„Злоупотребата с тлъсти животински мазнини, с пържени храни, яйца, алкохол, кафе, какао и шоколад разболява жлъчката.”
Хората, които употребяват една бира или 200 мл. вино или 50 мл. концентрат дневно спадат към групата на алкохолиците. Такава е дефиницията за алкохолизъм на Световната здравна организация, каза пред Дарик един от най-добрите коремни хирурзи доц. Кирил Драганов, определяйки я като стряскаща. В предаването „Най-добрите лекари” медикът изтъкна, че нерационалното хранене и злоупотребата с алкохол са в основата за развитие на заболявания на жлъчката и на панкреаса. По-провокиращият фактор при женския пол обаче се оказва хранително-диетичният режим, за разлика от мъжкия пол, където водеща е консумацията на алкохол.
„В повечето от случаите ние разболяваме своята жлъчка с нашия стил на живот и начин на хранене. Жлъчният мехур или т.нар. жлъчка е едно заболяване, за което категорично е доказана връзката с хранително-диетичния режим на пациента. Има доказани връзки с женските полови хормони. За съжаление по-често страда женският пол, като съотношението жени – мъже е 7 или 8 към 1. Но основният проковиращ момент е злоупотребата с тлъсти животински мазнини, с пържени храни, яйца, алкохол, кафе, какао, шоколад – това са нещата, които провокират образуването на камъни в жлъчния мехур,” посочи медикът.
Той припомни, че острото възпаление на панкреаса може да бъде животозастрашаващо.
„Тук основните фактори са два. Единият е жлъчнокаменната болест, тоест острият панкреатит може да се яви като усложнение на жлъчнокаменната болест. Вторият е свързан отново с хранително-диетичния режим – злоупотребата с богати на протеини храни и с алкохол. В своята остра форма панкреатитът се лекува основно консервативно. Малко пациенти не отговарят на това консервативно лечение с медикаменти и при тях се налага хирургично лечение. За съжаление обаче там резултатите не са много добри. Смъртността по цял свят, включително и у нас, все още е висока и достига 15 % - 20 % при пациентите, които са лекувани хирургично. Но самият факт, че тези пациенти стигат до хирургия означава, че при тях е било установено доста тежко възпаление на жлезата, което е прераснало във възпаление на други органи,” добави хирургът.
Има ли дефиниция за злоупотребата с алкохол?
„Според кардиолозите и кардиохирурзите алкохолът в малки и умерени дози, говорим за червеното вино, е полезен и профилактира редица сърдечно-съдови заболявания. Същото мога да кажа и за режима на хранене. Няма забранени храни, но както споменах, злоупотребата с някои храни и злоупотребата с алкохола са предпоставка за развитие на тези заболявания. Трудно е да се каже кое е по-вредно, но по отношение на термина „злоупотреба” си има точни дефиниции на Световната здравна организация. Може би при женския пол хранително-диетичният режим е основният провокиращ фактор, а при мъжете това е злоупотребата с алкохол. Информацията ми за термина „злоупотреба” ми е отпреди 7 или 8 години, може и да е актуализирана към днешна дата, но е стряскаща. За алкохолизъм се приема употребата на една алкохолна единица всеки ден в седмицата или употребата на повече от четири алкохолни единици седмично. Под една алкохолна единица се има предвид 1 бира, 200 мл. червено вино или 50 мл. концентрат. Тоест ако всеки ден употребяваме 200 мл. червено вино или пък по 50 мл. концентриран алкохол, по определението на Световната здравна организация спадаме към групата на алкохолиците,” изтъкна един от най-добрите коремни хирурзи.
По отношение на донорството и трансплантациите доц. Драганов отчита развитие.
„Имам щастието и удоволствието при мен да специализират много добри хирурзи и като хора, и като млади лекари. Трудно е да се каже имат ли бъдеще младите у нас. За съжаление това не зависи у нас, зависи най-вече от политиците, от добрата политическа воля за реформите в здравеопазването, които чакаме вече повече от 20 години и, за съжаление или не се случват или се случват в правилната посока. Има възможности, напоследък с промяната в наредбата за специализацията е малко по-лесен пътят и са малко по-добри финансовите условия за младите хора, които желаят да останат в България. Но искам да ви кажа, че тези условия все още са много, много далеч от средните условия, които се предлагат в западноевропейските държави. Лично аз за себе си съм избрал пътя. Има много причини, които ме задържат тук и виждам своята медицинска кариера тук в България. Аристотел е казал, че оптимизмът е като слънчев ден, песимизмът е като дъждовен ден, а реализмът е като облачен ден, в който има по-голям риск от дъжд, отколкото вероятност за слънце. Аз съм реалист за българското здравеопазване,” завършва специалистът.
Цялото интервю с доц. Кирил Драганов можете да чуете в звуковия файл.
