България

Избирателите остават скептични към кабинета на Борисов, сочи проучване

17 юни 2015 13:13

Ако парламентарните изборите бяха в настоящия момент за ГЕРБ биха гласували 23,3%, за БСП - 18,7%, за ДПС - 8,9%, за Патриотичния фронт - 5%, за „Атака” - 4,3%, за Реформаторския блок - 4%, за АБВ - 2,8%.

30,7% не биха гласували, а 1% ще гласуват за друга партия. Под 1% събират формациите на Светльо Витков, Татяна Дончева и „България без цензура”.

Това са резултатите от изследването на Агенция „Медиана” на обществените и политическите нагласи. Изследването е национално представително, проведено е с 1004 пълнолетни граждани в периода 12-15 юни 2015 г.

Основните изводи от изследването са, че двете основни противостоящи си политически формации (ГЕРБ и БСП) не бележат значим ръст или срив на потенциални избиратели. Двете партии се намират на приблизителна дистанция от 5%, като в последното тримесечие и двете леко са увеличили избирателите си.

Отношението към кабинета на Бойко Борисов продължава да е силно скептично. Половината от избирателите са по-скоро разочаровани от него срещу 25%, които смятат, че то вдъхва доверие. В основата на този скептицизъм е усещането, че нищо няма да се промени към по-добро, а е възможно и влошаване.

Средната оценка (по шестобалната система) на управлението досега леко се покачва до „Среден”, но продължава да бъде ниска. Този скептицизъм се пренася и върху основния аргумент на управляващите - „Реформи”. Едва 22% от хората смятат, че възможните реформи - в правосъдието, пенсионна, здравна, в енергетиката, ще доведат до позитивни промени за хората.

Близо 60% са на мнение, че реформите ще бъдат или във вреда на хората, или просто нищо няма да променят. Този скептицизъм и дори негативизъм по отношение на „Реформи” дава своето отражение и върху потенциала на Реформаторски блок. Те продължават да са след Патриотичен фронт и „Атака” като изборен потенциал.

Външната политика на страната продължава да е обект на сериозни критики от страна на избирателите. Две трети от тях (66%) я определят като „подчиняване на страната на чужди икономически и политически интереси”.

Очакванията, че възможен референдум заедно с местните избори ще повиши чувствително изборната активност, не намират потвърждение. Една четвърт (24%) дори не са чували за референдум, а 57% не знаят за какво ще бъде той. На практика референдумът е безразличен за близо половината от избирателите. Логично и заявеното желание да се участва в него е значително по-ниско от това на местните избори, показва изследването на „Медиана”.

Очертава се по-скоро обратната зависимост между местни избори и референдум. Не референдумът ще повиши избирателната активност на местните избори, а референдумът е възможно да се проведе именно благодарение на местните избори.

Ако подобен референдум се проведе, резултатите от него вероятно ще са твърде противоречиви, което ще даде широко поле за политически спекулации, сочи още анализ на данните от проучването.