Истински истории за дейността на Държавна сигурност по време на Възродителния процес е събрала книгата на бившия контраразузнавач Павлин Павлов. В края на 80-те години като офицер на службите той е бил в много райони със смесено население и видяното го е описал в романа си „Не дразни ченгето, когато обича“. Действието в него се развива в малко градче край морската столица.
„Исках да напиша книгата, за да докажа, че потърпевши от Възродителния процес са били всички – и тези, срещу които беше насочен той, и тези, които е трябвало да изпълняват своите задължения като държавни служители, и тези, които са били свидетели. Всички ние бяхме принудени да сме съучастници в събития, наложени ни по съответния начин. В книгата съм се постарал да не щадя никого в името на истината, която е истина на много мои колеги от службите. Възродителният процес е плод на некадърна управленска инициатива, която имаше катастрофален ефект за цялото общество, а последиците стигат и до наши дни. Хубаво е да си спомним кой как се е държал и какво е правил през онези дни“, заявява авторът. Според него международната обстановка, когато започва Възродителният процес, много напомня на сегашната.
„През 1984 г. Европа беше напълнена с оръжие и ракети и общо-взето бяхме на 5 минути от ядрен конфликт. Бедата с Възродителния процес, който без съмнение съсипа нашето общество и ни разедини, е във вътрешнополитически и геополитически план. Като резултат доведе до съсипване на отношенията между различните етнически групи и до създаване на турски бази в България. Съветският съюз с нищо не показа, че приема събитията в България и мълчаливо изтърпя всичко“, връща се назад Павлов.
Една от реалните истории, която намира място в „Не дразни ченгето, когато обича“, е за любовта между служител на Държавна сигурност и мюсюлманка. През 1989 г. нейните роднини смятат да се включат в демонстрация за връщане на имената във Варна и се страхуват да не бъдат издадени от приятеля й. През нощта младата жена отива до дома му и го предупреждава какво му се готви и че може да пострада.
„Свалям й шапка на тази жена – въпреки всички рискове, в такова време, в такава ситуация туркиня да си позволи да има отношения с наш всеоплют и мразен оперативен работник. От нея разбрахме за готвената демонстрация на Червения площад във Варна и служителите в Държавна сигурност получихме заповед да не допуснем събиране на хора. Ако това беше станало, митингът щеше да бъде санкциониран като антиобществено мероприятие и щяха да се намесят вътрешни войски. Всеки от нас реагираше както може. Аз и мой колега спирахме прииждащите и им искахме паспортите. Отваряме на страницата, където са написани децата, и питаме мъжете чии са тези деца. Когато проверяваният ни отговори, че децата са неговите, му казваме – като са твои, къде си тръгнал на майката си, искаш да ги оставиш без баща ли. Тогава виждаш как на човека му се изпотява брадичката и го връщаш обратно. Вярно, не е съвсем културно и интелигентно, но го спасяваш, защото иначе го чака бой“, разказва за тогавашните събития бившият контраразунавач.
„Не дразни ченгето, когато обича“ е шестата книга на Павлин Павлов. За нея той казва, че му е било най-трудно да я напише.
Павлин Павлов е роден през 1952 г. Завършил е немска и италианска филологии в СУ "Климент Охридски”, има защитена аспирантура в Академия на труда в Москва и е доктор по история. Щатен офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност, работи в Национална служба „Сигурност” до 1998 г. Част от екип на Кирил Йорданов през първите му два мандата, като оглавява общинската дирекция “Обществен ред и сигурност” от 2000 г. до 2005 г. На местните избори през 2007 г. се кандидатира кмет. Автор е на няколко книги.