753 г. пр.н.е. Ромул и Рем основават Рим - Градът на седемте хълма. Според преданието основателите на Рим - легендарните братя близнаци Ромул и Рем, са синове на весталката Рея Силвия и бога Марс. Майка им обаче ги изоставя и двете момченца са отгледани от вълчица в областта Лациум. Този вариант на легендата се налага като най-популярен и не случайно е поддържан от много древни историци.
Според историка Тит Лавий, Ромул става първият цар на Древен Рим и управлява до 716 г. пр.Хр. За 37 години власт той напълва града с изгнаници от други племена и разрешава сключването на бракове между сабини и римляни. Владетелят полага основите на армията и разделя римското общество на патриции и плебеи. Негова заслуга е и създаването на сената.
Първоначално градската територия на Рим включва седемте хълма по левия бряг на река Тибър. По шест от тях има селища на племената латини и сабини, а последният е заселен с етруски. Около 6 в. пр.н.е. низината между хълмовете е превърната в общ пазарен площад - форум.
На Капитолий са построени крепост и храм на Юпитер. Този хълм става военен и религиозен център на града. Селището се управлява от сенат - съвет на старейшините на всички родове от трите племена. Сенатът избира цар, който изпълнява функциите на върховен вожд, върховен жрец и понякога и на върховен съдия.
Родените в Рим се наричат патриции. Те имат право да участват в народните събрания, за разлика от плебеите - преселниците в Рим. Броят на последните обаче значително нараства с развитието на града. Плебеите са извън родовите организации на коренните римляни и нямат политически права.
През 509 г. пр.н.е. патрициите премахват монархията. Рим е провъзгласен за република - първата в световната история. Но държавата е изправена пред голямо изпитание, когато през 74 г. пр.Хр. един роб от Тракия на име Спартак вдига най-голямото за времето си въстание. След тригодишни непрестанни битки Крас потушава бунта.
Първоначално основен съперник на римляните са етруските. Жителите на Вечния град се справят с тях и властват над целия Апенински полуостров. Наследниците на Ромул и Рем обаче предявяват претенции и към търговските маршрути в Средиземно море. Така се преплитат интересите на Рим и Картаген. Римляните побеждават картагенци, но толкова ги е страх от тях, че посипват целия им град със сол, за да не изникне там никога селище.
1898 г. започва Испано-американската война. Военният конфликт между САЩ и Кралство Испания завършва след 10 седмици - на 12 август 1898 г., като е спечелена от САЩ.
Кралство Испания губи богатите си колонии Куба, която става независима - до 1901 г., а също - и Пуерто Рико, Филипинските острови и Гуам, които минават под суверенитета на САЩ. Това е узаконено с Парижкия мирен договор от 10 декември 1898 г. Испания получава компенсация от страна на САЩ в размер на 20 млн. долара, но заради загубата на колониите си, испанците започват да наричат тази война „Бедствието на 98-ма”.
След войната САЩ анексират о-в Уейк, Хавайските острови и архипелага Самоа. След тази война САЩ се превръщат в империя и стават една от Великите сили. Това е първата война, която САЩ водят извън пределите на континента.
Причина за войната става въстание на остров Куба и на Филипините и унищожаването на американски кораб от страна на въстаниците. Повод за начало на войната дава взривът на борда на американския боен кораб „Мейн” в пристанището на Хавана, при който загиват 260 души.
Причината за взривяването на кораба „Мейн” остава неизвестна, но американската преса представя инцидента като акт на саботаж от страна на испанците и издига лозунга „Помнете Мейн! Испания - в ада!”. САЩ се намесват във вътрешните борби на островите под предлога да запазят американските интереси във въстаналите територии.
1918 г. германският първокласен военен пилот Манфред фон Рихтхофен, известен като „Червения барон”, е уцелен и убит при въздушен бой над Франция. На 11 години влиза в училище за кадети във Валщат. След кадетското училище преминава през военната академия в Лихтерфелде близо до Потсдам, откъдето излиза с еполети на офицер от кавалерията. Лейтенант фон Рихтхофен влиза в авиацията на 10 юни 1915 г. като летец-наблюдател в Саксония.
На финландския фронт лети заедно с оберлейтенант Георг Цоймер, който го окуражава и му препоръчва да се ориентира към пилотирането. Преди да стане пилот-изтребител той сваля два самолета. Постъпва в авиационното училище в Дьобериц и се дипломира през март 1916 г.
Първият му самолет е „Fokker III”. Дислоциран е на фронта при Вердюн, където на 26 април успява да свали първия самолет от впечатляващата си сметка на въздушен ас. На 17 септември 1916 г. над Вилеплуих баронът сваля един „ФЕ-2” с британски знаци, с което слага началото на огромна поредица от „потърпевши” от срещата си с Червения барон самолети. Следващият е майор Лану Хоукер, един от най-прочутите пилоти на Британските кралски ВВС.
Първото признание идва на 16 януари 1917 г., когато по случай 16-та въздушна победа Манфред Фон Рихтхофен получава най-престижния орден на Германската империя - „За заслуги”.
Назначен за командир на 11-та ескадрила, той включва в нея брат си Лотар, завършил авиационното училище предната година. През април 1917 г. двамата братя сеят терор и ужас сред летците от британската авиация, изпращайки към земята 36 от нейните самолети - 21 на сметката на барона и 15 - на Лотар. До юни същата година има вече 56 победи в актив на Червения барон. Този прякор той получава след като боядисва своя боен самолет в ярко червен цвят.
На 21 април 1918 г. при поредния въздушен бой Манфред Фон Рихтхофен е застигнат от куршум, изстрелян от земята. Успял да приземи самолета си в една нива, Червеният барон умира от раната в областта на сърцето две минути след като е намерен от съюзническите пехотинци.
1933 г. Рудолф Хес е назначен за заместник на Хитлер в нацистката партия. Личен секретар на Адолф Хитлер от 1932 г. Хес е назначен и за негов първи заместник в Национал-социалистическата германска работническа партия. Притежава партиен билет номер 16. Хес става „пълномощен представител на фюрера”. Той е единственият човек, освен самия Хитлер, без чийто подпис нямат сила постановленията на правителството.
Предаността на Хес към Хитлер става пословична след неговото изказване: „Хитлер е олицетворение на чистия разум.” А през есента на 1939 г. официално е назначен за негов втори наследник след Гьоринг, като с това става „нацист номер 3”. Той е обергрупенфюрер от СС и обергрупенфюрер от СА.
Воювал е храбро по фронтовете на Първата световна война, два пъти раняван и получил два Железни кръста, завършил войната като лейтенант. Срещат се и откъслечни твърдения, че е бил летец. Сподвижник е на Хитлер още от самото начало.
На 10 май 1941 г., пилотирайки едноместен изтребител Ме-109, отлита за Великобритания, с която са във война от септември 1940 г. От името на Хитлер той предлага на англичаните да сключат мир. Те обаче отхвърлят предложението и го арестуват, без да му дадат статут на военнопленник. Берлин пък обявява, че Хес си е загубил ума.
През 1945 г. Хес е изправен пред трибунала на Нюрнбергския процес като номер 2 в списъка на военнопрестъпниците след Херман Гьоринг. Осъден е на доживотен затвор и е затворен в затвора Шпандау в Берлин. (След смъртта му затворът е разрушен, за да не става средище на неонацисти.)
След освобождаването през есента на 1966 г. на друг обвиняем по процеса - Алберт Шпеер, Хес остава единственият затворник от съратниците на Хитлер за цели 46 г. Когато през 1987 г. СССР практически е готов да даде съгласие за освобождаването му, на 17 август 93-годишният Хес е намерен в килията си мъртъв с електрически кабел около шията. По официални данни се е самоубил, но семейството му твърди, че е убит. Предполага се, че е удушен, за да не разкрие британски тайни.
Британското разузнаване обещава да разсекрети документите за Хес през 2017 г.
1954 г. в Чехия започва процесът против „буржоазните националисти”, сред които е и бъдещият генерален секретар Густав Хусак. Хусак е деветият президент на Чехословакия и всъщност последният социалистически президент, наричан още „президентът на забравата”.
Той се присъединява към Комунистическия младежки съюз още на 16-годишна възраст, докато учи в гимназията в Братислава. През 1933 г., когато започва обучението си в Юридическия факултет на университета „Комениус” в Братислава, той се присъединява към Комунистическата партия на Чехословакия, която в периода 1938-1945 г. е забранена.
След войната той започва кариера като държавен служител в Словакия и партиен деец в Чехословакия. През 1946-1950 г. той е квази-министър-председател на Словакия и като такъв той има съществен принос за ликвидирането на Демократическата партия на Словакия, която спечелила 62% на изборите през 1946 г. и по този начин предотвратила комунистите да завземат властта в Чехословакия.
През 1950 г. той става жертва на сталинистката чистка на партийно ръководство и е осъден до живот. Прекарва периода от 1954 до 1960 г. в затвора „Леополдов”. Убеден комунист той не престава да вижда лишаването си от свобода като голямо недоразумение, което периодично подчертава в няколко привлекателни писма, адресирани до ръководството на партията. Добре известно е, че Антонин Новотни, чехословашки президент и първи секретар на партията по това време, многократно отказва да помилва Хусак заради уверения от страна на другарите му.
Накрая в резултат от Десталинизацията в Чехословакия обвиненията от Хусак са свалени и неговото партийно членство е възстановено през 1963 г. До 1867 г. той атакува нео-сталинисткото ръководство на Комунистическата партия на Чехословакия. През април 1968 г. той става зам. министър-председател на Чехословакия.
1956 г. хитът на Елвис Пресли Heartbreak Hotel е първата му песен, излязла на първо място в меродавната класация на списанието Билборд. Първата крачка към музикалната си кариера Кралят на рока прави на 8 години когато печели награда от 5 долара на местен музикален конкурс, на който изпява баладата „Old Shep”. Семейството се премества в Мемфис когато Елвис е на 13 години и той започва да пее на събиранията за танци. Не е много общителен и в училище има имидж на аутсайдър. По това време е с дълга коса, бакенбарди и ефектни дрехи.
На 19-годишна възраст, вече завършил училище, се явява на прослушване за Сам Филипс. По това време работи като шофьор на камион за кралската електрическа компания.
Звукозаписната компания RCA Records вече е забелязала феномена и се съгласява да плати на Sun Records 35 000 долара за правата му, което за тогава е една доста сериозна сума. На 10 януари 1956 г., само два дни след 21-вия си рожден ден Пресли влиза в студиото на RCA Records в Нашвил и записва дебютната си сесия „Heartbreak Hotel”. Сингълът се задържа на първо място в класациите в продължение на цели осем седмици.
През 1958 г. постъпва на служба в армията, където е обявен за образцов войник. Прекарва по-голямата част от двегодишната си служба в Германия. По това време среща 14-годишната Присила Булие, за която се жени през 1967 г. След завръщането си обратно в Америка се изкачва отново на първо място в класациите с изключително успешния „It’s Now Or Never”, за който е използвана мелодията на италианската песен „O Sole Mio”.
1960 г. официално е открита новата столица на Бразилия - град Бразилия. Градът е построен само за четири години и е един от малкото градове, които са създадени именно с тази цел.
Бразилия е известна с това, че на няколко пъти е сменяла столиците си, избирайки големи градове с пристанища. През 1891 г. обаче бразилското правителство взема решение да се изгради столица, която географски да се намира в центъра на държавата. Определя се площ от 14 400 кв.км, а първата копка е направена в близост до селището Планалтина през 1922 г.
Основно изграждането на столицата на Бразилия се извършва За главен проектант след кандидатстване се избира Лусио Коща, който отговаря за градоустройствения план, а за главен архитект - Оскар Ниймайер, известен със своите напредничави и съвременни проекти.
По първоначален план новата столица гледана отгоре би трябвало да има формата на кръст. По-късно обаче главният проектант и главния архитект решават формата да бъде съвременна и се спират на самолет. Проектът е наречен „plano piloto” и централните части и всички по-важни административни сгради са подредени в тялото на самолета, а крайните квартали са изградени под формата на крилата му.
На 21 април 1960 г. столицата официално е преместена от Кубичек от Рио де Жанейро в новосъздадения град Бразилия. Още на следващата година е изградена катедралата, а по-късно и останалите важни правителствени и административни сгради, голяма част от които са дело на Оскар Ниймайер.
1963 г. „Бийтълс” и „Ролинг Стоунс” правят съвместен концерт в Ричмънд. „Ролинг Стоунс” се сбират година по-рано (1962 г.), когато мултиинструменталистът Брайън Джоунс и пианистът Иън Стюарт се събират с вокалиста Мик Джагър и китариста Кийт Ричардс. Басистът Бил Уайман (истинското му име е Уилям Пъркс) и барабанистът Чарли Уотс допълват ранния състав на групата.
Групата първоначално придобива популярност във Великобритания и Европа, а след това и в САЩ, като част от т.нар. Британско нашествие. Първият мениджър на „Ролинг Стоунс” Джорджо Гомелски ангажира групата с продължили осем месеца неделни участия в Кроудеди Клъб. Там те си създават общност от почитатели, която привлича вниманието на Питър Джоунс, журналист в „Рекърд Мирър”, който от своя страна споменава за тях пред Андрю Лог Олдам, импресарио, работил за кратко и за Брайън Ъпстейн и Бийтълс.
През април 1963 г. Олдам вижда групата в „Кроудеди Клъб” и им предлага да стане техен мениджър. Тъй като той е едва на 19 години, по-млад от всички членове на групата, и няма лиценз за самостоятелен агент, Олдам сключва договора си с тях в партньорство с Ерик Ийстън. Това става без знанието на Гомелски, който няма писмен договор с групата.
Джордж Харисън, който е присъствал на изпълнения на „Ролинг Стоунс” в Кроудеди Клъб, заедно с другите членове на Бийтълс, ги препоръчва на звукозаписната компания Дека Рекърдс. „Ролинг Стоунс” вече имат подписан договор за записи с друга компания, но успяват да го развалят срещу 100 лири в брой. През май 1963 г. „Ролинг Стоунс” подписват договор с Дека, който запазва контрола на групата върху записите, които те само отдават под наем на компанията, твърде необичайни условия за това време.
Първият сингъл на „Ролинг Стоунс”, издаден на 7 юни 1963 г., е кавър версия на „Come On” на Чък Бери и достига 21-во място в британската класация. След издаването му групата предприема турне в британските клубове, като за пръв път свири извън Голям Лондон в „Аутлук Клъб” в Мидълсбро на 13 юли.
През есента на 1963 г. Олдам и Ийстън организират първото голямо концертно турне на „Ролинг Стоунс” като поддържаща група на няколко американски звезди, сред които Бо Дидли, Литъл Ричард и Евърли Брадърс. Още по време на турнето те записват втория си сингъл, написаната от Джон Ленън и Пол Маккартни и издадена малко по-късно и от Бийтълс „I Wanna Be Your Man”. Сингълът достига 12-то място в британската класация. Третият им сингъл е кавър версия на „Not Fade Away” на Бъди Холи и достига до третото място.
1976 г. Валери Андре става първата жена генерал във френската армия. По време на Втората световна война, участва в Съпротивата. След края на войната, продължава образованието си и получава диплома по неврохирургия. Междувременно тя старателно усвоява и парашутизма.
Участва в кампанията в Индокитай след договор за военна служба като капитан на медицински услуги от 1948 г тя е първи асистент по неврохирургия в болницата в Сайгон.
Когато властите научават, че Валери има опит в скачането с парашут, тя е изпратен за обучение за военна операция. Прието е, че лекар парашутист може да предостави спешна помощ на ранените , които не могат да бъдат евакуирани от джунглата. Скоро Валери извършва и първата си бойна мисия в южната част на Лаос.
Впоследствие Андре се превръща и в пилот. През 1952-1953 г. тя прави 129 полета с хеликоптер „Хилър 360” и става първата жена пилот на хеликоптер, която участва в сраженията. Командва взвод хеликоптер.
Връщайки се във Франция през април 1953 г., капитан Андре работи като санитар и участва в няколко експериментални полета. От 1959-1962 г. участва в операция в Алжир, където осъществява 365 полета и получава чин майор. След войната служи като хирург в авиобаза.
През 1965 г. тя е удостоена с ранг на подполковник, и през 1970 г. - полковник. Разполага с 3200 часа на летателно време. През 1976 г. Валери Андре получава звание генерал във френската армия.
1989 г. 100 000 студенти се събират на площад Тянанмън (Пекин) по повод смъртта на лидера на китайските реформи Ху Яобан. Ху е бивш лидер на Китайската комунистическа партия, който е отстранен от поста заради исканията си за реформи.
Именно реформаторският му дух и критиките му към Мао Цзедун му печелят хиляди последователи сред студентите и интелектуалците. След смъртта на Ху повече от хиляди предимно млади хора организират шествие до площад „Тянанмън” в негова памет. Те протестират срещу позорно скромното му погребение, организирано от държавата.
Другите причини за народното недоволство са високата инфлация, политическата корупция и разбира се жаждата за демокрация, която провокират паралелните събития в Източна Европа.
Демонстрациите продължават и през май и съвпадат с церемониите по случай 70-ата годишнина от движение „4-ти май” през 1919 г., когато вълна от недоволство залива страната. Тогава, 80 години по-рано, студенти протестират срещу липсата на реакция на китайското правителство срещу Версайския договор. За да потушат бунтовете, да прогонят и разпръснат тълпата, китайските власти използват огнестрелни оръжия и танкове.
Броят на жертвите е спорен, като различните данни варират от стотици до хиляди.
