Качеството няма заместител, а липсата му няма оправдание
Качеството няма заместител, а липсата му няма оправдание / netinfo

Архитект Весела Мирянова е изпълнителен директор на „Артекс инженеринг". Завършва със златен медал средното си техническо образование в строителния техникум „Христо Ботев", а по-късно и висше архитектурно образование във ВИАС, отново с отличие.
Работи активно за признание на обществената роля и значимост на деловите жени, като участва в национални и международни форуми. Член е на управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата и на управителния съвет на Клуба на жените предприемачи и мениджъри в България. Избрана за „Бизнес дама на 2008 година" и "Човек на 21 век" през 2009 година.

Архитект Мирянова гостува в Дарик радио, където разговаря с Ники Кънчев.

Каква е бизнес стратегията на „Артекс"?

Бизнес стратегията на „Артекс инженеринг" е неделима от бизнес етиката: най-доброто по най-почтения начин. Конкретните ситуации изискват различни решения, но всяко от тях е подчинено на този принцип.

Това, което се чува за вашата компания в обществото и бизнес средите, е качеството. Защо толкова държите на него?

Качеството няма заместител, а липсата му няма оправдание. Няма как да се добави, може само да се вгражда във всеки етап на работата - от избора на терен и проектирането до изработката на ключа за дома. Отсъствието на качество не може да се компенсира с никакви „екстри" или отстъпки в цената например. Добрият професионалист е етичен човек, а етичният човек не предлага некачествени неща.

Пазарът на недвижими имоти не е ли ценови в България? Не е ли по-важно да продаваш, отколкото да строиш качествено с качествени, но вероятно и по-скъпи материали?

Можеш да закупиш жилище на по-висока цена, в което да живееш леко и спокойно, с ниски сметки за енергийни разходи, а стойността му междувременно да нараства. Можеш да закупиш жилище на изгодна за момента цена, а после да отделяш сериозна част от доходите и времето си за преустройства, ремонти и всевъзможни допълнителни вложения. Кой от двата варианта излиза скъпият?

В „Артекс инженеринг" никога не сме и мислили да намерим „по-икономичен" вариант на суровините и материалите. Знаем, че качествените струват повече, но и си струват - в дългосрочен план - толкова повече от компромисните! Да, далеч не всички наши клиенти познават добрите марки и стабилните доставчици, но като живеят в нашите жилища, усещат разликата и затова много от тях купуват второ и трето жилище от нас - за децата си или за инвестиция. Самата бизнес логика е на страната на най-високото качество.

Последните десетина години бяха изключително интересни за вашия бизнес - строителството. Първо, изживяхте стремителен бум и после рязка криза. Сега къде сте?

Където винаги сме били - тук, в София, на поредния си обект. Всичко на пазара на недвижими имоти е било проверка, е проверка и ще бъде проверка. И в бум, и в криза, и в раздвижване ние продължаваме без никакво отклонение от високите стандарти, които сме си задали от самото начало. Без съкращение на разходите за суровини и материали, без претупване на нито една стъпка от необходимите технологични процеси.

Поуките, които си направихте от това „строително виенско колело"?

Не е точно поука, а просто уверение, че сме били на прав път.

Масовото саниране как го виждате? Да не е малко хвърляне на прах в очите на обществото?

Сещам се за грубичкия израз „замазване на положението", за бързи козметични грижи, които няма как да решат структурни проблеми. Санирането не е панацея. Сградите трябва да се инспектират по конкретни показатели, свързани с тяхната здравина, устойчивост, предвидим срок на експлоатация. Засега не виждам в публичното пространство цялостна, детайлна и достъпно поднесена информация какво може и какво не може санирането.

Позволявам си да отбележа, че в „Артекс инженеринг" не се успокояваме с фрази от рода на: „На по-късен етап клиентите могат да решат...", „След години може да се помисли за...". Принципът е „Веднъж завинаги!". Пък и нашият клиент не е типът „домашен майстор", който като се прибере, започва нещо да потяга, да поправя, да обмисля летни ремонти... Приели сме, че работим за хора, които искат домът им да ги поддържа, а не те да поддържат дома.

Кои са архитектите, от които сте се учили?

С особена признателност и уважение си спомням за покойния професор архитект Стефан Стефанов, преподавател в катедра „Жилищни сгради и комплекси" по наше време. Със съпруга ми, архитект Мирянов, бяхме негови дипломанти, но и тогава знаехме, че ще учим цял живот.

Освен това мисля, че човек трябва да се учи не само от експертите в своята област, а от всеки, който стимулира въображението, смелостта, максимализма му. Учим се на размах, виртуозност и нестандартно мислене и от хора на изкуството, науката, бизнеса, от всички сфери на живота.

Можем ли да говорим за сериозна българска архитектурна школа? Коя е сградата, която ви изпълва сърцето, че сте български архитект?

Да, има българска сериозна архитектурна школа: има и традиция, има и перспектива. А личната ми слабост са „старите", строени преди 9 септември 1944 година, луксозни жилищни кооперации, например по улиците „Московска", „Оборище", „Дунав", „Дондуков", „Цар Асен" с техните представителни входове, с високите тавани на апартаментите, с обширните вестибюли, около които са разположени всички останали помещения, с луксозните асансьори... Възхищава ме достолепието, което излъчват. Класа, постигната с размах, но и с чувство за мярка.

Математика или изкуство е архитектурата?

Основата на архитектурата е човеколюбието. Нито въображението, нито прецизните изчисления ще създадат истински дом, ако не се мисли преди всичко за щастието на човека, който ще живее в него. Първо са хората, после са фасадите. Думите на клиентите, на които се радвам най-много, са: „много ни е хубаво тук". Архитектурата трябва да прави така, че на хората - и на живеещите, и на минувачите - да им е хубаво. Иначе в архитектурата има и математика, и изкуство, и мъдрост. Най-важното си остава човекознанието.

„Всяка сграда е една рожба на архитекта. И това е отговорност към обществото. Трябва да правим жилища с любов към хората". Това е цитат на ваши думи, но чак пък любов?

Когато строиш за някого, ти влизаш в света, който той ще обитава, и няма как да останеш равнодушен. Започваме работа с любов, а като че ли я завършваме със завист: завиждаме на хората, които ще живеят там.

Архитектът и строителят не предлагат куп стени, те създават среда с помощта на тухли. Среда, в която хората да се чувстват сигурни, защитени и радостни. Въпросът не е да се добереш през полуразбити пътища, занемарени входове и мръсни стълбища до жилището си и да се скриеш в него. Грижейки се и за инфраструктурата, и за зелените площи, и за споделените пространства, компанията ни се стреми да допринася за по-жизнен, по-приветлив свят. Ако живеем в такъв свят, ще бъдем и по-съвестни граждани, и по-свободни личности.

Сигурно сте били в Дубай, където Вашите колеги архитекти от цял свят се вихрят на воля. Даже нещо повече - там няма небе за Вашите идеи... Що за феномен е този град?

Дубай е строителна площадка с възможности, които изглеждат неограничени. Всички тези амбиции и дори експерименти несъмнено тласкат сградостроителството напред. Е, има и суета: да построиш най-високата сграда или най-пищната, с най-голямата изкуствена ски писта или... Това „най-най-най" започва да звучи самоцелно, колкото и да е впечатляващо. Все пак едва ли някой иска да живее в книгата на „Гинес".
Ние от „Артекс инженеринг" от своя страна сме свързани със София, обичаме я и строим в нея неща, които едновременно се вписват в средата и я облагородяват. Стремим се към онова излъчване на благородна простота, което не се натрапва, а завладява.

Преди малко говорихме за качеството и че не сте готови на компромиси в това отношение. Какво ви дава работата с фирми като „Винербергер"?

Увереност и спокойствие. В строително-архитектурните работи има много променливи - дори само атмосферните условия да вземем! - и е чудесно да има неща в този процес, на които винаги можеш да разчиташ. Тухлите „Винербергер" са едно от тези толкова важни неща. Сигурни сме в постоянното равнище на качеството им, в тяхната дълготрайност, в навременната им доставка. В презентациите на своите сгради ние винаги отбелязваме, че работим именно с тази марка.

„Винербергер" са от 10 години на българския пазар. Вие сте техен лоялен партньор през това време. Какво успяха те и за какво не им стигна времето?

Сигурно има неща, за които не им е стигнало времето, но ние виждаме успехите им. „Винербергер" заемат завидно място в своя сектор и държат на думата си - на някого това може да прозвучи простичко, но за мен това е добра дефиниция за висок професионализъм.

Какво ще им пожелаете за 10-годишния юбилей?

Повече проницателни и далновидни клиенти, които държат на качеството и искат най-доброто. В личен план на всеки работещ във „Винербергер" пожелавам здраве, оптимизъм и удовлетворение. Говоря от името на всеки в „Артекс", защото всеки от нашата компания познава и уважава правеното от „Винербергер".

Избрана сте за бизнес дама на годината преди време? Какво Ви даде тази титла? Признание или стимул?

„Бизнес дама на годината" е преди всичко професионална награда и затова много я ценя. Церемонията е светско събитие, разбира се, но това е отличие за работещата жена - в случая в сферата на бизнеса. Надявам се тази награда да стимулира преди всичко младите жени да се утвърждават в обществото именно чрез своя професионализъм.

Като ученичка сте била награждавана в поетичен конкурс на името на поета Владимир Башев. Той е описал целите на неговото поколение, за това как да станем всички ние пълноценни личности и за предизвикателствата към тези, които идват след нас. Накрая един поколенчески въпрос: Успя ли Вашето поколение, успешно или изгубено е то?

Не се наемам да говоря от името на едно цяло поколение. И разбирането за успех е различно, и пътят на всеки човек е различен. Все пак не вярвам, че някога е съществувало „изгубено поколение". Всяко се стреми да живее смислено, да създава, да оставя след себе си. Въпросът е да не се отказваме пред препятствията, да не ни изглеждат като стени. Винаги може да се работи, и то добре.