С времето все повече осъзнахме, че алергиите са около нас и, че ги има. Много хора дори започнаха да си представят алергии там, където ги няма, което е добре. Мнението е на един от най-добрите алерголози в България, който към момента завежда Отделението по респираторна алергия и атопия в Алергологичната клиника в столичната Александровска болница. В предаването „Най-добрите лекари” по Дарик радио, специалистът посочи, че колкото повече е урбанизирана околната среда, толкова са повече алергиите при живеещите в нея. Проф. Попов добави, че с идването на април у нас вече са налице алергиите към различни дървесни видове. По-често срещаните алергии към тревите обаче предстои да се обострят през май.
Продължаваме ли да подценяваме алергиите и в резултат на това често да ги пренебрегваме?
Мисля, че с времето все повече осъзнаваме, че алергиите са около нас и, че ги има. Всичко е въпрос на това доколко ние имаме информация за една болест. Като пример мога да дам развитието на разбирането за астма в Китай. Преди повече от 20 години беше направена първа по рода си анкета, която имаше за цел да установи какво е разпространението на астмата в селски райони на Китай. Оказа се, че на практика според това, което беше регистрирано като отговори, там почти нямаше астма. Но защо се случи така? Защото никой не е бил информиран по въпроса що е астма и, когато го попиташ дали има, той ти казва, че няма. Мисля обаче, че вече у нас сме навлезли в периода, в който имаме добра осведоменост. Алергия и астма са понятия, които дори са част от ежедневната ни реч и много хора дори си представят алергии там, където ги няма. Това е добре.
А пролетните алергии, тези към дървесни полени, например, събудиха ли се или е твърде студено?
Те са класически алергии. Дървесните алергии най-вече са свързани с пациенти, които са чувствителни към бреза и други дървесни видове. Те започват още през април и де факто вече ги има. Друг е въпросът, че в България заради разположението ни като географска ширина, чувствителността към дървесните полени не е толкова разпространена – тя е не по-голяма от 10 % от чувствителността към всички полени. При нас е много по-голяма честотата на чувствителността към тревни и житни полени. Те обаче ще бъдат актуални през месец май. Сега ще видим какво ни е подготвила майката природа като метеорологични условия, защото те до извесна степен могат да повлияят на началото на сезона.
Подобни алергии често започват с обикновени симптоми, които дори понякога могат да бъдат сбъркани с настинка. Има ли тънкости, по които можем да различим алергията от една неразположеност на организма, например?
Интуитивно пациентите успяват да разграничат, тъй като те са имали епизоди на настинка през зимата и това, което им се случва през пролетта, е вече по-различно. И, наистина, над 90 % от пациентите, които твърдят, че имат чувствителност към цъфтежа на треви и дървета, се оказват прави. Има определен процент, който се оказва недействителен. Но всеки може да сбърка.
Защитавате ли тезата, че урбанизацията допринася за увеличаване на алергиите? Аз, доколкото съм информиран, всеки трети у нас към момента е с някаква алергия.
Определено има връзка. Факт, че преди 200 години да се опише непоносимост към нещо е било много голяма рядкост. Докато сега, всеки четвърти, а при децата – всяко трето – вече има някакви признаци на алергия. Това значи, че нещата ускоряват своя ход, в посока чувствителност на все повече хора към нови алергени. Това се вижда чрез проучвания, които са правени през 10 години на едни и същи човешки общности. И се стига до извода, че нараства тази честота. Така че все още не можем да кажем спокойно, че е овладян процесът с нарастването на честотата на алергиите.
Как се овладява този процес?
Трудно. Всъщност, това, което трябва да допълня, е, че една от водещите теории е за връзката между естествената околна среда и алергиите от една страна, и това, което ни заобикаля в градска среда и алергиите – от друга. Дори има един уважаван финландски алерголог, който е създал понятието асфалтов индекс. Колкото повече е покрита територията, на която живее определена общност, с асфалт, толкова по-голяма е честотата на алергиите сред тази общност. И наистина, реално статистиката сочи точно това – колкото повече е урбанизирана околната среда, толкова са повече алергиите. Сега вече има различни хипотези по отношение на това как се случва този процес. Има т. нар. хигиенна хипотеза, която твърди, че прекалената хигиенизация на обществото ни е свързана със способността на имунната ни система да постигне един баланс между реакции, които се наричат алергични, и други, които се наричат защитни. Но не искам никого да стимулирам да не си мие ръцете, разбира се.
Нека припомним за възможностите за диагностика. Кожно-алергичните проби ли са най-точният начин да установим от какво и кога трябва да се пазим?
Те са най-бързият начин да се определи дали има нещо, към което даден индивид е алергичен. Но тук трябва да кажем няколко пъти „но”. Първо, не всички алергени могат да бъдат използвани за тестуване. Имал съм пациенти, които искат да бъдат тестувани с тютюнев дим, което няма как да стане като кожен тест. Така че трябва да се остави на преценката на специалиста да каже какво може и какво не може. И, действително, има алергени, които могат да бъдат установени с много голяма точност от тези кожно-алергични проби. Както е например котката, която е едно от най-алергизиращите животни. В другия край пък са реакциите към лекарства и храни, където процентът на положителни проби е доста по-нисък от този на котка или, примерно, на полени.
Какво препоръчвате на хората с алергиите?
Винаги да се консултират със специалист, най-вече, защото терапията трябва да бъде индивидуално скроена. Тук искам да отбележа, че един от интересните методи за лечение е специфичната имунотерапия, при която се дава на пациента да приема повишаващи се и поддържащи след това дози от алергена, който не понася. Това нещо ние го правим успешно в нашата алергологична мрежа в България, в която има над 100 специалиста алерголози във всички райони в страната.
Заплащат ли се от Здравната каса тези изследвания?
Ами самата консултация обикновено е по стандартите на касата. Друг е въпросът, че някои от изследванията не могат да бъдат покрити или пък са покрити по начин, който не стимулира сключването на договор между специалиста и касата – това са кожно-алергичните проби. Така че те в повечето случаи се налага да бъдат плащани, но пък не са особено скъпи, не е някакво безумно заплащане, което да не даде възможност на пациентите да се изследват.
След всичко, с което сте се сблъсквал в системата, оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Ами умерен оптимист съм. Не вярвам, че още от утре или от началото на 2016-а година нещата ще бъдат коренно различни. Опитваме се по всякакви линии, включително и чрез съюза на Българските медицински специалисти – една много важна, но към момента пренебрегвана организация – да променим нещата, така че да бъде възстановено равновесието между отделните медицински специалности, да няма диспропорции в осигуряването на медицинска помощ в различните дисциплини, както и да има последователност и приемственост при лечението на различни взаимносвързани заболявания.
Тук обаче не мога да не попитам уважавана от държавата ли специалност е алергологията?
Бих казал, че е. Въпреки че със сигурност не сме от привилигированите специалности, които се ползват с облаги.
А школата по алергология? Желанието у младите има ли го?
Има го. Примерно, в момента в клиничния център по алергология, който е национално звено за обучение, има шест специализанта, които ще се влеят в близките години в голямото семейство, което казах, че е от над 130 души алерголози. Съсловието е задружно, управляемо и няма някакви дисонанси, които да излизат оттам.
Интервюто с проф. Тодор Попов можете да чуете в звуковия файл
