За една година Източна Украйна бавно слезе в ада
За една година Източна Украйна бавно слезе в ада / снимки: БГНЕС, архив

Войната не винаги започва зрелищно. Доказателство е случилото се точно преди година в Донбас, пише френският в. "Фигаро". По-малко от месец след изненадващото руско анексиране на полуостров Крим, нова криза започна точно преди една година в Източна Украйна.

На пръв поглед ставаше дума за анархистки и за лошо координирани действия на няколко хиляди протестиращи. В големите градове в Източна Украйна, като Донецк, Харков и Луганск, на 6 април 2014 г. проруски активисти изненадващо превзеха административни сгради и сгради на службите за сигурност.

Лидерите на тези "окупатори" бяха все млади и неизвестни хора. Техните искания не бяха много ясни, нито пък последователни. Те варираха от протести срещу неотдавнашната отмяна на статута на руския език в Украйна до стремежи за следване на кримския пример. Украинските власти пратиха да се намеси милицията и си върнаха контрола върху Харков.

Но това протестно движение не спря дотук, подчертава френското издание. То придоби по-драматичен обрат с намесата на шепа добре обучени руснаци, които решиха да го организират по-добре. Те бяха ръководени от руския военен Игор Гиркин, полковник от руското военно разузнаване. Тези доброволци бързо превърнаха движението на протестиращите анархисти във въоръжено въстание, посочва изданието. 

Така движението превзе няколко населени места в Донецка област и превърна град Славянск в своя "столица". За разлика от случая с анексирането на Крим, където "окупацията" беше извършена от руски командоси от специалните части, намесили се пряко на място, в Донбас Москва прибягна до друг индиректен метод за дестабилизиране, отбелязва вестникът.

Тази хибридна война е смесица между протести, телевизионна пропаганда, политическа агитация, сплашване и тайна военна намеса. Украинските власти в отговор мобилизираха армията, започнаха антитерористична операция и пратиха в Източна Украйна военни части от недобре обучени, зле мотивирани и лошо командвани новобранци. Към тях се присъединиха и доброволци националисти, които допринесоха за радикализирането на конфликта.

Първата офанзива на Киев беше фиаско. Руските командоси свалиха няколко украински военни самолети и организираха засади на бронираната военна техника на Украйна, припомня "Фигаро". Тяхната намеса доведе до "замръзване" на конфликта по протежението на непрекъсната фронтова линия и до операции, свеждащи се само до превземане на контролни пунктове на входа на градовете, държани от сепаратистите.

В Одеса сепаратистите понесоха поражение в началото на май, когато 40 от тях изгоряха живи в пожар в синдикална сграда, избухнал при неизяснени обстоятелства. Мариупол, на брега на Азовско море, си остава под контрола на Киев. Но в областите Донецк и Луганск сепаратистите засилиха позициите си.

На 11 май те организираха референдуми за самоуправление, в който участва само част от населението, която се надяваше на бързо анексиране към Русия, или която не си даваше сметка за залога на тези референдуми. В резултат на референдумите се появиха две самопровъзгласили се републики - Донецка и Луганска републики. Москва не ги призна официално. Но с появата им войната влезе в своята пропита от насилие фаза.

След избирането на Петро Порошенко за президент на Украйна властите започнаха нова офанзива на изток. Сепаратистите понесоха няколко провала и изоставиха бастиона си в Славянск. Украинските успехи обаче предизвикаха пряка намеса на руски военни на украинска територия, въпреки че Москва отрича това, посочва в. "Фигаро". Сраженията станаха по-интензивни.

Сепаратистите получиха масирана и почти неприкрита военна помощ от Русия. Летищата на Донецк и на Луганск се превърнаха в сцена на ожесточени сражения. Артилерията стреля по райони с цивилно население. Стотици хиляди хора се подслониха в селата или избягаха в други украински области.

Европа се опита да окаже натиск върху Москва чрез санкции, но и настоявайки за преговори. Отношенията между Запад и Русия обаче достигнаха нова криза, когато малайзийски самолет с 298 души на борда беше свален в Източна Украйна на 17 юли 2014 г. от ракета, изстреляна несъмнено погрешка от сепаратистите, припомня френският вестник.

"Фигаро" допълва, че на 5 септември в Минск след преговори беше прието крехко споразумение за прекратяване на огъня. Но на място сраженията избухваха спорадично. През октомври т.нар. ДНР и ЛНР организираха избори и нарушиха договореното в Минск на 5 септември. Войната беше подновена с пълна сила с офанзива, подета през януари 2015 г. от сепаратистите. Летището на Донецк, напълно разрушено от сраженията, падна в ръцете на сепаратистите след ожесточени боеве.

През февруари 2015 г. нов мирен план беше приет в Минск, договорен под егидата на Франция и Германия. Въпреки спорадичните сблъсъци този план както изглежда се спазва. Но войната далеч не е приключила, пише "Фигаро". Нито един противник не е способен да я спечели по един решителен начин.

Украинската армия продължава да страда от недостиг на оръжия и на добро командване. Сепаратистите все още получават руска помощ, но не са разширили териториите си, нито са успели да организират нормален живот на хората в тях. Крайните намерения на Русия си остават неясни и всеки опит на единия или на другия лагер за постигане на напредък може във всеки един момент да стане повод за подновяване на сраженията, отбелязва френското издание.

Източник: БТА

Последвайте ни

Коментар