1663 г. в Лондон е открит кралският театър в Друри Лейн. Театърът е бил събарян и строен четири пъти, което го прави и най-стария театър в града. Днес се намира в Ковънт Гардън. Главният вход гледа към улица „Катрин”, а задният - към „Друри Лейн”.
Първата сграда на „Друри Лейн” била построена от Томас Килигрю. Името му по това време било „Кралският театър на улица Бриджис”. След пожар през 1672 г. на същото място бил построен „Кралският театър на Друри Лейн”. Негов дизайнер бил Кристофър Рен и бил официално открит през 1674 г.
През 1791 г. било взето решение театъра да се събори и на негово място да се построи по голям. Само три години по-късно вратите на театъра отново били отворени за почитателите. След 15 години театърът отново е опожарен през 1809 г.
Днешният „Друри Лейн” е отворен през 1812 г. В него са играли доста разнообразни актьори като Шекспировия Едмънд Кийн, детето актриса Клара Фишър, комедианта Дан Лено и комедийната трупа Монти Пайтън. Днес „Друри Лейн” е притежание на композитора Андрю Лойд Уебър, в следствие, на което се поставят и много музикални пиеси.
1895 г. руският учен Александър Степанович Попов демонстрира първия в света радиоприемник. Този ден се смята за рожден ден на радиото.
На заседание на Руското физико-химическо общество в Санкт Петербург физикът показва уред за предаване и приемане на електромагнитни вълни без проводник. Устройството имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апаратът на Попов давал възможност за пръв път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни. Изобретението му на практика проправя пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните.
От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите „Хайнрих Херц”, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Така - и в съвсем буквален смисъл - името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото.
По-малко от година след това той успява да създаде цял комплекс с апаратура за безкабелно предаване на телеграфни сигнали.
През март 1896 г. на заседание на Руското физико-химично общество Попов извършва първото в света предаване на радиограма на разстояние около 250 м. Година по-късно (през есента на 1897 г.) пренася своите опити на кораби от Балтийския флот и през пролетта на следващата година получава надеждна връзка на разстояние около 5 км между транспортния кораб „Европа” и крайцера „Африка”.
1915 г. английският пътнически лайнер „Лузитания” е потопен от германска подводница. Лайнерът бил торпилиран от немската субмашина U-20 и само за 18 минути е отишъл на дъното. При атаката загиват 1198 души от общо 1962-та, които били на борда.
Нападението накланя американското общественото мнение (128 техни граждани умират) срещу Германската империя и на практика ускорява влизането на САЩ във войната.
Лайнерът бил притежание на компанията „Кунард Стиймшип Лайн Шипинг Кампъни”. Корабът бил дълъг 239,87 м и широк 45,97 м. Имал възможност да приеме 2198 пътници - 552 в първа класа, 460 във втора класа и 1186 в трета. Освен тях имал и 850 души екипаж.
Любопитен факт е, че през 1907 г. „Лузитания” пресича Атлантическия океан за четири дни 19 часа и 52 минути и печели наградата за най-бърз кораб „Синята лента на Атлантика”.
Години по-късно при разследването сред останките от лайнера „Лузитания”, потопен край бреговете на Ирландия, група водолази откриха немска подводна лодка, която тайно е превозвала боеприпаси. Това е в основата на нападението през 1915 г. - Германия обвинила собствениците на „Лузитания” в тайно превозване на оръжия от САЩ в Европа - на Западния фронт. Правителствата на Великобритания и САЩ опровергали тази версия, заявявайки, че на кораба се намирали само цивилни лица.
Откритите сред остатъците на кораба боеприпаси обаче, включително патрони „Ремингтон”, използвани от британците на фронта, възродиха споровете около потапянето на „Лузитания”.
1934 г. Сталин създава Еврейската автономна област. Сталин й отрежда място в тайгата, образувана от Хабаровския и днешния Приморски край.
Историята обаче има доста по-далечно начало. През 1924 г. в СССР е констатирано, че голяма част от разореното еврейско население не се занимава с „продуктивен труд” - броят на лицата без определено занятие и лишените от избирателни и граждански права, е достигнал колосални размери.
Затова съветската държава решава да впрегне евреите в производителен земеделски труд. В Украйна са създадени три еврейски национални района. Създадени са 10 колхоза за евреите от Бухара (Узбекистан), 15 колхоза за грузинските евреи, колхози за планинските евреи в Дагестан, Азерайджан и в Северокавказкия район.
В рамките на тези планове на 28 март 1928 г. с постановление е прието плътно да се населят с трудови евреи свободните земи край река Амур в Далекоизточния край. На 20 август 1930 г. е прието и държавно постановление за образуване на Биро-Биджанския национален район. Така през 1934 г. идва ред на Еврейската автономна област в състава на РСФСР. За най-малкия субект на федерацията е заделена земя с площ 36 000 кв.км около град Биробиджан, превърнат в столица.
До пристигане на заселниците този край бил обитаван от не повече от 1200 души. Затова пък през 1939 г. населението на Биробиджан вече наброявало почти 20 000 души, като около 1500 от тях са доброволно дошли ентусиасти от САЩ, Канада, Южна Америка, Германия и даже от Палестина.
Евреите-преселници, пристигнали в Приамурието в периода 1920-1930 г. и техните потомци, никога не са съставлявали мнозинство в Автономната област. Войната и особено смъртта на Сталин им дава възможност постепенно да се измъкнат. А след мащабното репатриране в Израел през 1970-1990 г. те остават незначително малцинство.
1946 г. основана е компанията Tokyo Telecommunications Engineering - Sony. Фирмата е създадена от Акио Морита и Масару Ибука. Първото й име е Totsuko, а седалището - в Минато, Токио.
Първоначално компанията произвежда котлони за варене на ориз. Тъй като това производство се оказва не от най-печелившите, скоро след това компанията се концентрира върху производството на електронни уреди за свободното време.
Първият успех на компанията бележи с придобиването на лиценз за производство на транзистори. През 1958 г. фирмата се преименува и получава сегашното си име SONY. Новото име е комбинация между латинското sonus (звук) и английското Sonny Boys.
Любопитен факт е, че „Сони” е първата японска фирма, която изписва името си на латиница - факт, който поражда доста дискусии в следвоенното японско общество.
1992 г. изстреляна е космическата совалка „Индевър”. Совалката е от флотата „Спейс Шатъл” на НАСА. Тя е конструирана през 1987 г., за да замести „Чалънджър”, която е загубена при инцидента през 1986 г.
Совалката „Индевър” е втората совалка, която е извадена от употреба (първата е „Дискавъри”). Последният й полет е осъществен през май 2011 г., като това е предпоследният полет на космическа совалка въобще.
В изграждането на совалката са използвани материали, останали от другите две действащи совалки към момента на изграждането й - „Дискавъри” и „Атлантис”. Совалката е кръстена на британския кораб „Индевър”, с който капитан Джеймс Кук извършва първата си околосветска експедиция през 1768-1771 г.
Името на совалката е избрано чрез национален конкурс между ученици от училищата и гимназиите. Участниците пишат есе за името, неговата история и защо то е подходящо за космическа совалка на НАСА. Най-популярното име, за което пишат около една трета от всички, се оказва… „Индевър”.
2000 г. Владимир Путин полага клетва като втори демократично избран президент на Русия. Той заема висшия държавен пост за първи път като „изпълняващ длъжността”, след като Борис Елцин подава остава.
През март с.г. Владимир Путин е избран за държавен глава, а след четири години на редовни избори е преизбран на длъжността. През 2008-2012 г. е премиер, а през март 2012 г. отново побеждава на президентските избори. На 7 май полага клетва като президент трети мандат.
