурн, беше осъществено първото планирано наблюдение на Титан от разстояние 339 000 км. На снимките бяха наблюдавани облаци в областта на южния полюс, за които се смята, че съдържат метан, както и райони от повърхността със значително варираща яркост. На 27 октомври 2004 г. беше осъществено сближаване само на 1200 км от повърхността на спътника, първото от общо 45 планирани за цялата мисия.
Апаратът изпрати към Земята почти 4 гигабита данни за повърхността и атмосферата на спътника. Беше установен сравнително гладък терен, с вертикални отклонения, които не превишават 50 м. Не бяха намерени доказателства за или против наличието на морета от въглеводороди на повърхността.
Сондата Хюйгенс се отдели от основния апарат на 25 декември 2004 г. и навлезе в атмосферата на Титан на 14 януари 2005 г. По време едно от сближаванията си с Енцелад през 2005 г., Касини откри отклонение в магнитното поле на Сатурн в близост до спътника, издаващо наличието на тънка атмосфера. Установено беше наличието на йонизирана водна пара. На 3 май 2005 г. Касини започна да предава радиосигнали към Земята, преминаващи през пръстените на Сатурн с цел установяване на размерите на изграждащите ги обекти.
