1497 г. италианският мореплавател Джовани Кабото (известен в Америка като Джон Кабот) достига остров Нюфаундленд. Известният в Америка под името Джон Кабът е считан за продължител на делото на Колумб. Той пръв проучва бреговете на Канада и провежда серия от значителни пътувания за откриването на северозапада.
Неговата експедиция достига до Северна Америка през 1497 г. и вероятно е първата, която акостира на тези брегове след викинга Лейф Ериксон. Според данните на канадското и британското правителства обаче Кабът не е акостирал на континента, а в Нюфаундленд.
Кабът е роден около 1450 г. в Генуа. Произхожда от заможно семейство, предците на което в продължение на около два века са били консули, посланици, моряци и търговци. След завладяването на Генуа, семейството му търси убежище във Венеция. През 1470 г. Кабът става член на религиозното братство на Св. Йоан Богослов. Шест години по-късно той става пълноправен венециански гражданин.
На 5 ноември 1488 г. Кабът напуска Венеция и се премества във Валенсия. Предлага на Фердинанд II и Изабела Кастилска да го подкрепят в проучванията му на Северна Америка. След като получава отказ от тяхна страна, той се премества в Англия и търси подкрепата на Хенри VII. Получавайки неговата помощ, Кабът пристъпва към организирането на експедицията.
През 1496 г. Кабът отплава от Бристъл, но поради спорове с екипажа, е принуден да се върне. При повторното си отплаване използва кораб с 18-членен екипаж. Тръгва през май 1497 г. и на 24 юни експедицията акостира вероятно на остров Нюфаундленд или на остров Кейп Бретон, Лабрадор, Нова Скотия или Мейн. Екипажът никъде не слиза на брега и не установява връзка с тамошните индианци.
Нос Бонависта на Нюфаундленд е обявеното от канадското и британското правителство място, където е акостирал Кабът. По време на обратното плаване той установява наличието на огромни рибни пасажи от селда и треска, като по този начин открива Голямата Нюфаундлендска банка, един от най-богатите в света риболовни райони.
На връщане Кабът достига до Бретан, вместо до Англия, и се връща в Бристъл на 6 август. Крал Хенри VII награждава мореплавателя, а след това му отпуска и пожизнена годишна пенсия.
Според Голямата лондонска хроника в началото на май 1498 г. Кабът отплава отново на запад. Експедицията се състои от пет кораба. Предполага се, че флотата му е изгубена, тъй като няма повече информация. Въпреки мистериозния край на експедицията, тя поставя основите за бъдещата английска колонизация на Северна Америка. Изследванията на Кабът за първи път дават точна научна географска информация за необятността на американския континент и стимулира търсенията на северозападния път към Далечния Изток.
1509 г. Хенри VIII е коронован за крал на Англия. Хенри VIII е вторият крал от династията Тюдор и един от най-ярките представители на английския абсолютизъм.
В историята той остава известен предимно с многото си бракове. Жени се общо шест пъти: негови съпруги, освен Катерина Арагонска, са Ан Болейн, Джейн Сиймур, Ана Клевска, Катрин Хауърд и Катрин Пар.
Хенри VIII се опира при управлението си на тесен кръг приближени (кардинал Уолси, а по-късно Томас Кромуел и Томас Кранмър). По време на неговото властване е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна.
Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ан Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции.
Хенри VIII умира на 28 януари 1547 г. на 55-годишна възраст.
1547 г. голям пожар унищожава напълно цяла Москва. Пожарът избухва няколко месеца, след като Иван IV Грозни е коронясан като първи цар на Русия.
Огънят изпепелява дървения Кремъл, превръщайки в прах няколко от кулите на двореца. Стихията принуждава да се изселят около 80 000 души, които остават без дом, а жертвите са между 2700 до 3700 (без децата). Пожарът води до широко обедняване на оцелелите.
Московският митрополит Макарий е ранен при пожара. Когато митрополитската катедрала „Успение Богородично” в Кремъл е застрашена от пламъците, митрополита се спуска с въже от стените на Кремъл в Москва река.
След пожара в Москва упорито се разпространяват слухове, че виновни са роднините на царя по майчина линия от семейство Глински. Това поражда бунт, при който Юри Глински е убит с камъни в митрополитската катедрала „Успение Богородично” пред ужасения поглед на митрополит Макарий. Братът на Юри - Михаил Глински, опитва да избяга в Литва, но не успява, а неговата майка - Анна Якшич (баба на царя по майчина линия), e обвинена от тълпата в използването на магии, за да се възпламени огънят на пожара.
Бунтовете в Москва довеждат до отстраняване от властта на семейство Глински и в крайна сметка до засилване позициите на младия цар, въпреки че той не отстранява баба си от двореца, както иска тълпата.
1717 г. в Лондон е създадена първата Велика масонска ложа. Всъщност през 1988 г. Дейвид Стивънсън издава книга, в която доказа с документи, че произходът на масонството не трябва да се търси в Лондон, а в няколко града на Шотландия - Ейчисънс Хейвън, Единбург и Хедингтън през 1599 г.
Тогава група местни зидари създават първата ложа с обреди и тайни посвещения, при което се смесва средновековната митология с идеи от Ренесанса, кабалата, алхимията и астрологията. Годината 1599 г. вероятно не е избрана случайно, защото скоро след нея започва ново столетие, може би възприемано като начало на есхатологична епоха.
Отличителна особеност, по които се познават първите масони, са слънчевите часовници, поставени на фасадите на къщите им. В Шотландия, където слънцето е рядък гост, тези часовници нямат практическо, а чисто алегорично приложение. Окултни символи са изобразени и върху запазените надгробни плочи на масоните.
След потушаването на революцията на Кромуел и възстановяването на монархията през 1660 г. крал Чарлз II назначава Уилям Морей за главен надзирател на строежите или архитект в Шотландия. Стивънсън е на мнение, че Морей е новаторът, който създава ритуалите на първите масони и обосновава идеите и вярванията, които те въплъщават.
И въпреки доказателствата на Стивънсън повечето учени приемат за официална рождена дата на масонството 24 юни 1717 г., когато в лондонската кръчма „Гъската и скарата” вследствие на обединяване на четири ложи е основана Великата ложа на Англия. Според един документ от 1725 г. ложите, обединени от Великата ложа, вече стават 64, от които 50 работят в очертанията на Лондон.
През 1721 г. е издаден кралски устав, който осъжда някои скандални клубове и дружества. Великата ложа на Англия, която си дава сметка, че е заподозряна, бърза да убеди властите, че не ги заплашва с нищо. За да документира всяко свое действие, тя започва да води официални протоколи от заседанието си на 25 ноември 1723 г., когато Велик магистър става крайният привърженик на Хановерската кралска династия граф Далкийт.
Същата година се появява прословутата „Конституция”, написана от Джеймс Андерсън. Тя се превръща в настолна книга за английските, а впоследствие и за всички масони. От нея са взети някои от основните правила на Конституциите на сега съществуващите свободнозидарски общности по цял свят.
Любопитен факт е, че масонството намира особено плодородна почва в Америка. На 4 февруари 1789 г. Джордж Вашингтон е избран за първи американски президент и полага клетва пред Великия магистър на Великата ложа на Ню Йорк Робърт Ливингстън.
1793 г. Франция официално е провъзгласена за република. Френският Конвент приема първата демократична конституция, провъзгласяваща абсолютна власт на народа, която обаче така и не влиза в действие. Френска република е с площ 551 600 кв.км.
Икономическата криза и слабата монархическа власт на Луи XVI довеждат до избухването на Великата френска революция през 1789 г. и до премахването на абсолютизма.
Самата френска революция оказва силно влияние върху целия свят и векове наред се възприема за символ от всички прогресивно мислещи хора. През 19-20 в. французите преживяват период на империи, няколко реставрации на Бурбоните и пет конституции и едва от 70-те години на 20 в. във Франция окончателно се утвърждава републиканската форма на управление.
1893 г. норвежкият изследовател Фритьоф Нансен се отправя към Северния полюс с кораба „Фрам”. Анализирайки теченията, въз основа на плаването на американския лейтенант Джордж Вашингтон де Лонг, Нансен стига до извода, че съществува подводно течение от бреговете на Сибир през Северния полюс до бреговете на Гренландия.
Още през 1889 г. Нансен се отправя на турне из Европа и Америка, като изнася лекции за своето пътешествие в Гренландия и популяризира своите планове за нова експедиция към Северния полюс, който възнамерява да достигне, като използва дрейфуващите ледове и морските течения. За такова плаване трябва специален кораб, способен да издържи натиска на ледовете.
Средствата, гласувани за неговото построяване от норвежкия парламент и събрани чрез подписка от Географското дружество и частни инвеститори, се оказват недостатъчни и Нансен изхарчва и последните си лични спестявания, за да завърши строителството на кораба.
През 1892 г. корабът е спуснат на вода и по настояване на съпругата му е назован „Фрам” („Напред”). Нансен и екипажът му отплават от Норвегия, преминавайки покрай Сибир и нарочно навлизат в заледения океан, оставяйки кораба да замръзне на едно място. Така Нансен може да изследва теченията, които движат ледовете и кораба през Арктика.
Планът включвал „Фрам” да замръзне в ледовете около Новосибирските острови и заедно с тях да преминат през Северния полюс и да стигнат до Гренландия. Както ще се окаже по-късно теорията на Нансен е напълно вярна и корабът успява да премине по набелязания маршрут, за съжаление обаче не през полюса, а малко по-южно от него.
През 1895 г. Нансен и негов спътник от екипажа напускат кораба и се опитват да стигнат до Северния полюс с кучешки впряг, но не успяват. Вече отново на "Фрам", Нансен успешно провежда експерименти, докато корабът е оставен на дрейф, преди да бъде окончателно освободен от ледовете край Шпицберген през 1896 г.
1901 г. открита е първата самостоятелна изложба на Пабло Пикасо в Париж. Всъщност първата си изложба 19-годишният тогава художник устройва в „Четирите котки” - заведение в Барселона, което е едновременно кафене, кръчма, бирария и кабаре. Той не може да си позволи рамки и рисунките му са забодени направо по стените. Изложбата няма никакъв успех.
Няколко месеца по-късно вече в Париж, обикаля улици и музеи и успява да сключи първия си договор с дребен търговец на картини. На 24 юли той открива първата си изложба, която преминава при голям успех. Тогава художникът представя 75 картини в една в галериите на ул. „Лафит”.
Творчеството му от началото на 20 в. се характеризира със „син” и „розов” период, включващ социално наситени композиции на хора от народа, просяци, акробати.
През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон”). Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се обръща на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.
1947 г. за първи път е регистриран официално доклад за поява на НЛО. В документа е описано, че летецът Кен Арнолд се среща с група летящи обекти около Маунт Рейниър в щата Уошингтън.
При опита си да опише маневрите на деветте дискообразни предмета, които е видял Арнолд разказва, „...те се движеха като хвърлена във водата плоска чиния, която подскача по повърхността й...”. Неговото описание води до възникването на термина „летяща чиния”.
С бързото развитие на технологиите рязко се увеличава и броят на наблюденията на НЛО. Скептиците защитават тезата, че повечето наблюдения са предизвикани от объркване със земни летящи обекти. По тяхно мнение НЛО са модерен феномен, който лесно може да бъде обяснен с прелитащи хеликоптери, самолети, стратосферни балони и спътници.
Те обаче игнорират факта, че НЛО не се е появило едва през 20 в., а много преди това е смущавало нашите предци. Още преди повече от 10 000 години пр.н.е. в днешните територии на Египет, Австралия, Перу, Бразилия и множество от населените острови в Тихи и Атлантически океан, съществуват сведения за присъствието на извънземни цивилизации сред хората. Тези сведения са пренесени във времето като легенди предавани сред хората от местното население.
Едно от ранните доказателства за НЛО е през ноември 1661 г. Човекът, видял НЛО, се е казвал Албърт дьо Орвил. Видяното се е било случило в град Лхата. Вниманието му било привлечено от нещо, което се движело високо в небето. Отначало той си помислил, че това е непозната птица, която живеела в тази страна. Но предметът се приближил и приел формата на двойна китайска шапка, а докато летяла, бързо се въртяла, сякаш носена от вятъра. Предметът летял над града и после неочаквано изчезнал.
1948 г. започва съветската блокада на Западен Берлин. Берлинската блокада става една от първите сериозни кризи на Студената война, след като Съветският съюз, окупирал източните провинции на Германия, блокира достъпа към окупационните зони в Западен Берлин на Франция, Великобритания и САЩ по шосе, чрез железопътен и речен транспорт.
С този акт СССР цели западните му съюзници да се откажат от окупационните зони в Берлин, който изцяло е обкръжен от съветската окупационна зона. Изолираното милионно население в трите откъснати окупационни зони е обречено на лишения или политически отстъпки.
Франция, Великобритания и САЩ в продължение на 11 месеца провеждат впечатляваща хуманитарна акция, като създават т.нар. „Берлински въздушен мост” от другите им окупационни зони в Германия към Берлин. В операцията за превоз на продоволствие участват пилоти и самолети от няколко страни. Полетите са осъществявани до летище Темпелхоф, а британски водосамолети кацат в река Хафел в берлинския район Кладов.
Обработвани са средно по 5000 тона товари на денонощие и увеличаването на доставките се спъва от пропускателната способност на берлинското летище, както и невъзможността да бъдат обработени по-голям брой самолети.
С началото на Берлинската блокада на мястото на бившия ракетен полигон в района Тегел е построено летище с писта дълга 2400 м. Строителството е завършено само за два месеца и първият самолет се приземява на новата писта на 5 ноември 1948 г.
В блокирания Западен Берлин са доставени 2 326 406 тона храни, провизии и други товари, като само въглищата са около 1,5 млн. тона. За целта са извършени 278 228 полета - по 835 дневно. По време на хуманитарната акция са загинали 39 британски и 31 американски пилоти.
Населението на окупираните зони с очите си вижда, че дължи оцеляването си на САЩ и Великобритания. Това го консолидира около бившите врагове, варварски изравнили със земята Дрезден, Кьолн и Хамбург.
След провала на действията по блокирането на окупационните зони на западните съюзници СССР вдига блокадата на 11 май 1949 г. Този акт обаче е катализатор за последвалите събития и решаването на „проблема” Германия. Трите окупационни берлински зони (освен тази на СССР) са обединени в политическа единица, наричана Западен Берлин с особен международен статут.
На територията на окупационните зони в Германия на трите западни страни е създадена Федерална република Германия, но Западен Берлин не е част от новосъздадената държава. Съветската окупационна зона става Германска демократична република със столица Източен Берлин. Именно Берлинската блокада води до окончателното следвоенно разделяне на Германия.
