25 юни: Рибарят Алфред Йенсен пръв прекосява сам с лодка Атлантика

1673 г. при обсадата на холандската крепост Маастрихт загива командирът на мускетарите Шарл Ожие дьо Бац дьо Кастелмор - граф д’Артанян. Той е историческият прототип на едноименния герой от романа „Тримата мускетари” и неговите продължения „Двадесет години по-късно” и „Виконт дьо Бражелон” на френския писател Александър Дюма.

През 1640 г. Шарл дьо Батц напуска семейния замък Кастелмор в град Лупияк, Гаскония, днес в департамента Жер. Пристигайки в Париж през 1640 г., той се представя с фамилията на майка си – Франсоаз дьо Монтескиу д’Артанян, тъй като нейното семейство има по-добри позиции в кралския двор.

С препоръката на г-н дьо Тревил, капитан на мускетарите, е зачислен в гвардейската рота на де-з-Есар във Фонтенбло. Става мускетар четири години по-късно (1644 г.), вече с протекциите на първия министър кардинал Мазарини.

Ротата на мускетарите е разпусната през 1646 г. от Мазарини, но това не възпира кариерата на д’Артанян. По време на Фрондата (въстанието на благородници против правителството - 1649-1653 г.) кардиналът натоварва д`Артанян с изпълнението на различни военни мисии.

Пълно доверие му гласува и Луи XIV, който го познава още от дете и му поверява задачи изискващи абсолютна дискретност. Така например д’Артанян е този, който придружава Мазарини по време на неговото временно заточение през 1651 г.

Десет години по-късно, през 1661 г., отново д’Артанян е натоварен с деликатната задача да арестува изпадналия в немилост финансов сюр-интендант на краля Никола Фуке и в продължение на дълги месеци лично го придружава при преместванията му от тъмница в тъмница, отсява посетителите при него и докладва на краля за развоя на събитията.

В замяна на своята преданост той е повишен в лейтенант и капитан - длъжност, която той купува, според порядките на епохата, за сумата от 80 000 ливри.

През 1657 г. начело на мускетарската рота застава племенникът на Мазарини, но фактически цялото командване е поето от д’Артанян. От 1667 г. той е вече капитан-лейтенант и същевременно гувернатор на Лил. Впрочем на гувернаторския пост той е доста непопулярен и побързва да се върне на бойното поле.

По време на френско-холандската война (1672-1678) край Маастрихт го настига вражески куршум. В началото на 2009 г. френският историк Одил Борда обяви, че е открила мястото, където е погребан мускетарят Шарл д’Артанян.

Въпреки разпространената теория, че тялото на д’Артанян след смъртта му е било върнато в родната Франция, Борда е уверена, че известният мускетар е погребан в малката църква „Св. Св. Петър и Павел” в тогавашните покрайнини на Маастрихт (дн. градския квартал Волдер).

Проучването й потвърждава, че историческият д’Артанян е убит на 25 юни 1673 г. Според Борда, в този период над региона тегнала голяма жега, съпроводена с висока влажност на въздуха, поради което връщането на тялото на героя във Франция ставало проблематично, а балсамирането му би се оказало твърде скъпо.

Откритите исторически документи свидетелстват, че по време на обсадата на Маастрихт френски офицери обикновено са погребвани в най-близката католическа църква, а лагерът на д’Артанян е разположен край Волдер. При това до този момент не са открити никакви следи от гроба на д’Артанян във Франция.

1876 г. американската 7-ма кавалерия, ръководена от полковник Джордж Армстронг Къстър, е разбита от обединените сили на индианските племена сиукси и шайени. Битката при Литъл Бигхорн е най-известното сражение от Индианските войни между САЩ и американските индианци.

Обединената сили на лакота (сиуксите) и северните шайени избиват всички членове на пет от ротите на Седма кавалерия на САЩ, включително подполковник Джордж Къстър, двама от братята му и съпругът на сестра му Джеймс Калхун. Пълната победа на индианците обаче само отлага неминуемото им поражение във войната срещу САЩ и окончателното им изпращане в резервати.

През пролетта на 1876 г. хиляди индианци се измъкват от резерватите, в които се пратени в началото на 1876 г., за да се присъединят към общините на вождовете Седящия Бик и Лудия Кон (лакота), Двете Луни (шайени) и др., които до този момент не са покорени от белите. Американските военни планират летни експедиции, които да принудят индианците да се върнат обратно в резерватите.

Седем пехотни роти и четири кавалерийски под командването на полковник Джон Гибън тръгват на изток от форт Елис, Западна Монтана, и започват да патрулират по течението на р.Йелоустоун. 15 кавалерийски и пет пехотни роти тръгват на север от форт Фетерман в Уайоминг, насочвайки се по посока на р.Паудър. Цялата Седма кавалерия на САЩ, две пехотни роти и един оръдеен отряд тръгват на запад от форт Ейбръхам Линкълн в Дакота.

Координацията на трите части се проваля след като в битката при Роузбъд на 17 юни Крук е изненадан и победен от голям индиански отряд воден от Лудия кон и отстъпва към форт Мийд. Отстъплението на Крук е значителен фактор, довел до последвалото унищожение на Къстър.

Незнаещи за битката на Крук Гибън и Тери се срещат през юни при устието на р.Роузбъд. Те формулират план основан на откриването на голяма индианска следа на 15 юни, който предвижда придвижването на полка на Къстър нагоре по р.Роузбъд докато обединените колони на Тери и Гибън се насочат към реките Бигхорн и Литъл Бигхорн.

Офицерите се надяват да хванат индианците между тези две сили. Седма кавалерия се отделя от остатъка на колоната на Тери на 22 юни и започва бързо преследване по следата. На Къстър са предложени оръдията, но той отказва с довода, че ще го забавят. Отхвърля и предложените две допълнителни кавалерийски роти, защото вярва, че неговият полк може да се справи с всичко, което му се изпречи.

Докато колоната на Тери и Гибън се движи по посока на устието на р.Литъл Бигхорн, привечер на 24 юни скаутите на Къстър пристигат на възвишение, използвано за наблюдение, известно като Враново гнездо. На сутринта на 25 юни те му докладват, че са забелязали признаци за разположението на индианското село на 24 км разстояние.

Първоначалният план на Къстър предвижда изненадващо нападение срещу селото на следващата сутрин, но пристига доклад, че следата, оставена от войниците му, е открита от вражески настроени индианци. Предполагайки, че присъствието им е разкрито Къстър решава да нападне селото без повече отлагане.

Индианското село на брега на Литъл Бигхорн е необикновено голямо и включва лакота, северни шейени и малък брой арапахо. Любопитен факт е, че индианците са вдъхновени за битката от видение на Седящия Бик по време на Танца на слънцето, проведен две седмици по-рано, в което той вижда избиване на американски войници при техен опит да нападнат индианското село.

1876 г. американски рибар пресича с лодката си Атлантика. 27-годишният Алфред Йенсен се отправя в самотното приключение от Америка за Европа с ветроходна рибарска лодка-дори. Плаването си със „Сентениел” („Столетие”) той посвещава на 100-годишнината от обявяване на независимостта на САЩ.

На 16 юни 1876 г. Йенсен напуска Глостер, щат Ню Джърси, и се отправя на североизток. В Саг Харбър на Нова Шотландия той натоварва запас от провизии и вода за три месеца. На 25 юни взема курс на изток. Предстоят му да измине 2500 мили (4600 км).

Йенсен разполага с компас, секстант, морски карти и даже лаг. Дълбоко в душата си обаче той разчита на опита си и на простите рибарски методи за навигация. На него му е все едно дали ще излезе на бреговете на Испания или на Англия.

Още първата седмица от плаването е невероятно тежка, пет денонощия лодката му е в плен на буря. През това време морякът почти не спи и удържа носа срещу вълните. Едва на шестия вижда слънце и успява да си приготви топла храна. След това вятърът благоприятно сменя направлението си и „Сентениел” плава с пет възела в час.

Скоро вятърът сменя посоката си и времето пак се влошава. Бурите следват една след друга. Лодката на Йенсен обаче се държи отлично, а влизайки в зоната на попътни западни ветрове, той отново издига на реята голямо платно. И отново прави 100 мили преходи за денонощие.

Към края на втората седмица от плаването среща турски тримачтов платноход, чийто капитан предлага на Йенсен да го прибере на борда си. Той обаче отказва. На 7 юли е забелязан от английски барк, плаващ от Мексико за Ливърпул. Англичаните също предлагат помощ, но той пак е отказва.

След няколко дни времето се оправя и мореплавателят се опитва да изсуши мокрите хранителни продукти, превърнали се на каша. Голяма част от тях политат зад борда. В един слънчев ден Йенсен среща голям немски параход. Капитанът и пътниците на палубата напразно уговарят моряка да се качи при тях. Той пожелава само да му дадат бутилка добро бренди.

На следващия ден се разразява най-силната буря. Клатенето е толкова силно, че Йенсен залита, пада и си удря главата в обкованата с обръчи бъчва за вода. Загубва съзнание, а когато идва на себе си, вижда, че „Сентениел” е пълна с вода. Отмалелият от загубата на кръв моряк едва смогва да изчерпи водата.

С приближаването към Европа корабите, които среща стават все повече. Сега Йенсен лесно сверява координатите си, но нощем почти не спи, за да избегне сблъскване с някой кораб без светлинна сигнализация.

На 2 август, по време на 39-ия ден от плаването, на 300 мили от ирландското островче Клир Айлънд го настига английският бриг „Меги Гандер”, като два часа плават заедно. Бурята ги настига внезапно. Тук Йенсен изпада в най-критичната ситуация. Порив на вятъра го изхвърля извън борда. Спасява го осигурителното въже, с което се е привързал към мачтата. Платноходката ляга на борд и загребва много вода.

Следобед отново го връхлита голяма вълна. Изтощеният Йенсен едва успява да изгребе водата. Когато океанът се успокоява, той отново поставя свалената мачта. Но по време на бурята се загубва основното платно, целият запас от вода и хранителни продукти.

На 7 август към „Сентениел” приближава американският двумачтов бриг „Алфредон”, пътуващ от Ливърпул за Балтимор. На 9 август „Сентениел” влиза в пролива „Свети Георги”. Срещнатите кораби са толкова много, че Йенсен не може да си позволи дори за минута да затвори очи.

След 46 дни борба в Атлантическия океан изтощеният мореплавател слиза на брега в района на нос Сент Дейвидс край селището Абъркасъл. След двудневна почивка продължава плаването си до Ливърпул и самостоятелно влиза в пристанището, отказвайки се от услугите на буксир и лоцман.

След няколко седмици Йенсен натоварва лодката си на параход за Глостер и отново се отправя през океана, вече като пътник. Алфред Йенсен е посрещнат тържествено в Глостер, тъй като не само е отбелязал столетието от американската независимост, но е и прославил моряците от Нюфаундленд и техните великолепни лодки-дори.

По-късно той си купува голяма рибарска шхуна и в продължение на години се занимава с риболов край бреговете на Нюфаундленд.

1950 г. започва Корейската война. Конфликтът между Северна Корея и Южна Корея продължава до 27 юли 1953 г. Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война.

Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, но и много други държави изпращат свои войски. Съюзниците на Северна Корея са Китай, с военни подкрепления, и Съветският съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.

По данни на наблюдатели от САЩ и ООН, пехота и танкове на Севера преминават 38-мия паралел в 4.00 ч. сутринта на 25 юни 1950 г., с основно направление коридора Почхон - Ийджонбу - Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район.

На 25 юни на събрание на Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на кризата е приета резолюция за незабавно прекратяване на военните действия и оттегляне на севернокорейската войска на север от 38-ия паралел. Представителите на СССР не участват в заседанието и обявяват резолюцията за незаконна; освен това заявяват, че нахлуването на Северна Корея е било провокирано.

На 27 юни Съветът за сигурност приема втора резолюция, протестирана този път от Югославия; СССР отсъства от заседанието, а Индия и Египет се въздържат при гласуването. Взето е решение ООН да предостави помощ на Южна Корея за възстановяване от нападението, а президентът на САЩ Хари Труман да изпрати военновъздушни и военноморски сили в помощ на южнокорейските сили.

Войната започва с нападение над Юга от страна на Ким Ир Сен, който се надява по военен път да обедини Корея в една държава, управлявана в духа на комунистическата диктатура. В отговор Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне южнокорейците. В обстановката на политика на бойкот, предприета от СССР, ООН с решаващото участие на САЩ, контраатакува и отблъсква войските на Северна Корея до границите на Китай.

Впоследствие нито една от страните няма сигурно надмощие и войната се води с променлив успех за всяка от тях до формирането на две корейски държави с ясни граници, разделени от 5-километрова демилитаризирана зона. Мирен договор между САЩ и Северна Корея все още не е сключен, въпреки желанията на последната. Примирието, с което е сложен край на военните действия, става възможно след като през 1952 г. става ясно, че САЩ няма да могат да използват ядрено оръжие за да съкрушат силите на СССР.

На 26 април 1953 г. ООН и КНДР възобновили мирните преговори в Пханмунджон. Накрая комунистите отстъпили на ООН заради това че нито един пленник не е върнат в родината си против волята му. Подписването на мирния договор се състояло на 27 юли 1953 г. Била създадена и 4 км буферна зона между двете страни. Тази линия увеличавала територията на Южна Корея с 3900 кв. км. Създадена е международна комисия за наблюдение на примирието с представители на Швеция, Швейцария, Чехословакия и Полша.

Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ. Войната в Корея коствала на САЩ 18 млн. долара. В Южна Корея без дом останали близо 2,5 млн. души. Около 1 млн. цивилни лица загинали.

1975 г. министър-председателят на Индия Индира Ганди предлага на президента да обяви извънредно положение за спасяване на страната от хаос. Извънредното положение е въведено на 26 юни и продължава до 23 март 1977 г.

Индира Ганди управлява три последователни мандата между 1966 и 1977 г. и още един, последен, четвърти мандат, започнал през 1980 г. През януари 1966 г. Индира Ганди е избрана за лидер на Индийския национален конгрес, а това автоматично я прави и министър-председател (тъй като партията е спечелила мандата на изборите по-рано).

През 1972 г. партията на Индира Ганди печели националните парламентарни избори, като основните тези в кампанията й са поражението на Пакистан и „зелената революция”. Нейният опонент от социалистическата партия я обвинява в корупция и манипулация на изборните резултати. През юни 1975 г. Върховният съд в Алхабад решава спора в полза на социалистите; Индира трябва да освободи мястото си в Парламента и няма право да заема изборна длъжност в продължение на шест години. Тя отказва да се подчини на решението на съда, въпреки масовото недоволство. И вместо това иска от президента да обяви извънредно положение.

По време на извънредното положение, Индира инициира серия от авторитарни промени, сред които прочистване и арести на политическите си опоненти, насилствена стерилизация с цел контролиране на прираста на населението. Малкият й син - Санджай предприема разрушаване на гетата около Делхи; стотици хора са убити, а хиляди остават без дом. Подведена от собствената си пропаганда, тя мисли, че народът на Индия я обича и одобрява мерките й по време на извънредното положение.

Ганди обаче губи следващите избори през 1977 г. и след това е за кратко излежава присъда в затвора. През 1978 г. отново влиза в затвора по същите обвинения. Коалицията от опозиционни партии обаче не успява да постигне единомислие относно курса на развитие на страната и на следващите избори губи властта. Така през 1980 г. Индира Ганди печели отново мнозинството от гласовете.

1978 г. Аржентина печели Световното първенство по футбол. Първенството през 1978 г. е 11-тото издание на Световните първенства и домакин е именно… Аржентина.

На финала домакините побеждават Холандия със 3:1 след продължения. По този начин „гаучосите” стават петия отбор в историята, успявал да спечели турнира при домакинството му. Преди това подобно постижение се бе отдавало единствено на Уругвай, Италия, Англия и Западна Германия. За втора поредна година Холандия достига до финала, но и този път „лалетата” остават със сребърни медали. Бронзовите отличия остават за Бразилия.

За първи път в историята на световните първенства над сто държави заявяват участие в квалификациите за форума, който отново е проведен в същия формат от 1974 г. - две групови фази една след друга и излъчване на финалистите, без наличие на елиминационна фаза. Само две години преди началото на надпреварата обаче, южноамериканската държава става арена на политически преврат.

Новият режим внася уплаха в голяма част от останалите страни, които започват да обмислят, дали изобщо да пътуват за Латинска Америка. В крайна сметка любовта към футбола надделява, а шампионатът в Аржентина се провежда по план.

Финалът на Мондиал 1978 се състои на „Естадио Монументал” в Буенос Айрес на 25 юни, а аржентинците печелят пред повече от 70 000 екзалтирани фенове. Предвождани от бляскавия си голмайстор Марио Кемпес, „гаучосите” печелят първата си световна титла и донасят радост на сънародниците си, но и до днес върху футболния триумф на Аржентина стои черно петно на съмнения, корупция и задкулисни уговорки.

Кемпес бележи два гола във вратата на холандския страж Ян Йонгблод, като сблъсъкът е решен след продължения. Редовното време на „Монументал” завършва 1:1 с попадения на Кемпес и Нанинга, но в продълженията отново Кемпес и Бертони пращат в екстаз цялата аржентинска нация.

1991 г. Хърватия и Словения обявяват своята независимост от СФР Югославия, което е начало на четиригодишна гражданска война. Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) е югославска държава, която наследява Кралство Югославия и съществува до разпадането си през 1991-1992 г. по време на Югославските войни.

Неофициално тя е наричана също Титова Югославия или Авнойска Югославия. Тя е социалистическа държава-федерация, състояща се от шест социалистически републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия допълнително включва в състава си две автономни републики: Войводина и Косово и Метохия.

На 25 юни 1991 г. формално започва разпадането на Югославия. На този ден, словенския и хърватски парламент приемат решение за провъзгласяване на независимост. Два дни по-късно Югославската народна армия е изправена срещу Словения с цел да промени това решение. Избухва война между ЮНА и словенските републикански сили с водач Янез Янша. Войната продължава десетина дни. В началото на юли Председателството на СФРЮ приема решение за оттегляне на армията от Словения. Част от ЮНА остава в Хърватия.

През месеците август и септември 1991 г., в Хърватия започва гражданска война между сърбите и ЮНА от една страна и новоформирлата се хърватска армия. Непризнатата Хърватия на Франьо Туджман отнема правата на сърбите с новата конституция на страната. Сърбите в Хърватия, по-късно и тези в Босна и Херцеговина, започват война срещу хърватите. В Хърватия се сформира Република Сръбска Крайна. Сърбите не искат да се подчинят и да останат в обявилата независимост Хърватия, където са им отнети всички права и желаят да останат в рамките на СФРЮ.

На 4 август 1995 г. започва Операция Буря, с която са прогонени или убити десетки хиляди сърби от Република Сръбска Крайна. Вечерта на 7 август 1995 г. операцията официално приключва, с което свършва и войната в Хърватия.

1998 г. излиза операционната система Windows 98. Първоначално системата била замислена от корпорацията „Майкрософт” под името Memphis.

Windows 98 е по-голям и по-бавен от Windows 95, а първият издаден вариант има множество проблеми със съвместимостта и стабилността.

Тази нова операционна система всъщност първоначално е подобрен Windows 95 и, както предхождащата я версия, е хибриден 16-битов/32-битов продукт. Windows 98 има подобрена поддръжка на AGP и функционалност за USB-драйвъри. Други функции са възможността за използване на няколко монитора и WebTV. Internet Explorer е още по-вграден в кода на Windows, а дори и в графичния потребителски интерфейс.

Windows 98 е критикуван за това, че не е достатъчно новаторски. Въпреки това той става много успешен продукт. Windows 98 SE (Second Edition) е издаден на 10 юни 1999 г. Той включва значителен брой подобрения на оригинала.

През 2003 г. и в началото на 2004 г. възникват спорове, тъй като „Майкрософт” планират да прекратят „разширената поддръжка” за Windows 98 на 16 януари 2004 г. Поради голямата популярност на операционната система обаче компанията решава да удължи периода на поддръжка до 30 юни 2006 г.