Дипломата за завършено основно образование да се превърне в изискване за всеки, който иска да гласува на местни и национални референдуми. Това предложение на Атака отхвърлиха по-рано днес мнозинството депутати в пленарната зала.
Народните представители разгледаха общо шест законопроекта на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Плевнелиев официално предложи местни избори и референдум на 25 октомври
Отхвърлени бяха три законопроекта на Атака, един на АБВ и още един на Реформаторския блок. Парламентът прие на първо четене промените в Закона на референдумите, внесени от ГЕРБ. Те предвиждат допитванията да вървят с изборите и на тях да могат да гласуват сънародниците ни зад граница.
Дипломата за основно образование няма да бъде критерии при гласуването на референдуми. Това решиха депутатите като отхвърлиха предложението на Атака за образователен ценз в допитванията. Лидерът на националистите Волен Сидеров аргументира исканията за промени: „Стигам до моментите, които се оказаха спорни. Единият от тях се отнася до образованието. Чухме становището, че ще бъде нарушена Конституцията да изискваме основно образование от тези, които участват в референдума. Ние смятаме, че това не нарушава Конституцията, защото в член 53, алинея 2 се казва ясно, че образованието до 16-годишна възраст е задължително. След като е задължително по Конституция образованието до 16 години, се предполага, че до тази възраст човек ще придобие основно образование. Обратното означава, че ние допускаме, че до 16 години учениците ще повтарят няколко пъти и няма да добият образование".
Лидерът на ДПС Лютви Местан обяви, че движението категорично няма да подкрепи идеята за задължително гласуване на референдумите. Местан обаче обърна особено внимание на инициирания от президента Плевнелиев референдум.
ГЕРБ ще подкрепи въпросите на президента за референдум
Лидерът на ДПС за пореден път припомни, че с референдуми са се установявали и диктатури. „Крим беше анексиран след провеждане на референдум", допълни още Местан:
„Ако чрез референдум трябваше да се вземе решението през 1999 година за даване на въздушен коридор на натовските военновъздушни сили, България нямаше да получи покана за членство в НАТО, защото резултатът бе предвидим, ясен. Не бива да се преиграва с референдумите, защото много често резултатът от тях следва конюнктурата на доминиращите настроения в обществото. Не винаги тези настроения на деня, емоцията на деня е в съответствие със стратегическите цели на България, със стратегическия български национален интерес".
И още едно допълнение по темата с референдума - социалистите поискаха президентът да оттегли искането за провеждане на референдум, защото не е минал едногодишния срок за подобна инициатива.
Малко след това председателят на правната комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов обясни, че референдумът на 25 октомври е законен.
В официалното изявление на прессекретариата на държавния глава пише, че предложението на президента Росен Плевнелиев е в абсолютно съответствие със Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
