Можеше президентът Обама да бъде човекът, отправящ твърдо предупреждение - премерено, лишено от войнствени заплахи - към президента Владимир Путин и в него да подчертае, че Западът ще поддържа натиска, докато Русия не спре да нарушава суверенитета на Украйна.
Вместо това Джеб Буш - бивш губернатор на Флорида и водещ кандидат на Републиканската партия за президентските избори в САЩ през 2016 г. - стори това, говорейки на пресконференция в Берлин миналата сряда.
Политическите последици са минимални. Не е ясно дали Русия ще бъде главна тема в президентската надпревара, а Буш има по-големи проблеми от това да звучи малко като президента по един външнополитически въпрос. Но приликата в тона подчертава колко трудни и проблемни са отношенията САЩ-Русия. Въпреки критиките на републиканците, Обама се проявява като доста решителен, откакто Путин сложи ръка на Крим и започна да помага на сепаратистите в Източна Украйна миналата година. В отговор на агресията, САЩ въведоха сурови икономически санкции и изолираха Русия.
Мнозина в Америка, в това число и немалко политици, инстинктивно гледат на Путин като на разбойник, а на Русия като бледо подобие на стария Съветски съюз - "бензиностанция, която се прави на държава", както обича да казва сенатор Джон Маккейн, републиканец от Аризона.
Икономиката на Русия е слаба, разчита на пазара на петрол и газ, където цените претърпяха рязък спад, и страда от санкциите. Страната обаче остава огромна военна заплаха със смъртоносния си ядрен арсенал. Русия демонстрира също национализъм, който подхранва желание за връщане на отмината слава и е важен играч по глобални въпроси като Сирия, Иран и тероризма. Две неотдавнашни статии в сп. "Нешънъл интерест", издавано от Центъра за национален интерес, хвърлят светлина върху рискованите предизвикателства, които стоят пред САЩ в отношенията им с Владимир Путин.
Експертът по Русия Дмитрий Саймс и преподавателят от Харвард Греъм Алисън написаха, че увеличаването на натиска може да се окаже в полза на Путин. Много критици на Обама например го призовават да достави смъртоносни оръжия на Украйна, но Саймс и Алисън предупреждават, че такова действие може да даде претекст на Русия да отговори "с оръжие и дори с войски, започвайки игра на ескалация". В Москва, споделят те от лични наблюдения, антизападните ястреби са във възход: "Путин не е най-крайният от хардлайнерите в Русия".
В друга статия бившият дипломат и водещ експерт по външната политика на САЩ Лесли Гелб отбелязва, че руснаците са се почувствали унизени от Запада след падането на комунизма. Загубват четвърт от съветската територия, половината от населението си и много богатство. Гелб обаче твърди, че е "напълно нереалистично да се мисли, че Западът може отново да обуздае Русия", освен ако не се отнася към нея като с велика сила.
САЩ и Русия, казва той, трябва да приемат дипломатическа стратегия "Разведряване плюс", но признава, че "големи части от политическите общности от двете страни няма да се примирят" с такава стратегия.
Да се разбереш с хулиган, който се държи по-лошо, когато почувства липса на решителност или липса на уважение, е деликатна задача.
Американците, чието внимание е насочено към зверствата на терористите ислямисти и към икономическите и политическите предизвикателства, отправени от суперсилата Китай, не обръщат много внимание на потенциалната заплаха от Русия. Тази заплаха е темата на книгата на бившия дипломат и университетски преподавател Марвин Калб "Имперски хазарт: Путин, Украйна и новата Студена война", която ще бъде издадена тази есен. В неотдавнашна публикация в блог, той се запита дали САЩ "се запътват към конфликт с Русия".
Размишлявайки върху позициите на Буш и Обама, Майкъл Макфол, който допреди година бе посланик на САЩ в Русия и враг на режима, предупреди, че не съществуват бързи решения: "Конфликтът между САЩ и Русия няма да бъде уреден за седмици или месеци, това предизвикателство ще отнеме години и дори десетилетия".
Източник: БТА
