330 г. столицата на Римската империя се премества от Рим в Константинопол. После градът последователно е столица на Византия (1261-1453), Латинската империя (1204-1261) и Османската империя (1453-1922). Официално е преименуван на Истанбул през 1930 г.
През 3 в. в Римската империя има жестока криза, а старата столица Рим не можела да изпълнява функцията си в тези условия. Император Диоклециан ясно съзнавал това и предпочитал да управлява империята от малоазийския град Никомидия.
Неговият приемник Константин I Велики пръв от римските владетели се заел да създаде нова столица. Тя трябвало да се изгради на бреговете на Босфора, където се намира античният град Византион и където е естествената географска граница между Европа и Азия. Строежът на новата столица започнал през ноември 324 г.
В строителството участвали над един милион роби и колонати. Построена била огромна система от ровове и стени, правещи града непревземаем до развитието на артилерията. Така след по-малко от шест години - на 11 май 330 г., новата столица била тържествено осветена и получила названието Константинопол - градът на Константин. Още тогава той бил наричан Новия Рим.
Константинопол бил изграден по подобие на стария Рим и според най-добрите традиции на римското градоустройство. За разлика от стария Рим обаче Константинопол бил вече не само римски, но и християнски град. В него били построени не само дворци, амфитеатри и акведукти, но и величествени християнски храмове. Новата столица олицетворявала прехода от римско-езическата към християнската епоха.
1310 г. 54 тамплиери, обвинени в ерес, са изгорени на клада във Франция. Тамплиерите, наричани още Бедните рицари на Христа, са членове на духовно-рицарски орден, основан в Светите земи около 1119 г. след Първия кръстоносен поход.
Точните обстоятелства на създаването на ордена са неизвестни. Целите на новосъздадения орден били да поддържат новото кралство Йерусалим срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места. С течение на времето Орденът на тамплиерите се превърнал не само в мощна икономическа, но и в политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа.
Когато през 12 в. рицарите-тамплиери полагат основите на новата монашеска структура, те за кратко време поемат контрола над земите на Латинската империя. По това време рицарите се занимават с всичко, което носи някаква печалба - охраняват поклонници, дават заеми, преговарят с мюсюлманите, дори се твърди, че именно те са измислили чековото разплащане. Разбира се, участват и в бойни действия, когато се налага.
Постепенно ориентират дейността си към Европа и с течение на времето орденът придобива мощ. Съзирайки заплаха в тяхно лице и искайки богатството им, Филип IV Хубави, вече затънал в дългове към тамплиерите, убеждава папа Климент V да забрани ордена като средство за освобождаване от дълговете. Така през 1307 г. кралят арестува рицари-тамплиери и ги обвинява в содомия, манихейство и престъпни дела.
На 13 октомври с.г. Жак дьо Моле, Великият Магистър на ордена, е арестуван заедно със 140 рицари. Подложени на ужасни изтезания, те направили признания за ерес, содомия, човекоядство и множество други престъпления. Над сто от тях били изгорени живи на клада, а още 51 последвали съдбата им през 1311 г.
Орденът бил формално ликвидиран на 22 март 1312 г. на събора във Виен. Римският папа Климент V под натиска на френския крал Филип IV Хубави разпуска ордена. На 18 март 1314 г. Жак дьо Моле и прецепторът на Нормандия, Жофроа дьо Шарне, били изгорени на клада.
След разгрома на Ордена на тамплиерите останалите живи негови представители емигрират в Шотландия и поставят началото на съвременното масонство. Данните говорят също, че в началото на 14 в. оцелелите рицари-тамплиери или основават свой собствен орден, или се сливат със съществуващ по това време таен орден, по-късно споменаван като „Орденът на Розенкройцерите”.
1927 г. основана е Академията на филмовите изкуства и науки на САЩ. Академията раздава най-значимите филмови награди в Америка - Оскарите. Към 2003 г. Академията има 5816 гласуващи лица.
1949 г. кралство Сиам официално променя името си отново на Тайланд - Земята на таите. Произходът на страната на полуостров Индокитай по традиция се свързва с кратко просъществувалото царство Сухотай, основано през 1238 г., последвано от голямото царство Аютхая, създадено през 14 в. и съществувало до 18 в.
Тайската култура е силно повлияна от китайската, тъй като таите идват в Индокитай, от Южен Китай, както и от кхмерската и монголската държави, засегнали таите при миграцията си на юг след 12 в.
Контактите с Европа започват от 16 в., но въпреки силния натиск Тайланд е единствената държава в Югоизточна Азия, която никога не е била истински колонизирана. Западното влияние води до много реформи през 19 в. и до сериозни търговски концесии, особено за британските интереси, но не и до пряко подчиняване.
Безкръвен преврат през 1932 г. променя формата на държавното управление и създава конституционна монархия на мястото на дотогавашната абсолютна.
По време на Втората световна война Сиам е съюзник на Япония, но не участва активно във военните действия. Названието Тайланд започва да се използва още от 1939 г., но официално е въведено през 1949 г. по време на Бхумибол Адунядет крал Рама IX.
1967 г. Англия, Дания и Република Ирландия подават молба за членство в Европейската икономическа общност (ЕИО). Общността е създадена с подписването на Римския договор на 25 март 1957 г. от шест държави - Белгия, Федерална Република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия.
Римският договор предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.
Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на един общ пазар. Договорите за създаване на Европейската Икономическа Общност (ЕИО) и Европейската Атомна и Енергийна Общност (Евратом) поставят началото на процеса на многонационална интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.
Европейската икономическа общност създава напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националната държава и непознати в международната политика.
1995 г. в Ню Йорк повече от 170 държави достигат до съгласие да удължат неограничено и без условия Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Договорът е израз на инициативата на голяма част от международната общност за ограничаване на разпространението на ядрени оръжия, ядрени материали, технологии и информация с потенциал за военно приложение.
Документът влиза в сила на 5 март 1970 г. и до момента към него са се присъединили 189 страни, пет от които са официално признати за ядрени сили: САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай. Официално договорът е предложен от Руската федерация, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и САЩ, както е записано в документа. Договорът за неразпространение на ядрените оръжия се състои от преамбюл и 11 члена.
И въпреки че първоначално договорът е замислен с ограничена продължителност до 25 години, на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, проведена в Ню Йорк на 11 май 1995 г., подписалите страни приемат с консенсус продължаването му за неограничен период, без условия.
1997 г. шахматният суперкомпютър на IBM Deep Blue спечелва последната игра от реванша на Гари Каспаров. Така машината става първият компютър, който побеждава световен шампион по шахмат в директна среща.
Каспаров губи от шест партии с 2,5:3,5 срещу подобрения компютър на IBM Deep Blue. Мачът е равен до петата партия, но в шестата компютърът побеждава. Любопитен факт е, че по този известен двубой е направен документалния филм “Играта свърши: Каспаров срещу Машината”.
Каспаров твърди, че няколко фактора са били против него в тази среща. В частност, на него му е бил отказан достъп до предишни срещи на Deep Blue, докато компютърният екип е проучил стотици срещи на Каспаров.
След загубата шахматистът обявява, че е имало и моменти, в които е видял забележителен интелект и творчество в ходовете на машината, като дори е предположил, че в този момент са се намесили хора, в противоречие с правилата на срещата. Екипът на IBM отрича да има измама, като казва, че единствената човешка намеса в машината е била между отделните партии.
Правилата на срещата позволяват на разработчиците да променят компютърната програма между партиите, за да подобряват играта на компютъра. Каспаров изисква разпечатки от лог-файловете на машината, но IBM отказва да ги даде. По-късно те все пак са публикувани в Интернет.
Каспаров иска реванш, но IBM отказва и прекратява работата по Deep Blue.
