Любопитно

Мозъчните проблеми ще са новият бич за човечеството

7 юни 2015 08:09

Тъжната и жестока истина е, че дори един нормален процес на остаряване има опустошителен ефект върху нашите способности да заучаваме и запомняме, върху бързината, с която обработваме информация и върху нашата способност да размишляваме.

Общата загуба на мозъчни клетки между тийнейджърските и старчески години е над 15%. Още по-тревожното е, че по-големите щети са за сметка на сивото вещество - критично важна част от мозъка, съставена от неврони, пренасящи сигналите в нервната ни система. Това показват резултатите от последни проучвания по темата.

Обратно на обстоятелствата, в които учените вярваха, всъщност само 10% от невроните ни умират в хода на живота ни. Истинската загуба е в мрежата от връзки - наричани „дендритни дървета” - те позволяват всеки единичен неврон да се свързва с хиляди други. 25% от тях изчезват до преклонната ни възраст.

Според учен в Калифорнийския университет при зрелите хора активността на ключовия невротрансмитер допамин намалява с до 8% на десетилетие. „Към 80-те си години вече сте загубили над 40% от допаминните си неврони”, споделя учен.

Смаляването на мозъка, изтощаването на допаминните неврони и изгубените нервни връзки не са и единствените проблеми, съпътстващи човешките старини. Миелинът, слой разположен около аксоните (разклоненията на невроните), който служи за защита и увеличаване скоростта на предаване на нервния импулс, се разрушава с времето.

Един от най-дразнещите проблеми, чиято конкретна причина не се знае, е трудното досещане за нещо в дълготрайната памет на човек, т.нар. феномен „на върха на езика ми е”.

С очакваното учетворяване на глобалното население над 80, до 400 милиона през 2050 г., мозъчните проблеми ще са голям бич за човечеството.

Според една от теориите при образованите хора деменцията се среща по-рядко, тъй като дейностите в свободното време и ученето водят до създаване на мозъчен буфер срещу заболяването.

Обяснението се търси в „теорията за когнитивния резерв”. Според нея в мозъка на високообразованите има повече нервни съединения между клетките или те работят по-ефективно. Затова при появата на първите увреждания, свързани с Алцхаймер, образованите по-добре се противопоставят на заболяването.