1184 г. пр.н.е. гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон. Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска. Войната започва, след като троянецът Парис отвлича Хубавата Елена, жената на спартанския цар Менелай.
Троянската война е едно от основните събития в древногръцката митология и е описана в поредица от епични поеми. Древните гърци вярвали, че описаните от Омир събития (в „Илиада” и „Одисея”) са истина. Те смятали, че войната се е водила между 13 и 12 в. пр.н.е., а самата Троя се намирала в близост до Дарданелите в земите на днешна Северозападна Турция. В по-модерни времена войната се е смятала за мит, но през 1870 г. Хайнрих Шлиман открива развалини във въпросната област, които впоследствие са приети от археолозите за остатъци от Древна Троя.
Според преданията краят на войната идва с един хитър план. Гърците решили да построят голям дървен кон - свещено за троянците животно. Той бил изработен от Епей и напълнен с гръцки войни, предвождани от Одисей. Останалата част от гръцката армия се приготвила да тръгва и троянците приели коня като предложение за мир.
Гръцкият шпионин Синон убедил троянците, че конят е дар, въпреки предупрежденията на пророците Лаокоон и Касандра. Троянците вкарали коня зад стените на града. Цяла вечер празнували, нечувано щастливи от приключилата десетгодишна война. В това време скритите в коня войници отворили вратите на града, за да влязат и техните другари отвън и градът бил напълно разрушен - всеки мъж и момче - убити (включително пеленачетата), всяко момиче и жена - отведени в плен, всички богатства и имущества - плячкосани, а градът - изгорен и разрушен до основи.
Днес на мястото, където някога е била Троя, близо до Дарданелите в днешна Турция, има малък музей. В музея, основан през 1955 г., се пазят останки от града, а в градината на музея е построен дървен кон, който изобразява легендарния троянски кон.
1792 г. французинът Клод-Жозеф дьо Лил съчинява музиката и текста на „Марсилезата”. Мелодията се избрана за химн на Франция от 1795 г.
Роже дьо Лил влиза в армията като инженер и по-късно е повишен в чин капитан. Създава „Марсилезата” след обявяване на война на Франция от страна на Австрия в Страсбург, където била разквартирована неговата военна част.
Песента била вдъхновена от произведението на Моцарт „Пиано Концерто 25”. Първата й част се казвала „Chant de guerre de l’armée du Rhin” („Боен химн на Рейнската армия”). Названието си „Марсилеза” той получил от политика Шарл Барбаруа, роден в Марсилия. По-късно песента става химн на Марсилския доброволчески батальон.
„Марсилезата” прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, откъдето произлиза и името й. Има такъв успех по времето след Френската революция, че на 14 юли 1795 г. е обявена за национален химн.
Забранена по времето на Империята, тя е преработена от Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става отново химн на Франция. Утвърждава се като химн на Франция и с конституциите от 1946 г. и 1958 г. Днес национален химн на Франция, тя е била и химн на международното революционно движение. Всъщност думите на „Интернационала”, написани през 1870 г. от Йожен Потие, първоначално са изпълнявани с мелодията на Марсилезата.
По време на Парижката комуна (1871) с тази мелодия „Интернационалът” е приет за химн. Едва през 1888 г. Пиер Дегейтер написва познатата и до днес мелодия на „Интернационала”.
„Марсилезата” става интернационален символ на лявата политическа ориентация. В Чикаго например мъчениците от Хеймаркетския бунт отиват на смърт, пеейки „Марсилезата”. През 1917 г., след падането на царисткия режим, и „Марсилезата”, и „Интернационалът” са използвани за национални химни на Съветска Русия. За няколко години „Интернационалът” постепенно става единствен химн.
„Марсилезата” е съставена от 7 куплета и припев, но на официални събития се изпълняват само първият куплет и припевът. Музиката и текстът на песента са претърпели множество промени през годините. През 1887 г. специална комисия, назначена от Министерството на отбраната на Франция, приема "официалната" версия на „Марсилезата”.
Любопитен факт е, че през 70-те години на 20 в. във Франция химнът (и особено текстът му) поражда полемичен въпрос. Някои го смятат за милитаристки и ксенофобски. Направени са много предложения да се смени химнът или текста му. И днес често текстът на „Марсилезата” е критикуван и определян като агресивен. И въпреки многокатните опити за пренаписване, текстът е останал непроменен, тъй като се смята за символ на Френската революция.
1833 г. в САЩ е патентована газираната вода. Патентът всъщност е получен цели 66 години след създаването й и 29 години след като нейният откривател - британският химик, богослов и философ Джоузеф Пристли, вече е покойник.
До създаването на газираната вода Пристли се занимава с изследвания в областта на химията и електричеството. Огромно влияние върху работата му оказва познанството му с видния учен Бенджамин Франклин. Именно това познанство полага начало на опитите в областта на електричеството. Така Пристли открива, че графитът е проводник на електричество. Определя свойствата на окисите на азота - случайно открива диазотния оксид, т.нар. райски газ, пръв открива кислорода и описва свойствата му.
Откриването на газировката също е неочаквана. Наблюдавайки работата в една пивоварна, Пристли проявява интерес какъв род мехурчета отделя пивото при ферментиране. Той слага контейнери с вода над врящите казани с пиво, които поглъщат излизащите мехурчета. Те се оказват газ въглероден диоксид.
Любопитен, Пристли пробва получената течност и остава поразен от приятния резлив вкус. Още през 1767 г., установявайки химическия състав, той сам прави и първата бутилка газирана вода. Днес газираната вода е толкова популярна в света, че е предлагано 24 април да бъде обявен за Ден на газираната вода.
1895 г. американският мореплавател и изследовател Джошуа Слоам започва първото самостоятелно околосветско плаване с яхта. В този ден той заминава от Бостън с яхтата „Вейка”. След три години и половина на 27 юни 1898 г., Слоам акостира в Нюпорт (Роуд Айлънд), след като е преминал повече от 46 000 мили (74 000 км).
Любопитен факт е, че при завръщането си постижението на мореплавателя не намира отглас в медиите, основно заради испано-американската война, която започна два месеца преди това. Едва след края на боевете, вестниците публикуват статии за плаването му. През 1900 г. самият Слоам описва своето пътуване в книга.
1953 г. кралица Елизабет II ръкополага за рицар Уинстън Чърчил. Любопитен факт е, че проучване през 2008 г. показа, че всеки пети британски ученик е убеден, че бившият премиер на Великобритания Уинстън Чърчил всъщност е измислен персонаж.
Същата незавидна участ сполита и английския крал Ричард Лъвското сърце, управлявал през 12 в. 47% от запитаните смятат, че той е измислен герой. В същото време обаче според британските тийнейджъри известните литературни герои - Шерлок Холмс и крал Артур, за напълно реални исторически личности.
А всъщност освен един от най-влиятелните лидери в историята (за какъвто го посочва сп. „Тайм”), Чърчил е бил плодовит писател, написвайки освен вестникарските си статии един роман, две биографии, многотомни мемоари и няколко исторически труда.
Награден е с Нобелова награда за литература през 1953 „за своето майсторство в историческото и биографично описание, както и за брилянтно ораторство в защитата на възвишени човешки ценности”. Същата година (1953) е ръкоположен за рицар от кралица Елизабет II.
1957 г. по време на проект, който се провежда на полигона в Невада, самолет с ядрено оръжие на борда се разбива и изпуска в атмосферата радиоактивни вещества. Този проект проверява какво се случва при ядрен взрив.
Учените теоретично предполагат, че при детонацията на взривното вещество, което се намира в ядрената бойна глава, плутоният ще бъде изхвърлен в атмосферата. За този експеримент в Невада се определя специален полигон „Зона-13”. Целта на проекта е да се определи какво може да се служи в рамките на един град след взрива. За да проверят въздействието на плутония, изследователите използват гончета, овце, магарета и гризачи в клетки.
В 6.27 ч. на 24 април е взривена ядрена глава. След като радиоактивният прах покрива земята, се оказват заразени 895 кв. акра.
Плутоният е едно от най-смъртоносните вещества. Само 1-милионна от грама може да бъде смъртоносна за човека. След заразяването учените изследват животните и откриват интересна информация, която обаче е засекретена. Те откриват, че плутоният не прониква в почвата, а се събира на повърхността и остава там.
Проектът е закрит, а зоната така и остава неизчистена от радиоактивното замърсяване.
1970 г. Китайската народна република извежда в орбита първия си изкуствен спътник „Дун Фан Хун I”. Апаратът полага началото на едноименната китайска спътникова програма, както и на китайската космическа програма като цяло.
След успешното му изстрелване Китай става петата космическа сила и започва изследвания върху възможността за създаване на пилотиран космически кораб.
С тегло от 173 кг това е най-тежкият апарат, изстрелван като първи спътник. Формата на „Дун Фан Хун I” е наподобявала многостен със 72 лица. На борда си е имал радиопредавател, който е излъчвал песента „Изтокът е червен” и речи на Мао Дзедун. Разработването на спътника е било под ръководството на Чан Суесън. Самият апарат е проектиран от Сън Цзядун. Бил е подобен на американския „Телстар”.
„Дун Фан Хун I” е бил транспортиран с влак до центъра Дзиюциен, Северен Китай, под изключителни мерки за сигурност - между всеки два електрически стълба по линията са стояли на пост войници. В 9.35 ч. вечерта сателитът е изстрелян с ракета „Чан Джън” и 13 минути по-късно влиза в орбита. Спътникът е извършвал 120 завъртания около оста си в минута като мярка за стабилизиране.
Целта на апарата се е ограничавала до атмосферни и йоносферни изследвания, както и изпробване на ефективността на китайските космически технологии. „Дун Фан Хун I” престава да функционира на 14 май с.г. В момента е все още в орбита, но изведен на безопасна височина.
1981 г. демонстриран е първият персонален компютър - IBM PC. От неговото название по-късно PC става синоним на всички настолни компютри в света.
Масовото производство започва няколко месеца по-късно. Още през първия месец е отчетен рекорден интерес и саразпродадени над 200 000 компютъра. Цената му била 1565 долара. IBM PC е разработен в Бока Ратон, Флорида, под ръководството на Дон Естридж.
Тогава IBM 5150 е бил с клавиатура от 83 клавиша, 256KB памет, принтер със скорост 80 символа в секунда и високоскоростен, за онова време, 16-битов процесор на 4,77 MHz.
1990 г. космическият телескоп „Хъбъл” е изстрелян с помощта на космическата совалка „Дискавъри”. „Хъбъл” е автоматична обсерватория на орбита около Земята, наименован в чест на Едуин Хъбъл. Телескопът е изведен на орбита на височина 575 км с период 97 минути.
„Хъбъл” е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Телескопът е една от четирите „Велики Обсерватории” на НАСА заедно със Комптън Гама Лъчева Обсерватория, Чандра Рентгенова Обсерватория и Космически Телескоп Спитцър, всички изведени в околоземна орбита.
Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 г., но заради катастрофата на „Чаланджър” той е качен на орбита на 25 април 1990 г. от совалката „Дискавъри”.
Разполагането на телескопа в космоса даде възможност да се регистрират електромагнитни излъчвания в диапазоните, в които земната атмосфера не е прозрачна, например инфрачервено излъчване.
Отначало се е планирало на всеки пет години телескопът да се връща на Земята за техническо обслужване, а през две и половина години да се извършва обслужване на орбита. Заради опасност от замърсяване и деформации по време на претоварванията при излитане и кацане обаче по-късно е решено цялото техническо обслужване да става на орбита.
1995 г. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия посочва босненския сръбски лидер Радован Караджич и двама от неговите високопоставени помощници като заподозрени във военни престъпления. Бившият лидер на босненските сърби бе арестуван през 2008 г. след като осем години успешно се укриваше от властите.
Впоследствие Радован Караджич отрече обвиненията във военни престъпления по време на пледоарията си по делото срещу него в Хага. 67-годишният Караджич се защитава сам срещу 10 обвинения в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Босна през 90-те години.
„Трябва да получа награда за всички добри неща, които съм направил, тъй като направих всичко, което е по силите на човек, да избегна войната и да намаля страданията на хората”, казва Караджич в съдебната зала.
2005 г. клонирано е първото в света куче. То получило името Снупи и било отгледано от проф. Ву-Сук-Хварг и колегите му от Сеулския национален университет. То било клонирано по метода „ядрен пренос”, по който преди това са клонирани овцата Доли и някои други животни.
Кучето Снуппи (SNUppy), на което първите три букви от името съответстват на названието на университета SNU (Seoul National University), е родено чрез кесарево сечение на 24 април. Майка му е било куче от породата лабрадор. При раждането си кучето тежало 530 грама.
Снуппи имало брат-близнак - още едно кученце, родено от друга женска. При раждането си то тежало 550 грама, но след 22 дни умряло от пневмония. При аутопсията му не били открити никакви анатомични промени.
За да се родят тези две кученца, учените въвели 1095 ембриона на 123 женски. По такъв начин ефективността на експеримента била само 1,6%. И двете кученца са създадени от старите клетки на кожата, на афганистанско ловно куче с помощта на методиката „ядрен пренос” от соматични клетки. Афганистанското ловно куче било избрано само заради големия си размер и необикновената си външност.
Любопитен факт е, че клонирането на кучета се оказало по-дълъг и труден процес в сравнение с клонирането на други животни, защото било трудно да се получат зрели неоплодени кучешки яйцеклетки в лабораторни условия. За разлика от другите животни яйцеклетките при кучетата се отделят много по-рано от яйчника.
Атва вместо да отглеждат яйцеклетки в лабораторни условия, изследователите взели зрели яйцеклетки направо от женска. След това от яйцеклетката отделили генетическия материал и го заменили с ядро от клетки на кожата, взета от мъжкия на афганистанско ловно куче. Създаденият по такъв начин ембрион бил имплантиран в случайно избрана майка.
Целта на този експеримент била създаване на животни за научни цели, а не домашни любимци. Учените предполагат, че клонирането на кучета помага по-добре да бъдат изучени болестите, от които боледуват не само животните, но и човекът. Те са категорични, че методите, основаващи се на стволовите клетки, могат да бъдат приложени отначало на кучета, а след това и за лечение на човека.
2010 г. официално е съобщено, че е извършена първата цялостна трансплантация на лице в света. Операцията всъщност е извършена на 20 март.
Сложната манипулация, продължила 22 часа и била извършена от екип от 30 лекари в испанска болница в Барселона.
Пациентът - млад мъж, бил обезобразен след инцидент, който претърпял пет години по-рано. Той не бил в състояние да диша, говори и преглъща нормално.
Присадени му били не само кожа и мускули, но и нос, устни, брадичка, горна челюст, зъби, лицеви кости.
Лекарите съобщиха, че мъжът няма да прилича на своя донор. Присаденото лице е „нагодено” към формата на черепа и чертите на лицето на пациента. Ще трябва обаче да приема медикаменти за подтискане на имунната система цял живот.
Първата трансплантация на част от лице бе извършена през 2005 г. на французойката Изабел Диноар. Тя получи нова долна част на лицето - нос, уста и брадичка.
