Парламентът разшири правомощията на прокуратурата. Депутатите искат прокуратурата да има право да замразява за 48 часа сделки между частни лица, както и да атакува сделки по средата на висящи дела, ако те не са в полза на държавата. Междувременно от ГЕРБ заявиха, че харесват работата на правосъдния министър Христо Иванов и няма драма в коалицията заради съдебната реформа и промените в закона за съдебната власт.
Да се разширят правомощията на прокуратурата - това приеха на първо четене депутатите тази сутрин след дебати по промените в закона за гражданския процесуален кодекс. Промените предвиждат връщане на правото на прокуратурата да може да замразява за 48 часа сделки между частни лица, както и да атакува сделки по средата на висящи дела, които са в ущърб на държавата или на общините. Предложенията за промени в закона са внесени от председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, Четин Казак от ДПС и от лидерите на БДЦ - Красимира Ковачка и Стефан Кенов.
От Реформаторския блок се обявиха категорично против промените. Законопроектът обаче мина с гласовете на ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт, ДБЦ и БСП. Радан Кънев от Реформаторския блок и Четин Казак от ДПС участваха активно в дебатите.
Радан Кънев: Ако има бламиране, то ГЕРБ бламира премиера
„Да си кажем в очите основния проблем. Как решихме, че ключовият страшно обществен интерес в България ще бъде една институция, която в продължение на десетилетия се доказа като пълен провал в защитата на обществения интерес. Връщаме се на правата на други държавни органи в рамките на гражданския процес. Колко обвинения има от българската прокуратура, когато тези отговорности не са били надлежно посрещнати от министъра на финансите, от министъра на регионалното развитие, от областните управители. Колко пъти прокуратурата изобщо е забелязала тежки дефицити в работата на длъжностни лица с огромни правомощия в рамките на гражданския процес и броят се на пръстите на едната ръка случаите, в които било по дребен или едър повод прокуратурата се е проваляла в присъщите си към настоящия момент функции и са неизброими в България", каза Кънев.
„ДПС също ще подкрепи този законопроект, тъй като ние сме убедени, че трябва да се положат възможни усилия от страна на законодателя за гарантиране защитата на публичния и държавния интерес. Тогава, когато той е застрашен, независимо по каква линия и от какви субекти. Нашата принципна позиция от самото начало е била тогава, когато държавният интерес, тогава, когато той е нарушен и имуществените интереси на държавата са накърнени, трябва да се намерят всички възможни работещи механизми този интерес да бъде защитен", допълни от своя страна Четин Казак.
Минути след приемането на промените в ГПК председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов оттегли изненадващо предложенията за промени в Наказателно-прецесуалния кодекс. Според Цветанов целите на законопроекта могат да бъдат изпълнени с промените на текстовете в промените и чрез промените в ГПК. Действията на Цветанов останаха изненада за пленарната зала, защото именно промените в НПК влязоха по спешност в пленарната зала.
Цветанов: Няма напрежение с министър Иванов, стоим зад него и го подкрепяме
Малко по-рано в кулоарите на Народното събрание темата за промените в закона за съдебната власт коментира и председателят на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов. Депутатът от ГЕРБ отхвърли сценария за игра на нерви между парламентарните групи на герб и реформаторския блок, както и опит за подрязване на крилата на правосъдния министър Христо Иванов:
„Не правете такива крайни изводи от една нормална законодателна инициатива и процедура. Много са случаите. Наскоро например случая с обсъждането на Гражданския процесуален кодекс. Видяхте колко много законопроекта се явиха и в последния момент. Категорично не е имало цел когото и да бъде да се бламира с това. Процедурата в парламента е такава, че могат да се обсъждат съвместно множество законопроекти и няма нищо лошо от няколко източника да имаме повторяемост и по една и съща правна норма. Това означава, че има съвпадащи позиции. При всички положения с много по-голяма тежест би следвало да бъде правителственият законопроект", обясни Кирилов.
