1429 г. френските сили под командването на Жана д’Арк разгромяват основната английска армия в битката при Пате. Тази победа обръща хода на Стогодишната война.
Към началото на 1429 г. почти цяла Северна Франция и някои части на югозапад са под чуждестранен контрол. Англия контролира Париж и Руан, а бургундите контролират Реймс, където по традиция се коронясват френските крале. Това е важен фактор, тъй като наследникът на трона на Франция все още не е коронясан официално.
Англичаните обсаждат Орлеан - един от малкото останали лоялни френски градове, със стратегическо положение по поречието на река Лоара, което го прави последното препятствие за нахлуване в останалата част от страната. За да подчинят напълно Франция, англичаните трябва само да обединят окупираната й северна част с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг. Пречката е град Орлеан. Операцията по превземането му започва през 1428 г.
След назначаването на Жана д’Арк за главнокомандващ, за нея се изготвят специални доспехи (тя получава специално разрешение да носи мъжки дрехи от комисията от богослови в Поатие), знаме и хоругви. Тя твърди, че гласовете й казват да намери древна сабя, скрита зад олтара на църквата Сент Картин де Фербоа. Служителите в църквата не знаят за никаква сабя, но след като разкопават, на неголяма дълбочина намират ръждясала сабя, която след това полират. Има всеобщо поверие, че този меч е принадлежал на Карл Велики, но засега остава само мнение без доказателства.
След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на армията настъпва към Орлеан. Новината за това, че армията е оглавявана от посланица на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзема ги надежда и им се възвръща храбростта.
На 29 април 1429 г. Жана с неголям отряд пристига при обсадата на Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за четири дни.
След победата при Орлеан, започват да наричат Жана „Орлеанската девица”. Тя повежда армията към Реймс на 12 юни, като печели много победи по пътя и връща градовете обратно на Франция. На 16 юли град Реймс отваря вратите си за нейната армия. На 17 юли се състои коронацията на дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Жана настоява веднага да се нападне Париж, но кралският съд решава да се търсят преговори с Филип Добрия, който успява да окупира още по-добре Париж. Французите печелят още някои по-незначителни победи. На 29 декември Жана и нейното семейство стават благородници.
Размахът на народната война и огромната популярност на Жана д’Арк плашат краля и придворната аристокрация и може би затова тя е отстранена от ръководството на военните действия.
Примирието с Англия през следващите няколко месеца лишава Жана от поле за изява. На 23 март 1430 г. тя диктува заплашителното писмо до хуситите. Те представляват дисидентска група, която е скъсала с католическата църква по редица доктринални точки и която побеждава няколко предишни кръстоносни походи, изпратени срещу тях.
Писмото на Жана обещава да отстрани тяхната лудост и фалшиво суеверие, като отнеме или тяхната ерес или техния живот. Въпреки всичко това, примирието с Англия е краткотрайно.
1583 г. в Лондон е извършена първата „Застраховка Живот”. Принципно застраховането е банкоподобна организация, която набира финанси с цел натрупване и с изтичане на срока на договора или при настъпване на застрахователно събитие изплащане на сума в предварително определен размер.
Като цяло застраховането е организирано с цел обезщетяване на физическо или юридическо лице при настъпване на събитие със степен на неопределеност и незнание от страна на лицето.
1815 г. в битката при Ватерлоо Наполеон I претърпява поражение. Загубата довежда до окончателната му абдикация от френския престол.
Тази битка слага край на период, наречен Стоте дни, който започва през март 1815 г. след завръщането на Наполеон от остров Елба, където е заточен след битката при Лайпциг през 1813 г. и военните операции във Франция през 1814 г.
След връщането на Наполеон на власт много страни, които са се съпротивлявали против него, започват да събират войски. Противниковите на Наполеон армии се командват от англичанина Артър Уелсли, херцог на Уелингтън и пруския фелдмаршал Гебхард фон Блюхер. Армиите се събират близо до североизточната граница на Франция. Наполеон предпочита да ги нападне, вместо да ги изчака да навлязат във Франция.
Сраженията са равностойни през повечето време. При Катр-Бра и Лини пруските войски са отблъснати от маршал Ней и принудени да отстъпят. Изпратеният след тях корпус от 30 000 души на маршал Груши се отдалечава твърде много от линията на военните действия и така се поставя в невъзможност да пристигне навреме за решителното сражение. Груши лесно е подведен от опитния тактик Блюхер, който се изплъзва от преследването, за да извърши маневра, чрез която да се присъедини към частите на херцог Уелингтън.
Решителната битка става известна като „Битката при Ватерло”. Император Наполеон отлага началото на атаката до 11 часа, докато изчаква калната от валелия през нощта дъжд почва да изсъхне. Той предвижда използване на тежката кавалерия за основния удар, а конете биха затънали в калта.
От началото на битката голямо боеспособно пехотно подразделение, заедно с Императорската гвардия, бива ангажирано в боя за напълно безсмисленото от тактическа гледна точка укрепление край чифлика Угомон. Тези подразделения, които биха могли да послужат за резерви, губят сериозна част от личния си състав.
Английските позиции под командването на лорд Уелингтън устояват на няколко поредни френски кавалерийски атаки и контраатакуват, когато прусаците идват на помощ в критичния момент към 14.30 ч. и пробиват десния фланг на Наполеон. Бойното поле в наши дни се намира в Белгия на около 20 км от центъра на Брюксел и на около 2 км от центъра на община Ватерло.
1928 г. Амелия Еърхарт става първата жена, която прелита над Атлантическия океан със самолет, макар и само като пътник. Еърхарт за пръв път вижда самолет през 1907 г. на панаира на щата Айова в Де Мойн, но отклонява поканата на баща си да полетят с него, защото не изглеждал интересен. През декември 1920 г. Еърхарт за пръв път се качва на самолет. Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, за да спести 1000 долара, необходими за уроците по летене.
През януари 1921 г. постъпва на учение при Анита Снук, една от първите жени пилоти. След шест месеца си купува първия самолет - „Кинър Ърстър”, който нарича „Канарчето”. На 22 октомври с.г. Еърхарт го вдига до 14 000 фута, световен рекорд за жените пилоти. На 15 май 1923 г. става 16-тата в света жена, получила пилотска книжка от Международната федерация по аеронавтика.
Въпреки трудните времена Еърхарт не спира да се занимава с авиация. Става член, а по-късно и вицепрезидент на бостънския клон на Американското общество за аеронавтика. Работи и като търговски представител на „Кинър”, производител на самолети, и пише вестникарски колонки, посветени на летенето.
След полета на Чарлз Линдберг над Атлантика през 1927 г. Еърхарт получава покана да бъде първата жена, изпълнила същия полет. Предложението идва от Ейми Фипс Гест от хайлайфа на Америка, която пожелала сама да бъде първата жена, прекосила Атлантика в самолет. Разбрала, че идеята й не е никак безопасна, Гест търси жена-пилот, която да спонсорира и я намира в лицето на Еърхарт.
Сред координаторите на проекта е и бъдещият й съпруг Джордж Путнам, публицист. Еърхарт придружава пилотите Уилмър Щулц и Луис Гордън като пасажер със задачата да води бордовия дневник. Тримата излитат от Трепъси Харбър (Нюфаундленд) на 17 юни 1928 г. и 21 часа по-късно кацат в Бъри Порт (Уелс). Еърхарт не е пилотирала. При завръщането в САЩ екипажът е посрещнат от голям парад, завършил с прием при президента Кулидж.
Еърхарт мечтае и за собствен рекорд. През август 1928 г. тя става първата жена, прелетяла сама над Северна Америка и обратно. На 20 май 1932 г. 34-годишната Еърхарт излита сама от Харбър Грейс (Нюфаундленд) с идеята да повтори презатлантическия полет на Чарлз Линдберг. След 14 часа и 56 минути каца на пасище в Кълмор (Северна Ирландия).
1953 г. в Египет е премахната монархията и установена република. Генерал Мохамед Нагиб е избран за президент на Египет.
Името Египет произлиза от гръцки и се произнася Египтос. Предполага се, че думата произлиза от вавилонското Хикуптах, транскрипция на египетското Хеткаптах - „Дворецът на Ка на Птах”, което е било прозвище на Мемфис.
Самото съществуване на Древната египетска държавна история се свързва с времето приблизително от 3150 до 331 г. пр.Хр., управлявана от общо 31 династии.
1967 г. в Калифорния на Поп фестивал в Мотерей Джими Хендрикс подпалва китарата си. Моментът, когато Джими Хендрикс коленичи и пали музикалния инструмент, е считан за един от най-култовите в историята на рока.
Джеймс „Джими” Маршал Хендрикс е смятан за най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическа китара в историята на популярната музика. Изграждането му като музикант е повлияно от блус-китаристите Би Би Кинг, Албърт Кинг, Ти Боун Уокър и Мъди Уотърс.
Хендрикс е един от първите, които използват звукозаписното студио за разширяване и обогатяване на музикалните си идеи. Обогатява начина на свирене на рок-китарата с използването на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на други китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху, но дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката позволява на Хендрикс да достигне до едно уникално звучене и да създаде неповторим собствен почерк.
Любопитен факт е, че всъщност на фестивала в Монтерей всъщност той не пали любимата си китара, а друга - по-некачествен модел, която предварително си подготвил. През 2012 г. оригиналният инструмент беше продаден за 250 000 паунда.
Почитатели на култови вещи от света на музиката наддаваха за черната китара Fender Stratocaster в Лондон. когато тя беше предложена на търг. Първоначално китарата се оценяваше на 120 000 паунда, но големият интерес към инструмента стана причина цената му рязко да нарасне.
1983 г. астронавтката Сали Райд става първата американка (третата жена в света), летяла в космоса. Избрана е за астронавт от НАСА през юни 1978 г. Тя е приета в програмата заедно с още 34 души, подбрани от над 8000 кандидати.
Райд е родена на 26 май 1951 г. в Енсино, Калифорния. Родителите и са от норвежки произход. Завършва магистърска и докторска степен по физика в Станфордския университет.
Първият си полет тя прави на борда на космическата совалка „Чалънджър”. Това бе седмата мисия на космическата програма на САЩ.
Когато излита със совалката, тя не само е първата жена от САЩ, но и най-младият (32 години) американец в орбита. След това Сали Райд лети втори път на следващата година и е трябвало да участва в полет през 1986 г., когато избухва „Чалънджър” и програмата временно е замразена.
1989 г. Бирма официално приема новото име Мианмар. Заедно с това се променят и английските наименования на много градове и местности, включително това на тогавашната столица - от Рангун на Янгон.
Първоначално на територията на днешен Мианмар са съществували няколко държави, като най-известна е Паган или Баган (съществувала през 11 в.), а държавите Ава, Пегу, Таунгу в продължение на пет века се борят за обединението на територията - всяка под своята власт. Около 17 в. Ава успява и обединява териториите и на останалите царства, което прави Бирма една от най-големите държави в Югоизточна Азия.
Доминацията на страната в региона продължава до началото на 19 в. След последвалите три колониални войни - първата през периода 1824-1826 г., втората през 1852-1853 г. и третата война през 1885 г. В резултат на последната война Великобритания завладява Бирма и я включва в състава на Британска Индия. Процесът, довеждащ до независимостта на Бирма през 1948 г., е съпроводен от освободително въстание от 1930 до 1932 г. (когато Великобритания отделя Бирма от Индия) и окупацията ѝ от японските войски в периода 1941-1945 г.
Като република с демократично управление Бирма просъществува едва 14 години - до 1962 г., когато генерал У Не Вин извършва военен преврат. Не Вин управлява страната в продължение на 26 години, налага реформи, създава Партията на бирманската социалистическа програма, революционен съвет, който обнародва политическата декларация „Бирмански път към социализма”. В резултат на управлението му през 1974 г. Бирма е провъзгласена за Социалистическа република Бирмански съюз.
През целия период от 1948 г. до преврата през 1988 г. страната е разкъсвана от въоръжени борби срещу правителството на Не Вин. Репресивната политика до момента води до политическа криза.
Едно от най-кървавите събития е т.нар. Въстание 8888, станало на 8 август 1988 г. Тогава неколкодневните протести на студенти, учители и лекари са потушени със стрелба от страна на армията. Загиват над 10 000 души в цялата страна, повечето от които жени и деца.
На парламентарните избори през 1990 г. опозиционната Национална лига за демокрация и нейният лидер Аун Сан Су Чи печелят мнозинство с 80%, но военните отказват да предадат властта и налагат в страната военна хунта под ръководството на генерал Тан Шве.
Авторитарното военно управление се запазва, но в същото време се засилва борбата с корупцията и намалява държавният контрол върху икономиката. Мианмар е член на ООН от 1948 г.
2006 г. Казахстан изстрелва успешно първия си изкуствен спътник „КазСат”. Изстрелян е с ракета-носител „Протон” от космодрума Байконур.
„КазСат 1” представлява комуникационен спътник, изведен в геосинхронна орбита на височина около 36 000 км над Земята. Спътникът ще предава информация за Казахстан, части от Русия и Централна Азия. През юли 2008 г. контакта със спътника е частично се разпада, а през октомври с.г. е изгубен напълно.
