1664 г. Ню Амстердам е преименуван на Ню Йорк. Днес това е един от най-големите градове в света. Той е сред най-важните финансови и комуникационни центрове в света.
Европейското заселване в района започва с основаването през 1614 г. на нидерландска колония за търговия с кожи в южната част на Манхатън, която по-късно е наречена Нови Амстердам. През 1626 г. управителят на Нова Нидерландия Петер Минойт закупува остров Манхатън от племето ленапи за 60 гулдена. Според отричана днес легенда, Манхатън е закупен срещу стъклени мъниста на стойност 24 долара.
През 1664 г. Нови Амстердам е завладян от Англия и получава сегашното си име в чест на херцога на Йорк, бъдещият крал Джеймс II.
1850 г. Леви Щраус прави своите първи сини джинси. Джинсите първоначално са били създадени като работно облекло на миньорите по време на златната треска в Калифорния през 19 в. и стават модерни едва през 50-те години на 20 в.
Най-старият известен предшественик на джинсовия плат е индийското дебело памучно платно, наречено „dungaree”. То било боядисано в цвят индиго и през 16 в. се продавало край Форт Донгарий, близо до Мумбай (Бомбай).
Съвременните джинси били създаден в Генуа (Италия), откъдето носят и името си, когато тя била независима република и морска сила. Те били предпочитани от генуезките моряци, тъй като били здрави, удобни и лесни за поддръжка (матросите ги перяли в големи мрежи, влачени зад кораба.) Платът тип „деним” пък дошъл от град Ним, Франция - откъдето и името му.
През 50-те години на 19 в. натурализираният немски търговец от еврейски произход Леви Щраус продава джинси с марката „Леви’с” на миньорите в Калифорния и бизнесът му процъфтява. Един от неговите постоянни клиенти е натурализираният латвийски шивач от еврейски произход Джейкъб Дейвис, който редовно купува джинсов плат на едро. Именно на Дейвис хрумва идеята да използва медни нитове за подсилване панталоните на местата, където са най-слаби, тъй като златотърсачите се оплакват от неиздръжливостта им предвид тежката работа, с която се занимават.
Шивачът обаче не разполага с необходимата сума пари, за да плати патента на своето откритие, така че се обажда на Щраус и му предлага съвместен бизнес. Така на 20 май 1873 г. двамата партньори получават патент за „Подобрение в укрепването на джобовете”. От този момент започва е масовото производство на джинси с марката „Леви’с”.
Първите панталони са все още кафяви, изработени от конопени влакна и се придържат от тиранти. Скоро Щраус започва да използва деним - памучен плат, който се оцветява в синьо с индиго.
Ръбовете на джобовете обаче все още са недостатъчно груби за златотърсачите, които пъхат в тях всякакви материали от мините. През декември 1870 г. на Якоб Дейвис - шивач от Рига, му хрумва да нитова краищата на джобовете на панталоните, за да ги подсили.
На 6 юни Леви Щраус пуска своите първи сини джинси на пазара.
1882 г. американецът Хенри Уили патентова електрическата ютия. Докато новият уред придобие съвременния си вид обаче, изминава повече от половин век.
Първите сведения за изглаждане на дрехи са от 4 в. пр.Хр. от Елада. Тогава са търсели способи за плисиране на дрехи от плат с помощта на горещи металически прътове. В други страни използвали нагрети каменни плочи или павета.
Ютията е изобретена около 15 в., когато напредва металообработването. Тогава те били отливани от чугун и се нагрявани върху печките. Притежавали са много неудобства: изстивали бързо, абсолютно били непригодни за гладене на тънко бельо или модерното тогава кадифе, през лятото налагали да се пали огън само заради тях.
По-късно ютиите са изработвани кухи с подвижен капак отгоре, а във вътрешността им са разпалвали дървени въглища. В онези години ютията представлява изключително скъпа вещ във всеки дом, част е от интериора в дома и предмет на гордост, като стопаните я украсяват с орнаменти и дори я инкрустират със скъпоценни камъни.
През втората половина на 19 в. в Европа се появяват ютии, работещи на газ и течно гориво: керосин, дестилиран алкохол и дори нефт. Те са устроени на принципа на бензиновите лампи, където горивото се напомпва с бутало. Пожароопасни са и трудни за обслужване, но поддържат сравнително постоянна температура.
Първите електрически ютии съществено превъзхождат предшествениците си. Първият използван нагревателен елемент е електрическата дъга от коксови електроди, през които преминава постоянен ток. През втората половина на 20 в. се появяват и първите ютии с отделяне на пара.
1925 г. Уолтър Перси Крайслер основава корпорацията Крайслер. Той основава корпорацията като наследник на „Максуел Мотор Къмпани” и конкурент на луксозните „кадилак” и „Пакард”.
Крайслер e значително разширена през 1928 г., когато придобива компанията за транспорт Fargo и Dodge Brothers Company (Dodge). Същата година купува Plymouth и DeSoto. През 1987 г. Chrysler придобива American Motors Corporation (Jeep).
Компанията е собственост на германския автомобилен концерн „Даймлер” до 2007 г., когато мажоритарният пакет акции е продаден на „Церебрус капитал мениджмънт” - фирма, изкупуваща компании пред банкрут и възстановяваща ги до нормално ниво за препродажба. Въпреки това „Даймлер” задържа 20% от акциите.
Днес фирмата е сред важните автомобилостроители на територията на САЩ.
Седалището на автомобилния производител е в Обърн Хилс, щата Мичиган.
Любопитен факт е, че през 1998 г. е взето решение за ребрандинг от германския собственик. Оригиналната емблема (петолъчна звезда) на „Крайслер” е заменена поради дразнещата (за германците) прилика със знака на „Мерцедес”, с нова такава.
По време на Втората световна война голяма част от ресурсите на Крайслер са насочени в изграждането на военни превозни средства. Компанията произвежда също и авиационни двигатели V12 и V16 HEMI за самолети. Важно участие на Крайслер по време на войната е в областта на радарите.
Когато през 1941 г. в Масачузетския технологичен институт е създадена лаборатория за разработване на микровълнови радари. Сред първите проекти е SCR-584, който става най-широко използвана радарна система на Втората световна война.
1944 г. Съюзниците откриват втория фронт в Нормандия. Войски на Великобритания, САЩ и Канада започват операция „Нептун” - морската част на стратегическата операция „Овърлорд”, приключила на 25 август с.г. с освобождаването на Париж.
Подготовката на плана за нахлуване в Европа през Франция е обсъждана през май 1943 г. по време на Вашингтонската конференция на военнополитическото ръководство на САЩ и Великобритания. Още през август по време на Квебекската конференция вече е разглеждан първият вариант на плана. Окончателният вариант на плана е готов около 1 февруари 1944 г., след което само някои отделни негови елементи са видоизменяни до средата на април с.г.
Въпросът за операцията „Овърлорд” е тема на специален разговор между ръководителите на антихитлеристката коалиция и на Техеранската конференция, които на 30 ноември 1943 г. обсъждат различни варианти по осигуряването на маскировката по нахлуването на Европейския континент.
Съюзническото командване придава голямо значение за създаването на превъзходство в сили и средства над германската групировка войски, отбраняващи района. Към деня на инвазията цялата територия на Великобритания представлява военен лагер, в който са съсредоточени 39 дивизии, 12 отделни бригади и десет отряда „Командос” и „Рейнджърс”, с общо повече от 5000 танка.
ВВС също имат в свое подчинение значителни сили - 10 859 бойни самолета, 2316 транспортни самолета, 2591 планера - което осигурява превъзходство над хитлеристката авиация над 20 пъти. Същото е положението и в съюзническите ВМС, които в деня на нахлуването наброяват 1213 бойни кораба и катера, 4126 десантни съда, 736 спомагателни съда и 864 търговски кораба. Общата численост на експедиционните въоръжени сили е 2 876 439 души, създаваща двукратно числено превъзходство над противника.
За място на десанта на съюзническите сили е избрано северното крайбрежие на Нормандия в района на град Кан и на запад от него. Тук по данни на разузнавателните служби хитлеристката отбрана е по-слаба от тази на крайбрежието на Ламанша, североизточно от устието на Сена.
Според замисълът предвижда да се извърши морски и въздушен десант, който да е в състояние за 20 дни да създаде плацдарми. В интервала от 24 май до 5 юни са разрушени или извадени от строя всички мостове през Сена между Руан и Париж, и са разрушени други 12 моста в Северна Франция.
Десантът започва с мощен демонстративен удар на съюзническата авиация със силите на 9-а американска въздушна армия, английските 2-ри тактически ВВС и 8-а американска армия от стратегическите ВВС. Тя нанася бомбени удари по немските комуникации на голяма площ, но основният удар е по обекти и райони от Франция северно от рекаСена. Тук през нощта на 6 юни само върху десет основни батареи са стоварени 5267 тона авиобомби от 1136 английски бомбардировача. Сутринта по други обекти в залива на Сена са стоварени нови 1763 тона авиобомби от 1083 американски бомбардировача.
Превъзходството над противника в сили и средства проличава най-добре на сутринта на 6 юни, когато 7 линкора, 2 монитора, 24 крайцера и 74 ескадрени миноносеца извършват мощна артилерийска подготовка, която позволява почти без проблеми да бъде извършен десантът на съюзническите сили на нормандския бряг.
Нормандската десантна операция отваря пътя за Западна Европа. Същевременно тя ще остане във военната история като най-голямата десантна операция със стратегическо значение в годините на Втората световна война.
1971 г. изстрелян е съветският пилотиран космически апарат „Союз 11”. Апаратът извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станция - „Салют-1”. Полетът продължава до 29 юни и е с продължителност 23 дни 18 часа 21 минути 43 секунди и 368 обиколки на Земята.
Любопитен факт е, че на космодрума преди самия старт основният екипаж в състав Алексей Леонов, Валерий Кубасов и Пьотър Колодин е заменен от дублиращия - командир е подполковник Георгий Тимофеевич Доброволски, бордови инженер - Владислав Николаевич Волков и инженер-изпитател е Виктор Иванович Пацаев.
На 7 юни 1971 г. „Союз-11” се скачва със „Салют-1”. Автоматично корабът е приближен до станцията на 100 м. По-нататъшното сближаване и скачване извършват самите космонавти с ръчните системи за управление и ориентиране на кораба. Скачват „Союз” със „Салют” с изключително умение, изумителна точност без никакви отклонения и сътресения.
Същия ден (7 юни) в 9.45 ч. космонавтите отварят херметичния люк и през прохода преминават в космическата станция. Най-напред извършват проверка на херметичността на „Салют”, бордовите уреди и апарати. Командирът Доброволски докладва, че апаратурата работи нормално. Атмосферното налягане в помещенията е в определените граници, а температурата в тях - около 17 градуса.
Космонавтите наблюдават земната повърхност. Пацаев изследва спектъра на някои звезди с астрофизическия уред „Орион”. На петия ден извършват контролни медикобиологични изследвания за влиянието на безтегловността върху организмите им. На 10 юни правят измерване на плътността на костите си и съдържанието на калций в тях. Предишният ден Доброволски показва на телевизионните зрители специален натоварващ костюм за поддържане на мускулите в нормално състояние. По време на целия космически полет със „Салют” здравословното състояние на тримата космонавти е добро.
На 29 юни 1971 г. те пренасят материалите от изследванията и своите дневници в кораба „Союз-11”. Отделят го от станцията и продължават с него полета по орбита. В полунощ на 30 юни е включена спирачната двигателната система на „Союз”. Тя работи определеното време и е изключена. От тоя момент връзката с тримата е прекратена.
„Союз-11” се приземява плавно в определения район - степта на Караганда. Групата за издирване пристига с вертолет, отваря люка на кораба и открива, че космонавтите са мъртви. Установяват, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на космическия кораб, въздухът е изтекъл и космонавтите са загинали от взривна декомпресия.
1982 г. военни части под командването на израелския министър на отбраната Ариел Шарон нахлуват в Южен Ливан и успяват да достигнат до столицата Бейрут. Войната продължава 18 години.
Войната започва с призива „Мир на Галилея”. В продължение на година се водят престрелки по границата с Ливан, като палестинците обстрелват израелските селища с катюши, леко стрелково оръжие, израелтяните отвръщат с кратки нахлувания зад границата за да ликвидират терористите. В последните 11 месеца до началото на войната няма сражения и обстрели на израелските селища. Съществува примирие и палестинците почти го спазват.
Но в края на май 1982 г. започват странностите на тази война. Министърът на отбраната на Израел Ариел Шарон се среща във Вашингтон с държавният секретар на САЩ Александър Хейг с молба да получи съгласието на американците за нахлуване в Ливан. Хейг отговаря, че САЩ не могат да допуснат това, само провокация, която да разтърси света може да промени мнението им.
И провокацията не закъснява. Майсторът на терора Абу Нидал, враг на Организацията за освобождение на Палестина и Ясер Арафат, изпраща свой роднина да убие израелския посланник в Лондон. В отговор израелската авиация бомбардира Бейрут, а палестинците отговарят според възможностите си. Министър председателят на Израел Менахем Бегин разрешава на Ариел Шарон да навлезе в Ливан, но не повече от 40 км, за да „предотврати обстрела на израелските селища”.
Когато на съвещание на правителството началникът на разузнаването обяснява, че Абу Нидал не влиза в ООП, Менахем Бегин произнася фраза - „Всички са в ООП”. Още тогава съществува съмнение сред редица влиятелни лица, че Абу Нидал е действувал като агент на Шарон. В това са убедени и редица политици от Организацията за освобождение на Палестина.
Шарон е презирал всички политици, включително и Менахем Вегин, като хора, лишени от въображение и провидение. Според него е бил нужен особен план за решаване на проблема с палестинците: да се нападне Ливан и с помощта на израелското оръжие да се постави начело на държавата диктатор- християнин, който да служи на интересите на Израел; да се изгонят сирийците от Ливан; да се прогонят палестинците от Ливан в Сирия и по нататък в Йордания; да се устрои провокация и да се подтикнат палестинците да устроят преврат в Йордания, да изгонят крал Хусейн и да превърнат Йордания в палестинска държава; да се постигне споразумение с палестинците за раздяла на властта по Западния бряг на реката Йордан.
Непреклонен в своите намерения, Шарон убеждава Менахем Бегин да започне войната, като му заявява, че единственото му намерение е да отхвърли палестинците на 40 км, за да не могат да обстрелват израелските селища. След това поставя Башир Джамайел начело на Ливан. Позволява на християнската фаланга да извърши масово клане в палестинските лагери Сабра и Шатила, за да принуди палестинците към бягство в Сирия.
Резултатите се оказват противоположни на очакванията. Башир Джумаел е убит от сирийците, а неговият брат, наследил го на престола, не върши работа. Сирийците контролират почти цял Ливан. Крал Хусейн остава на престола, а Йордания не става Палестина. Арафат и неговите въоръжени отряди се отправят в Тунис, удържат редица политически победи, приемат статуса на „единствен представител на палестинския народ” и след време се връщат в Палестина.
1993 г. Монголия провежда своите първи преки президентски избори. Правата на президента на Монголия му позволяват да определя и назначава кандидат за министър-председател, който след това се одобрява или отхвърля от Великия държавен хурал; има право на вето върху законите, приемани от парламента; да одобрява съдебните решения; да ръководи Съвета за сигурност. Той е и главнокомандващ на въоръжените сили.
Любопитен факт е, че има спорове относно това кой е първият монголски президент. Всъщност титлата не е от времето преди демократизацията, но според управляващите тя се появява по време на комунистическия период.
Някои определят Богд Хан за първи монголски президент. Балингийн Церендорж Бейсе, който управлява през 1924 г., също е определян за първи президент, но само докато Навандоржийн Яданба не е определен за такъв през ноември с.г. Само ден по-късно Малкият държавен хурал (изпълнителен комитет на Великия държавен хурал) сменя държавния глава. По-късно Малкият държавен хурал е отменен.
Начело на държавата застава председателят на Великия народен хурал, а титлата президент е приета през 1990 г.
1999 г. появява се за първи път компютърният вирус „Worm.ExploreZip”, който поразява хиляди компютри по цял свят. За първи път червеят, който съдържа злонамерен полезен товар, е открит в Израел.
ExploreZip, известен също като I-Worm.ZippedFiles, атакува машини, работещи под Microsoft Windows.
