- Борис Станимиров и Цветан Цветанов
- Лютви Местан
Грозни скандали белязаха старта на пленарното заседание в последния работен ден за седмицата. Причината беше настояването на Атака първа точка в програмата на депутатите да бъде признаване на трагичните събития от преди 100 години в Турция като геноцид над арменския народ. ДПС напуснаха залата при предложение за минута мълчание в памет на жертвите. Представители от турското посолство пък наблюдаваха събитията от балкона в пленарната зала.
Скандалът започна още от първите минути на пленарното заседание.
От Патриотичния фронт предложиха да бъдат почетени жертвите на геноцида с едноминутно мълчание, но това не бе уважено и подложено на гласуване. Депутатите от ДПС гласуваха "против" удължаването на работното време до приемането на точката и напуснаха пленарната зала, след като бе предложено едноминутното мълчание.
Депутатът от Атака Десислав Чуколов предложи точката за арменския геноцид от трета да стане първа, народните представители от ДПС се върнаха в залата, за да гласуват "против", след което отново излязоха. В крайна сметка предложението беше прието със 115 гласа "за", 34 "против", а 26 се въздържаха.
Така започнаха и дебати около предложението да се определи като геноцид масовото избиване на арменци през Първата световна война.
Преди да замине за съвместното заседание с правителството на Румъния премиерът Бойко Борисов дойде в парламента, за да се срещне с ръководството на Народното събрание по повод обсъждането на поректорешението за признаването на арменския геноцид в Османската империя.
„Историята си е история, жертвите са си жертви и този ден трябва да бъде възпоменаван в тяхна памет", каза на излизане от парламента премиера Борисов. „Това, което предложиха от ГЕРБ, е масовото изтребление на арменците да бъде признато и аз мисля, че ще се намери консенсус в тази посока", каза премиерът. На въпрос дали ще бъде признато като геноцид, министър-председателят бе лаконичен: „Казах много ясно: масовото изтребление на арменци - това са българските думи".
„Действително, винаги в ГЕРБ сме отчитали това, че на границата ни с Турция има проблеми. Те направиха жестове към нас с износа на месо, където контрасанкциите от Русия ни удариха много в селското стопанство", припомни премиерът. Той апелира да се прави ясно разграничение между Османската империя и настояща Турция и безспорни исторически факти, че са изтребени хора тогава. „Ние не можем да направим по-различно от това да направим масовото изтребление на арменците, защото ГЕРБ е партия, която винаги е била против това", каза министър-председателят.
По всяка вероятност решението ще бъде сменено с декларация, а сега в пленарната зала продължава спора дали да бъде „масови убийства" или „геноцид". Междувременно от началото на дебатите на балкона в пленарната зала присъстват и представители на турското посолство у нас.
По време на дебатите Борис Станимиров от Реформаторския блок напомни на колегите си от ГЕРБ, че декларацията на ЕС и ЕНП съдържа думата „геноцид", а не изтребление или убийства. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов пък подчерта, че партията спазва и европейските ценности, но и добрите добросъседски взаимоотношения.
„Не ми харесва днешният дебат да бъде разговор за отношенията на България с Турция и Армения. Защото същността на дебата не е такава. Решението, което предстои да вземем, е решение не на двустранни отношения и партийни боричкания, а решение за нашата европейска идентичност, европейския морал и европейските ценности", каза Станимиров. И прочете изречение от резолюцията на Европарламента от 15 април, която е гласувана от всички парламентарни групи в европейскта институция с огромно мнозинство: „Европейският парламент отдава почит пред паметта на 1.5 млн. Арменски жертви, присъединява се към отбелязването на 100-годишнината от арменския геноцид в духа на европейската солидарност и справедливостта". На колегите си от ГЕРБ той прочете пък изречението от резолюцията на Европейската народна партия: „ЕНП осъжда актовете на геноцид над арменския народ, планирани и извършени от Османската империя".
Каквото и да решим днес, както и да го наречем, Европа вече еднозначно призна арменския ганоцид, каца Станимиров и допълни, че страната ни може само да избере дали да бъде част от общия поток на европейското поведение или да го следваме, „както често ни се случва".
„Когато искаме да постигнем консенсус, да можем да почетем историческите факти, искам да ви обърна внимание, че трябва да гледаме преди всичко настоящето и бъдещето на страната и да знаем къде се намираме и какви са геополитическите проблеми в световен мащаб", каза Цветан Цветанов и допълни: „Нека да избягаме малко от популизма и всеки, който иска да си прави пиар на гърба на българския парламент или на парламентарната група на ГЕРБ и заявявам категорично, че ГЕРБ ще подкрепи всяко решение, което води до политически консенсус, всяко решение, което отчита историческите факти, но всяко поведение на ГЕРБ е национално отговорно. ГЕРБ има поведение, което е национално отговорно и ние се стремим да запазим както суверенитета на страната ни, да бъдем част от Европейския съюз и НАТО, но да бъдем и добри съседи с всички съседи".
Лидерът на ДПС Лютви Местан обясни защо категорично парламентарната група на движението няма да подрипи „определението за геноцид" и няма да направи стъпка към влошаване на отношенията ни с Турция.
„Кому е нужен този исторически деструктивизъм? При това, като имаме предвид, че ние сме страна съсед на една от страните в този конфликт - Турция, с която се намираме в общ международен договор, наречен НАТО, и сме в стратегическо партньорство. Неслучайно подчертавам този външнополитически аспект на проблема, за да ви призова и още нещо - да прочетете много внимателно и позицията на американския президент по темата. Американският президент се въздържа да използва думата „геноцид" и дори в геополитическо измерение на казуса се позовава и на статута на другата страна, която в общ военен договор с Русия, докато Турция е страна член на НАТО. Ние ще гласуваме против проекта за решение именно защото се позоваваме на резолюцията на Европейския парламент, но и по още една причина - България не може да бъде първата страна, която с решение ще оцени тези събития, което ще доведе несъмнено до трайно влошаване на отношенията с една стратегически важна съседна страна", каза Местан.
Народното събрание ще работи извънредно дълго до приемане на закона за Закона за пазарните и финансовите инструменти. Окончателното приемане на всички текстове ще се забави заради петъчния парламентарен контрол, който продължава до 14:00. След това депутатите ще продължат работа до приемане на всички текстове от закона.
