Европейският валутен съюз би трябвало да е вечен, опция за излизане. Изпитанията и сътресенията в гръцката икономика обаче отнемат сигурността в бъдещето на еврозоната. ДПА представа някои въпроси, които ще възникнат при евентуален Грекзит.
Ако Атина и кредиторите й не постигнат споразумение, е почти невъзможно да се предотврати дефолт.
След евентуалния дефолт на Гърция много неща ще зависят от реакцията на Европейската централна банка (ЕЦБ). Ако институцията спре да доставя евро кеш, то в страната бързо ще се появи недостиг на ликвидни средства, което може да доведе до колапс на банковата система. Германската Де Цет банк (DZ Bank) предвижда сценарий, съпътстван от недостиг на храни и тотален срив на обществения ред.
Според повечето експерти все пак е малко вероятно другите членки на Европейския съюз да останат пасивни, докато всичко това се случва. Най-вероятно те ще предложат някакъв вид помощ.
За Гърция ще бъде почти неизбежно да въведе собствена валута. Дори при решение на Атина технически да остане в еврозоната, ако ЕЦБ спре да доставя евро кеш, то правителството ще трябва бързо да емитира временни пари, чрез които да осигури работата на банките. От тук до издаването на дългови разписки за плащане на заплати и пенсии има само една крачка.
„Ако парите спрат да идват и Атина не успее да постигне споразумение с кредиторите си, то рано или късно Гърция ще трябва да започне да използва собствена валута”, посочва икономистът Холгер Шмидинг от германската банка Беренберг (Berenberg).
Трудно е да се каже, че подобно развитие ще бъде благоприятно за Гърция. Евентуална гръцка валута ще бъде по-слаба от еврото, което ще подпомогне износа. Тя обаче ще оскъпи вноса, принуждавайки гръцките потребители да се обърнат към местни стоки и да стимулират националното производство, отбелязва Ханс-Вернер Зин от мюнхенския институт Ифо (Ifo).
Отделна валута обаче ще ускори инфлацията, което ще означава по-висока безработица и социални безредици, според Карстен Бжески, главен икономист на Ай Ен Джи (ING).
Евентуалните преки последици за другите страни от еврозоната на пръв поглед не изглеждат толкова страшни. Гърция допринася за едва 1,8% от брутния вътрешен продукт на еврозоната, според франкфуртската банка Де Цет.
Гърция не е ключов партньор за никоя страна от валутния съюз, а множество компании и банки вече са намалили гръцките си връзки на фона на кризата. В дългосрочен план обаче излизането на Атина от еврозоната ще покаже, че членството в съюза все пак може да бъде прекратено въпреки твърденията на мнозина негови поддръжници.
„Ако се стигне до катастрофална ситуация в Гърция, то Европа ще бъде принудена да покаже на целия свят, че не е успяла да създаде стабилност и ред в района”, каза бившият президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише.
Множество експерти все пак са убедени, че еврозоната ще бъде по-силна без проблемна икономика като гръцката. Могат да се очакват кратковременни смущения в инвестиционната дейност, но експертите изглежда са убедени, че в крайна сметка инвеститорите ще признаят, че еврозоната е в по-добро положение след излизането на Гърция.
„Определено ще има голяма несигурност, ако Гърция напусне. Пазарите ще отчетат спад. Инвеститорите обаче бързо ще признаят, че в случай на Грекзит не е застрашена стабилността на останалата част от валутния съюз”, посочва Йорг Кремер, главен икономист на Комерцбанк (Commerzbank).
Източник: БТА
