Проф. д-р Цветалина Танкова, дмн е ръководител на Клиниката по диабетология към Университетската болница по ендокринология, Медицински университет, София. Има специалности по вътрешни болести и ендокринология и болести на обмяната. Специализирала е във водещи европейски клиники в Швейцария, Великобритания, Дания. Има 170 публикации в научни списания и над 310 участия в научни форуми. Научните й трудове са цитирани над 2750 пъти в чуждестранни издания. През 2013 г. издава учебник "Захарен диабет". Секретар е на Българско дружество по ендокринология.
Проф. д-р Цветалина Танкова гостува в студиото на Дарик радио, където разговаря с Ники Кънчев.
Проф. Танкова, на 5-9 юни в гр. Бостън, САЩ се проведе юбилеен 75-ти конгрес на Американската диабетна асоциация. Какъв беше акцентът и новостите в областта на захарния диабет, които бяха представени?
Основен акцент в програмата на годишната среща на Американската диабетна асоциация бяха резултатите от две големи клинични проучвания при захарен диабет тип 2, които бяха съобщени пред аудитория от над 6000 участници. Проучването TECOS, в което и България има принос, демонстрира сърдечно-съдовата безопасност на един от DPP-4 инхибиторите (ситаглиптин) при 14 671 пациенти с предшестващо сърдечно-съдово заболяване, наблюдавани средно 3 години, при липса на риск от развитие на сърдечна-недостатъчност и панкреатит. Проучването ELIXA показа сърдечно-съдовата безопасност на един от GLP-1 рецепторните агонисти (ликсизенатид) при 6 068 пациенти с остър коронарен синдром, проследени за период от 2.1 години. Представени бяха също данни за ефективност и безопасност на редица нови антидиабетни медикаменти - GLP-1 рецепторни агонисти със седмично приложение (дулаглутид, семаглутид, албиглутид), като във фаза на клинично проучване е и орална форма на семаглутид; DPP-4 инхибитор със седмично приложение (омариглиптин); комбинирани SGLT1 и SGLT2 инхибитори; комбинирани препарати на SGLT2 инхибитор и DPP-4 инхибитор; комбинирани препарати на GLP-1 рецепторен агонист и дългодействащ инсулинов аналог. Съобщени бяха резултати от приложение на SGLT2 инхибитори и GLP-1 рецепторни агонисти при захарен диабет тип 1. Представени бяха нови инсулинови препарати - концентрирани бързодействащ и дългодействащ инсулинов аналог, ултрабързодействащ и ултрадългодействащ аналог, инсулин с хепатопреференциален механизъм на действие, инхалаторен инсулин, орален инсулин. В начална фаза на развитие са и други медикаменти - селективен глюкагон-рецепторен антагонист, чернодробно селективен глюкокиназен активатор, двоен GLP-1/глюкагонов агонист. Голямо внимание се обърна на изкуствения панкреас, на т.нар. затворени системи, които позволяват мониториране на нивото на глюкозата и съответно автоматично доставяне на инсулин, с което се имитира максимално физиологията на панкреаса; те се разработват от няколко колектива в света и са вече доста близо до клиничната практика.
Какво от представеното на конгреса е от значение за лечението на захарния диабет в България?
Установената сърдечно-съдова безопасност на медикаменти от групата на инкретин-базираната терапия, при липса на риск от сърдечна недостатъчност и развитие на панкреатит, ни дава сигурност при назначаване на тези препарати на нашите пациенти, тъй като те са достъпни в клиничната практика у нас. Очакваме през следващите месеци появата на българския пазар и на някои от новите медикаменти за лечение на захарен диабет - например концентриран бързодействащ и дългодействащ инсулинов аналог, нов SGLT2 инхибитор.
Много пациенти не знаят, че имат захарен диабет. Как би могла да се увеличи осведомеността за заболяването, за да могат хората да разпознават най-ранните симптоми?
За съжаление почти половината от хората, които са с диабет, не знаят за това. Захарният диабет е коварно заболяване, тъй като в болшинството от случаитe с нищо не подсказва за съществуването си. А хората обичайно търсят медицинска помощ по повод на някакво оплакване. И така, нищо неподозиращ, човек може да живее с това заболяване в продължение на години и захарният диабет да се установи за първи път по повод на някое вече развило се усложнение - проблеми със зрението, язва на стъпалото, инфаркт, инсулт. Изключително важно е захарният диабет да се открие навреме. Необходимо е хората да са информирани относно рисковите фактори за диабет, както и относно признаците на заболяването, за да могат своевременно да вземат мерки за откриването му.
Кои са рисковите групи, застрашени от развитие на захарен диабет?
С повишен риск от развитие на захарен диабет са хората с наднормено телесно тегло или затлъстяване; с първостепенен родственик/родственици, страдащи от диабет; с високо кръвно налягане; със сърдечно-съдово заболяване; с повишени нива на мазнините (холестерол и триглицериди) в кръвта; с установявана по-рано повишена кръвна захар или наличие на нарушена гликемия на гладно или нарушен глюкозен толеранс (които се означават като предиабетни състояния); със синдром на поликистозни яйчници; жени, които са родили дете с тегло над 4 кг. или са имали повишена кръвна захар по време на бременност. Тези хора трябва периодично да провеждат изследвания, въпреки че нямат никакви оплаквания. Наши изследвания в Клиниката по диабетология през последните 10 години при над 4 200 лица с наличие на поне един рисков фактор за диабет показаха, че над 45% от тях имат някакво отклонение в кръвната си захар - предиабет или диабет, а 19% - имат захарен диабет. Това е изключително висока честота и налага много сериозно отношение към проблема. Според проучване на Gallup, само половината от новодиагностицираните пациенти с диабет знаят, че преди това са били с повишен риск за диабет и че имат рискови фактори за заболяването. С въпросник FINDRISC, който е съставен от 8 въпроса и е валидиран за България, всеки би могъл да определи риска си от захарен диабет и при общ сбор над 12 да се обърне към специалист за провеждане на съответни изследвания.
Кои са критериите, по които се поставя диагнозата захарен диабет?
Диагноза захарeн диабет се поставя чрез провеждане на лабораторни изследвания по четири начина: плазмена глюкоза сутрин на гладно ≥ 7.0 mmol/l; плазмена глюкоза на 2-я час в хода на орален глюкозо-толерансен тест със 75 g глюкоза (известен като обременяване с глюкоза) ≥ 11.1 mmol/l; наличие на клинични признаци, характерни за диабет (жажда, често уриниране, необяснима загуба на тегло) и случайна (по всяко време на денонощието) плазмена глюкоза ≥ 11.1 mmol/l; гликиран хемоглобин HbA1c ≥ 6.5%. При поставяне на диагноза захарен диабет с един от посочените методи е необходимо резултатът от изследването да се повтори, освен в случаите, когато диагнозата е ясна на базата на наличие на класически признаци на повишена кръвна захар. Възможно е повторение на същото изследване за потвърждение, или провеждане на друго от посочените изследвания.
Кога казваме, че захарният диабет е наистина добре контролиран?
Изключително важно за захарния диабет е той да бъде добре контролиран - това означава да се постигнат индивидуалните цели на лечението при всеки пациент. По отношение на кръвната захар това означава поддържане на прицелно ниво на HbA1c (показател, който отразява средното ниво на кръвната захар през последните 3 месеца) - най-общо трябва да е < 7.0%, но в зависимост от възрастта, съпътстващите заболявания и усложнения, очакваната продължителност на живот, нивото може да бъде по-ниско или по-високо. Трябва, обаче, да се излезе от глюкоцентричния подход - с насочване на вниманието единствено върху стойностите на кръвната захар при лечението на диабета. Задължително е прилагане на комплексен подход, който трябва да включва и контрол на телесното тегло, на кръвното налягане, на отклоненията в нивата на холестерола и триглицеридите, на протромботичното състояние, характерно за диабета, както и да се преустанови тютюнопушенето. Има достатъчно доказателства, че само така може сериозно да се намали рискът от развитие на инвалидизиращите усложнения на захарния диабет.
Със съвременните терапевтични средства е възможно да се постигне контрол на захарния диабет, но в реалния живот това е факт при по-малко от половината от хората с това заболяване, въпреки провежданото лечение. Оказва се, че само с най-добрите медикаменти не може да се постигне добър контрол. Необходимо е пациентите да бъдат добре обучени за справяне със заболяването в ежедневието.
Кои са основните бариери, които пречат на хората да лекуват успешно заболяването?
Успешното лечение на захарния диабет зависи от много фактори, свързани както с пациента, така и със заболяването и прилаганите медикаменти. Изключително важно е придържането на пациента към назначената терапия. В редица случаи пациентите се страхуват и не са склонни да си инжектират инсулин или други медикаменти и с това ограничават терапевтичните възможности. А по отношение на рискове, свързани със самите медикаменти, това са най-вече рискът от спадане на кръвната захар (хипогликемия) или от увеличение на телесното тегло, особено когато пациентът е с наднормено тегло или затлъстяване.
Могат ли новите терапии да помогнат за преодоляването на тези бариери?
Новите терапевтични средства - инкретин-базирана терапия (GLP-1 рецепторни агонисти, DPP-4 инхибитори), инхибитори на натриево-глюкозния котранспортер 2 (SGLT2 инхибитори) позволяват постигане на добър контрол на захарния диабет при изключително нисък риск от хипогликемия, сравним с този на плацебо. GLP-1 рецепторните агонисти и SGLT2 инхибиторите позволяват също редуциране на телесното тегло, което е желан ефект при болшинството от пациентите със захарен диабет тип 2. Добрата новина е, че тези медикаменти са достъпни в България и, когато отговарят на съответни критерии, пациентите могат да ги получат безплатно.
Тази година в края на март България беше домакин на 3-ти следдипломен курс на Европейската асоциация за изучаване на диабета. Какви са впечатленията Ви от събитието и кога можем да очакваме провеждането на подобен форум отново в страната ни?
От 26 до 28 март 2015г. в София се проведе курс за следдипломно обучение на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD). Като Председател на Локалния организационен комитет бих искала да изразя удовлетворението си от успешно проведения курс, който беше оценен от ръководството на EASD като еталон, по който ще се провеждат бъдещи курсове на организацията. В курса участваха 215 колеги от 20 страни, като по време на лекциите и практическите занимания с пациенти се създаде истински интерактивна атмосфера, с интересни дискусии и конкретни послания за клиничната практика. Участниците имаха възможност да се запознаят с последните постижения на диабетологията от водещи международни експерти от 11 страни, сред които президентът на EASD - Проф. Болтън. Разбира се, имаше лектори и от България, които достойно представиха страната ни. Само преди няколко дни уточних с ръководството на EASD провеждане на следващ следдипломен курс през март 2017 година.
