Вярно ли е, че не може да се плаче в космоса? Слушах парчето на Ерик Клептън "Tears In Heaven" и се сетих, някъде бях чела, че космонавтите не могат да плачат, заради безтегловността.
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Сълзи в небесата и ридаещи космонавти. Нека видим. Космонавтите са хора като нас. Е, не точно като нас, малко по-добре тренирани са, но и те също плачат. Ех, какво име на сериал е само - "И космонавтите също плачат". Даже не само на сериал става, но и на филм, книга, разказ, театрална постановка. И на тях им става тъжно сигурно, макар че нямаме данни за разциврил се космонавт, защото му е станало свръхтъжно за нещо в къщи. Държат се. Гледат да не са твърде емоционални, не са ревльовци като футболистите. Ако в безтегловност обаче на космонавта му се дореве, тоест слъзните канали на очите му образуват сълзи, но заради липсата на гравитация те не могат да паднат, да се стекат по лицето му, тогава те остават в окото. Много е особено. Формалност.
Сълзи се образуват, но плач няма в истинския смисъл на думата. А това образуване на сълзи, които остават около окото, не е най-приятното нещо на света. Откъде знаем, след като ревящите космонавти не са чак толкова често срещано явление. Астронавтът Ендрю Фойстъл претърпя инцидент на „Индевър", нещо му влезе в окото. Това нещо раздразни очната лигавица и окото започна да образува влага, тоест сълзи. Само че те не падат, както изяснихме. А и, уви, не могат да отмият чуждото тяло по начина, по който това става на земята. Така изведнъж около окото на Фойстъл се образува балонче от влага, без да може да падне. Всичко това се случва в космическия му скафандър, така че не може и да си помогне с ръка. Самият той описва усещането като жилещо, почти болезнено. Когато балончето с течност стане твърде голямо, то се откъсва от окото и започва да се носи из пространството.
Всъщност тук му е мястото да кажем, че ние не знаем със сигурност, защо плачем. Има куп теории, не само за космонавти, но и за нас с вас. Може би сълзите имат биохимична функция, а може да е форма на невербална комуникация, телесна реакция на болка и още различни варианти, всеки от които звучи интересно, но няма как да им имаме пълно доверие. Така че, пак повтаряме, ние не знаем защо плачем. Остава си загадка или пък дар, ако щете, защото можем да плачем и това е доказано, че води до облекчение.
Да се върнем на космонавтите. Те не могат да плачат, могат да образуват сълзи, но тези сълзи не се отделят от очите им, освен ако не станат твърде големи балони. Как се действа в такъв случай? Ами взима се кърпа и се избърсва окото. Това винаги действа, независимо дали в безтегловност или с тегловност, а и един от начините да не се случват такива неща е астронавтите да избягват да слушат тъжни парчета като "Tears In Heaven" на Ерик Клептън. Ние с вас обаче можем да си ги слушаме колкото си искаме и да си плачем колкото искаме, а и да си задаваме въпроси.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате
