1444 г. подписан е Адрианополският мир. С документа се слага край на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа.
През 20-те години на 15 в. най-последователна в антиосманската си политика остава Унгария. Известен е опитът на крал Сигизмунд за сформиране на противоосмански съюз през 1425 г. с участието на власи и сърби и съдействието на Фружин (с бойни сили от средите на българските изселници в областта Липа, Унгария). Съюзните войски завладяват Видин и Оряхово, но успехите им са нетрайни.
През 40-те години на 15 в. на османската агресия най-активно се противопоставят полско-унгарският крал Владислав III Ягело, трансилванският войвода Янош Хунияди и известният като Скендербег албански аристократ Георги Кастриоти.
Идеята за нов кръстоносен поход става популярна в европейските политически среди още през 30-те години. В тази насока съдейства и търсената помощ от страна на византийския император Йоан VIII Палеолог от европейските дворове и сключената Фераро-флорентинска уния от 1439 г. между Константинополската патриаршия и Римокатолическата църква. В началото на 1443 г. папа Евгений IV издига призив за защита на християните на Изток от неверниците и въвежда събирането на кръстоносен десятък. В реализацията на кръстоносната идея се включват Венеция, Генуа, Бургундското херцогство, а в Мала Азия тя е подкрепена от караманския владетел.
През лятото на 1443 г. в Смедерево започва да се събира кръстоносна армия от унгарци, поляци и чехи, към които се присъединява и сръбският деспот Георги Бранкович и бойци от Влашко. Целта на събраната 25 000 войска е да проникне с бързи настъпателни действия до Одрин и да неутрализира отбраната му. През октомври кръстоносците навлизат в османска територия, а на 3 ноември печелят и първата победа в сражението между Алексинац и Ниш.
Българите от различни обществени среди проявяват радушно отношение към християнската армия и открито се противопоставят на османците. Изворите свидетелстват за участието им в боевете при Пирот, Ниш и с конен отряд при превземането на София. Отстъплението на османските военни сили на изток е съпроводено с поредното опустошение на българските селища и опожаряването на Софийското поле.
Кръстоносната войска достига до прохода, наречен Златица (най-вероятно Траянови врата), но поради тежките зимни условия и липса на продоволствие е принудена да отложи по-нататъшното си настъпление. По обратния си път тя разгромява силите на Касъм бег при София и планината Куновица (между Пирот и Ниш) и през февруари 1444 г. тържествено влиза в Буда с пленените османски военачалници. Мурад II предлага мир. След дълги преговори той е ратифициран през юли в град Сегед.
Сегедският мир слага край на т.нар. „Дълъг поход”. А военните успехи и пряката ангажираност на османците в конфликта с Караманския бейлик мотивират Владислав III и Янош Хунияди да организират втори поход през същата година.
1667 г. Жан-Батист Дени извършва първото успешно кръвопреливане. Французинът - лекар на самия Крал Слънце Луи XIV, прелива 340 мл овча кръв на болно момче.
Пациентът е 15-годишен и преди това го лекували с пиявици. Поставяли ги по тялото му двайсет пъти и животът му бил на косъм. След намесата на д-р Дени юношата оцелява. По-късно лекарят прави още едно успешно кръвопреливане на работник.
Оживяването на пациентите вероятно се дължи на малките количества кръв, прелята в тях. Това позволява на организма им да преодолее алергичната реакция.
Третият пациент на Дени обаче нямал такъв късмет. Шведският пътешественик барон Бонде изтърпял две подобни интервенции. Втората била и последна.
През зимата на 1667 г. лекарят направил няколко преливания на Антоан Моро. Този път обаче не използвал овча, а телешка кръв. На третата процедура мъжът умрял. Смъртта му стоварва на лекаря куп беди. Вдовицата на Моро обвинява Дени, че именно той е отговорен за смъртта на съпруга й.
И въпреки че се грижи за здравето на Негово Величество Краля Слънце, докторът е обвинен в убийство. Следва съдебен процес и забрана на Дени да практикува медицина. По-късно разследване обаче установява, че истинската причина за смъртта на Моро е отравяне с арсен, за което подозират уж загрижената му съпруга.
Но дори след като оневинява учения, съдът не му позволява да продължи експериментите си. Опитите на Дени предизвикват огромна полемика в медицинските среди и политическите кръгове. През 1670 г. процедурата е забранена с кралски указ. Това ограничение трае чак до началото на 20 в., когато през 1902 г. Карл Ландщайнер прави откритието, че съществуват четири кръвни групи и преливанията стават ефикасни и безопасни.
1776 г. Вирджиния става първият щат на САЩ, който приема декларация за правата. Декларацията е изработена от Националния конгрес във Филаделфия и обявява английските колонии за независими държави-щати.
На 12 юни 1776 г. щатът Вирджиния промулгира една Декларация за правата, в която sа формулирани не само идеите, но и формите на Филаделфийската декларация за независимостта на щатите.
Тъкмо тези две декларации - на Вирджиния и на Филаделфия, са първите манифести на модерната демокрация. Популярната френска Декларация за правата на човека и гражданина е третият по ред и значение манифест на народовластието в света, макар да е първият в континентална Европа.
1817 г. Карл Драйз показва изобретението си - дрезината. Превозното средство представлява рамка с две прикрепени към нея едно след друго колела. И служи най-общо за придвижване и… още нещо.
В енциклопедиите дрезината е определена като „средство за самопридвижване на две колела”. Това превозно средство представлява рамка с две прикрепени към нея едно след друго колела, със седло, разположено между тях, и с кормило. Придвижването става чрез отблъскване с крака от земята. През 1821 г. возилото е снабдено с колянов механизъм и със зъбчати колела. От него по-късно произлиза велосипедът.
На 12 юни германецът Карл Драйз предприема първото си пътешествие с направеното от него превозно средство. То има доста причудлива за времето си форма и предизвиква истинска сензация. По-късно странната двуколка е наречена на името на изобретателя си дрезина.
Бащата на Карл Драйз е върховен съдия на Баден и той поема грижите по патентоването на странното за времето си и предизвикващо всеобщо любопитство транспортно средство. Синът следва строителство, селско стопанство и физика в университета в Хайделберг. През 1810 г. е назначен за старши лесничей в областта. Тази дейност обаче не влече младия изследовател. Една година по-късно той формално остава на служба и посвещава остатъка от живота си на изобретателския си талант.
С раждането на железницата изобретението е приспособено за движение по релси. От този момент настъпва раздвояването в предназначението и в наименованието му: докато от движещото се по улица возило се развива велосипедът, конструкцията, предназначена за движение по релси, запазва името си дрезина. Отначало тя служи предимно на железопътния персонал за извършване на инспекции по пътя, по-късно се използва за военни цели, а днес - и за атракционни пътувания.
1839 г. Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола. Отборната игра е особено популярна в САЩ, Венецуела, Куба, Панама и Япония.
Целта на играта е да се отбележат повече точки. Точка се взема, когато играчът направи пълна обиколка на четирите бази, които лежат по крайщата на поле с формата на квадрат. Играе се от два отбора, всеки от по 9 играча. Единият отбор подава топката и защитава полето, а другият - удря топката и се стреми да завземе повече бази и да отбелeжи точка. Всеки мач се състои от 9 ининга, като при всеки ининг ролите на нападащ и защитаващ се отбор се сменят.
Еволюцията на бейзбола от по-старите игри с бухалка и топка е трудно да бъде проследена в подробности. Един френски ръкопис от 1344 г. съдържа илюстрация на духовници, които играят игра, която наподобява бейзбол. Други стари френски игри, като тек, бал о батон и бал анпоазоне също изглежда подобни на бейзбола.
В миналото преобладава мнението, че съвременният бейзбол е северноамериканско изобретение, базирано на по-старата игра раундърс, популярна във Великобритания и Ирландия, но съвременните изследвания показват, че по-скоро бейзболът възниква в Англия. Според тях раундърс и ранният бейзбол са само местни варианти на една и съща игра, чиито преки предшественици са английските игри стулбол и тътбол.
Най-ранното свидетелство за бейзбола е от издадената през 1744 г. от Джон Нюбъри детска книга „Малка хубава джобна книга”. Тя съдържа римувано описание на „base-ball” и гравюра, изобразяваща игрално поле, подобно на съвременното, но с триъгълна вместо с квадратна форма и със стълбове на нивото на терена.
Английският адвокат Уилям Брей описва игра на бейзбол в понеделника след Великден през 1755 г. в Гилдфорд. Тази ранна форма на играта, както и вариантът раундърс, изглежда е пренесена в Северна Америка от британски имигранти. Първото известно споменаване на бейзбола в Америка е от Питсфийлд в Масачузетс, където градската управа забранява играта да се играе в близост до новата общинска сграда за събрания.
През 1796 г. играта е достатъчно известна, за да бъде спомената в германска книга с популярни развлечения. Според описанието на Йохан Гутсмутс английският бейзбол е състезание между два отбора, в което батиращият има три опита да удари топката от хоума, като за край на ининга е достатъчен само един аут.
В началото на 30-те години на 19 в. вече има множество свидетелства от цяла Северна Америка за различни игри с бухалка и топка, които могат да бъдат определени като ранни форми на бейзбол.
През 1845 г. Александър Картрайт, член на нюйоркския клуб „Никърбокърс”, съставя правилник, станал известен като „Никърбокърски правила”. Той забранява практиката, обичайна за тогавашните игри с бухалка и топка, рънърът да бъде замерван с топки, което довежда до използването на по-малки и твърди топки.
И макар че „Никърбокърс” играят по новите правила още през 1845 г., традиционно за първи официален мач в историята се приема срещата на 19 юни 1846 г. в Хоубоукън, когато Ню Йорк Найн побеждават „Никърбокърс” с 23-1 в четири ининга. „Никърбокърските правила” стават основа за еволюцията на правилата на съвременния бейзбол през следващия половин век.
1858 г. в Санкт Петербург е осветена Катедралата „Св. Исак”. Издигната на едноименния площад, тя е посветена на Св. Исаак на Далмация, свещен покровител на Петър I, който е роден в деня на неговата памет - 30 май по Юлиянския календар.
Основите на известната и като Исаакиевски събор катедрала са положени през далечната 1818 г. Още по онова време планът бил тя да се превърне в една от най-впечатляващите забележителности на тогавашната руска столица. Веднага след създаването си църквата е имала ролята на главен храм на града. Нейн автор е френският архитект Огюст Монтферанд.
Фасадата на храма впечатлява със своята украса от десетки скулптури и масивни гранитни колони, които са изработени от отделни парчета червен гранит.
В интериорно отношение храмът разполага с детайлно изработени красиви икони, подробни мозайки, картини и колони, направени от малахит и блестящи в лазурно син цвят. Във лоното на главния олтар може да се види огромен яркооцветен прозорец със стъклопис, изобразяващ „Възкресението Христово”.
Исакиевската катедрала е висока внушителните 101,5 м. Посетителите на храма днес имат възможността да се изскачат до основата му посредством 300 стъпала, откъдето се открива невероятна панорама. Днес Исакиевската катедрала функционира като музей, но по празници все още се провеждат в нея главни църковни събития.
1901 г. одобрена е новата Конституция на Куба, с което САЩ има специални права в тази страна. В действителност това означава създаване на протекторат над Куба от САЩ. Действието на тази конституция е преустановено през 1925 г.
Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове по-рано. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова - Каобана, което на езика им означава „център”.
Когато Колумб пристига в края на 15 в., той обявява острова за испанска територия и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски. През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там - Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 г.
През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английско-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида.
В началото на 19 в. започват движения за независимост. Някои искат реформи, други независимост, трети - присъединяване към САЩ. Първото значително въстание започва през 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес. Борбата пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Жертвите са над четвърт милион.
Тогава излиза на сцената Хосе Марти. Той постига през 1886 г. отмяната на робството. В резултат отмяната на робството, т.е. отпадане на евтина работна ръка, много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал от тогава става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.
През 1895 г. избухва втората война за независимост. В бой пада самият Хосе Марти. През 1898 г. САЩ се намесват във войната на страната на въстаниците. Куба, по силата на испано-американския парижки мирен договор от 1898 г., става владение на САЩ.
През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче т.нар. Декларация Плат, съгласно която САЩ имат право да се намесват във вътрешните работи на Куба „с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет”. Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет.
1955 г. в Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти. Местни хора разказват, че когато бог създавал света, ръката му спряла, докато минавала над Якутия, и изсипала богатства навсякъде из замръзналата пустош, разположена на 8000 км от Москва.
Република Саха (Якутия) е единственият регион на планетата, където не само добиват елмази, но и ги обработват: отначало ги превръщат в диаманти, а след това - в уникални бижутерски изделия. В Якутия се добиват 26% от елмазите на Земята. Кариерата „Мирний” е най-голямата яма, изкопана от човека. Нейната дълбочина е 525 м, а диаметърът й е 1300 м.
Любопитен факт е, че през лятото на 2012 г. в Якутия за първи път бе проведен бизнес-турът „Диамантената седмица на Якутия”. Участниците в уникалния якутски тур видяха всички етапи на появата на скъпоценностите: от огромните кариери на елмазена руда кимберлит до цеховете за рязане и бижутерски работилници.
1963 г. в Ню Йорк се състои премиерата на филма „Клеопатра”. Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън като Клеопатра и Марк Антоний, заедно с номинирания за „Оскар” Рекс Харисън в ролята на Юлий Цезар са звездите на филма, режисиран от Джоузеф Манкиевич.
Макар по онова време да струва едва 44 млн. долара, спрямо инфлацията от тогава насам това е една от най-скъпите продукции на всички времена. Въпреки това, макар да е касовият шампион на 1963 г., завършва годината на загуба.
„Клеопатра” има девет номинации за „Оскар” и печели в категориите за специални ефекти, операторска работа, сценография и костюми.
Лентата остава в историята и с извънбрачната връзка на Лиз и Дик - Тейлър и Бъртън, започнала на снимачната площадка, а Елизабет влиза и в книгата на рекордите „Гинес” като актрисата, сменила най-много тоалети в един филм - 65.
1967 г. изстрелян е съветският космически апарат „Венера 4”, който впоследствие осъществява първото предаване на информация от друга планета. Апаратът е изстрелян от СССР в 2.40 ч. (по Гринуич) с помощта на ракетата носител „Мълния-М”.
На 18 октомври 1967 г. спускаемият модул навлиза в атмосферата на Венера откъм нощната й страна в района на Екватора. Провеждат се първите преки измервания на нейната температура, налягане, химически състав и плътност, като по този начин се осъществява първото предаване на информация от друга планета.
Апаратът престава да функционира на височина 24,96 км.
Спекулира се, че повредата е настъпила вследствие на разрушаване от високото налягане и високата температура на атмосферата, които все още не са били установени с достатъчна точност, но е възможно и изчерпване на батериите поради продължителното спускане в гъстата атмосфера.
1990 г. първият конгрес на народните депутати на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия. Официалното наименование на празника „Ден на Русия” е утвърдено през 2002 г.
Традиционно празникът се отбелязва с масови народни празненства, спортни мероприятия и концерти. Един от символите на празника е ежегодната церемония по награждаване, утвърдена през 1992 г., с Държавна премия на Русия в областта на науката и технологиите, на литературата и изкуството и в областта на хуманитарната дейност.
Любопитен факт е, че независимо от мащабността на масовите народни празненства, анкета показва, че само 49% от руснаците знаят, че на 12 юни страната отбелязва Ден на Русия.
1991 г. Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия. Той е първият президент на Руската федерация. Умира на 76 години на 23 април 2007 г.
Първоначално Елцин е поддръжник на Михаил Горбачов, но след проведените реформи, познати като перестройка, бъдещият президент на Русия става най-големият политически противник на лидера на СССР.
На 20 май 1990 г. Елцин е избран за председател на Върховния съвет на СССР. На 12 юни е избран 1991 г. чрез свободни избори е избран за новоучредения пост президент на Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), която по това време е една от 15-те републики в рамките на СССР. Елцин печели 57% от вота на избирателите, в надпревара с още петима кандидата.
След оттеглянето на Горбачов и окончателният разпад на СССР на 25 декември 1991 г. Елцин запазва поста си президент на Руската федерация, държавата-наследник на СССР.
През 1996 г. Борис Елцин е преизбран, като на балотажа побеждава с разлика от 13% лидерът на обновената Комунистическа партия - Генадий Зюганов.
1991 г. Ленинград - вторият по големина град в Русия, връща старото си име Санкт Петербург. Това става с референдум, на който за автентичното име гласуват 54% от жителите на града.
Жителите на Санкт Петербург днес го наричат гальовно Питер. Градът е основан през 1703 г. от цар Петър I. По време на Октомврийската революция руският град на Нева е наречен Петроград. Това име се запазва до 1924 г. След смъртта на Ленин съветската власт го кръщава Ленинград.
1999 г. руски БТР-и окупират летището в Прищина под носа на НАТО. Рано сутринта батальон от 200 руски десантчици от състава на миротворческите сили на ЮНПРОФОР в Босна, качени на БТР и джипове с камуфлаж на КФОР, преминават с бърз марш през Сърбия и завземат летище „Слатина” край Прищина в Косово, като изпреварват миротворческите американски, английски и френски части. Това става в първия ден, след като НАТО официално прекратява бомбардировките над Югославия.
Командването на НАТО научава новината от сутрешния блок на СNN и към 11.00 ч. е изпратен безпилотен самолет, който да предаде видеоматериал какво всъщност се случва на летището. Британските части обаче изпреварват колегите си. Пак британски вертолети напират да кацат, но от контролната кула им забраняват. Когато някоя машина се насочи за кацане, отдолу се появяват руски БТР-и и десантчици с гранатомети.
Възниква търкане между руското и натовските поделения, вследствие на което командващия НАТО ген. Уесли Кларк дава заповед на 200 британски и френски парашутисти да открият огън по руския батальон. Те обаче се страхуват от въоръжението на руснаците и от очевидната им готовност да отблъснат нападението. Това разколебава британския генерал Майк Джаксън и той отказва да изпълни заповедта на ген. Уесли Кларк, като заявява, че няма да стане причина за започване на Трета световна война.
Задейства се „голямата дипломация”. Между НАТО и Русия все пак е постигнато споразумение територията на летище „Слатина” да бъде поделена, а руски военен контингент, състоящ се от 309 военнослужещи с личното си оръжие, да бъде сформиран и изпратен в състава на КФОР.
